Около 50 случая годишно на плагиатство има в областта на хуманитарните науки у нас. Числото е доста общо, като се базира на факта, че за година има едва 2-3 жалби за плагиатство, което около 5% от общия брой. Това обясни за „Монитор“ историкът Николай Поппетров от Етичната комисия към Съюза на учените. Поппетров уточни, че понякога едно лице може да има по няколко  плагиатства в различни текстове и допълни, че присвоеното авторство може да се отнася както за докторантури, доцентури, професури, така и доклади, статии и др. Тенденцията е обобщение не само дейността на комисията, но и на цялостната научна среда включваща университети.

Причината за изключително скромният брой жалби е, че  хората не вярвали, че ще постигнат някакъв резултат или пък ще има санкции за учения, който използват некоректно чужд труд. „Няма обществен или държавен орган, който да следи плагиатството“,обясни Поппетров. Единствената възможност е сигналите  да стигнат до съда и евентуално да попаднат под удари на закона. Често обаче ефектът бил обратен. Ако, този, който  е извършил плагиатство,  си намери един добър адвокат, може да доведе този, който е пострадал – ищецът до обратната процедура – да бъде съден за клевета. Правната процедура е много сложна, случаите на осъден човек за плагиатство са почти нулеви, обясни още историкът.
Един от примерите на доказано плагиатство, при който ефектът е бил обратен е случай във Великотърновския университет. Проф. Румен Ваташки доказал присвоено авторство на лице, което иска да защити професорска степен. Въпреки това, обаче впоследствие проф. Ваташки бил смъмрен и наказа с намаление на заплащането, заради  оронване на престижа на университета, разказа още Николай Поппетров.
Историкът обясни, че новата тенденция в плагиатството е да се прави компилация, като се взаимстват текстове от различни източници. По този начин копирането на чужд труд било по-трудно доказуемо.
Друг проблем в системата е търговията с научен труд.  Университетски преподаватели и  закъсали възрастни учени с ниски пенсии, които трябва да се издържат прибягват до това да пишат например дисертации. Тарифите варирали около 2000-2500 лв. и стигали до 7 000 лв., обясни още Николай Поппетров. Той допълни, че напоследък било модерно вип личности да стават доктори. Така депутатите, министри и директори на институции си поръчват друг да им напише дисертация, като в техния случай поръчката бе била свързана непременно за заплащане, а с друг вид размяна на облаги.

 

Крадат идеи по време на научни съвети

Освен плагиатството друг проблем е присвояването на идеи например по време на научни съвети, разказа още Николай Поппетров. Той даде пример с това, че по време на такава сбирка се предлага сборник. След три месеца той вече има екип и се предлага, докато истинският автор все още търси финансиране.
Занижените критерии в научната дейност е другия недъг на системата. „Научната критика е на много ниско ниво особено в областта на хуманитаристиката. От години не съм виждал в нашия бранш отрицателна рецензия. Не зная в последните 20 години в нашата област с изключение на една голяма докторска да е връщана дисертация или научното жури да присъжда отрицателен резултат. Каквото се даде, минава“, разказа още историкът.

 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Международно известната крава Пенка очаква теленце

Международно известната крава-беглец Пенка очаква теленце, похвали се собственикът й Иван Халамапиев. Кравата е заченала преди около месец след изкуствено осеменяване, като рожбата й се очаква да се появи на бял свят през месец май следващата година.

Все още не е възстановена мантинелата на пътя край Своге

Мантинелата, която се скъса при катастрофата на пътя край Своге, при която загинаха 20 души, все още не е поправена, съобщи БНТ. Участъкът от пътя е преасфалтиран, но металното заграждение не е възстановено, защото община Своге и АПИ продължават да спорят, кой е неговият собственик и съответно отговаря за ремонта.

14 коли зарязани на летището

14 автомобила са зарязани на паркинга на столичното летище и никой не ги търси, съобщиха от аеропорта пред „Монитор“. Возилата не „висят“ на обществените паркинги на летището, а са преместени на специално обособена зона. „При установяване на коли с по-дълъг престой се уведомява Гранична полиция, за да се провери дали автомобилът се издирва.