• Ще помогнем на България Председателството й да е едно от най-успешните
  • Наша обща отговорност е да помогнем на Западните Балкани да се отърват от клеймото си
  • Фалшивите новини атакуват директно ценностите, на които се основава демократичната ни система

 

- Г-н Аврамопулос, в интервю преди около месец подчертахте, че ЕС не е и никога няма да бъде крепост. Въпреки това мигрантският натиск продължава да е силен, а Дъблинското споразумение се доказа като неработещо. Какъв е изходът тогава?

- Нека тръгнем отпреди 3 години, когато мигрантската криза достигна кулминацията си. Европа не беше подготвена за нея. Не само Европа, а и страните-членки. В това число Италия и Гърция - държавите, които бяха и продължават да са под огромен натиск. Наложи се да сме изобретателни откъм идеи, за да приемем механизъм и политика за справяне с кризата. ЕС прие обща стратегия за миграцията. Впрочем искам да съм пределно ясен – този безпрецедентен феномен няма да изчезне по магически начин. Живеем в ера на преселение. Не можем да игнорираме факта, че мигрантската криза придоби глобални размери. Над 75 млн. души в момента са бежанци някъде по света. А над 215 млн. са някъде, опитвайки се да намерят пътя към целта си. И като споменахте Дъблинското споразумение – то е мъртво във варианта, в който го познавахме. Сега трябва да очертаем нова политика за предоставяне на убежище и в момента работим върху това. Новото дъблинско споразумение трябва да е по-честно и балансирано, защото основната черта на предното беше, че тези, които влизат на територията на ЕС, трябва да бъдат връщани в държавите, които са на външните граници на Съюза, на първата линия. Но при 1,2 млн. бежанци можете ли да си представите каква би била ситуацията в Италия и Гърция? Или в България? Защото в миналото имаше период, в който България беше използвана за коридор към Европа. За щастие ситуацията тук в момента е под контрол, но никога не знаем какво ни готви бъдещето. Така че един от приоритетите на Българското председателство на ЕС е да се фокусира върху постигането на консенсус по новия „Дъблин“. С наша подкрепа и помощ, разбира се. Нека да е ясно – ще помогнем на България нейното председателство да е едно от най-успешните. Новият „Дъблин“ трябва да се основава на двата базисни за ЕС принципи – солидарност и отговорност. Солидарност с тези в нужда и между самите страни-членки и отговорност при справянето с това предизвикателство. Пределно ясно е, че нуждаещите се от международна защита ще я получат. Но обикновените мигранти – онези, които пресичат нелегално границите, трябва да бъдат връщани и това е една от основните задачи на Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Фронтекс). Както знаете, избрах именно България и граничния пункт Капитан Андреево, за да дадем старт на агенцията. От друга страна е добре да сме проактивни. Европа ще се нуждае от мигранти в бъдеще. Демографският проблем е реалност за някои от страните-членки, в това число и за България. Така че трябва да отворим легални пътища за онези, които искат да дойдат в Европа. Защото, както казах и по-рано, тя не беше подготвена за кризата. Нямаше никакъв опит с миграцията с изключение на няколко страни-членки. Е, ние трябва да продължим напред и по време на Българското председателство на Съвета на ЕС миграцията ще бъде на първо място в европейския дневен ред. Вече изработихме план за сътрудничество между европейските институции и страната ви за постигане на тази цел – да се финализира „Дъблин“, да се подобри и задълбочи сътрудничеството в борбата срещу радикализацията, да се задейства стартирането на ETIAS ( бел. ред. система, даваща възможност за предварителни проверки за незаконна миграция) и ESTA (бел. ред. електронната система за издаване на предварително разрешение за пътуване), за по-добър граничен контрол.

- Каква е оценката ви? Добре ли охранява България външната граница на ЕС?

- Страната ви е една от държавите на първа линия и нейно задължение е – както е в случая с Гърция например, да пази добре външните граници на ЕС. С подкрепата на Фронтекс – знаете, че ние пратихме експерти от агенцията в България, това европейско задължение на България е изпълнено напълно. Ние стоим зад страната ви, предоставяйки техническа подкрепа, експерти и финансова подкрепа. Тази мигрантска криза впрочем ни напомни, че защитата на общите граници е общо европейско задължение. И това е основен напредък спрямо времената преди три години. Искам също така да подчертая, че България изпълнява ролята си по много позитивен начин и трябва да отдадем дължимото на страната ви за усилията, които положи през тези 3 години.

- Говорим за допълнителни мерки, с които да се подсигурят границите. Реално не замрази ли мигрантската криза разширяването на Шенген?

- Разширяването на Шенген не е замразено.

- Тогава каква е времевата перспектива България и Румъния да станат част от Шенгенското пространство?

- Ще бъда честен с вас – при кацането ми в София вчера (бел.р. интервюто е взето в петък, ден след официалния старт на Българското председателство), не се почувствах особено добре, когато ми се наложи да покажа паспорта си, за да вляза в страната.

- Може би трябва да кацате в България по-често.

- Наложи ми се да направя същото преди само няколко месеца. Разбирам как се чувстват българските граждани, когато посещават друга страна-член на ЕС. Ако добре си спомням, по време на изслушването ми за еврокомисар Мария Габриел ме попита дали е заложено като цел присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство. И аз казах – макар тогава това да не беше обща линия на Комисията – че ще направя всичко, което зависи от мен, за да видя България и Румъния възможно най-скоро в Шенген. Работихме в тясно сътрудничество с българските власти и в момента мога да ви кажа, че страната е изпълнила всички условия и пробягваме заедно последните метри. Вярвам, че много скоро аз като европейски гражданин ще се чувствам свободен да посещавам България без да бъда проверяван на границите. И съответно българските граждани ще могат много скоро да пътуват свободно като останалите граждани на ЕС.

- Във времеви измерения какво означават тези „последни метри“?

- Прави сте да ми задавате този въпрос, защото последните метри са много ясен отрязък, когато става въпрос за път, но във времеви исторически измерения ситуацията е различна. Наистина се надявам да е съвсем скоро. Шенген ще е по-силен с България и Румъния. Остават само технически проблеми, по чието преодоляване работим. Както знаете и Съветът рано или късно ще бъде поканен да вземе финалното решение. Комисията има ясна позиция и вчера вечерта аз, както и всички българи, бях радостен да чуя как Жан-Клод Юнкер казва, че много скоро България ще стане член на Шенгенското пространство.

- Като говорим за приоритети, друг приоритет на Българското председателство са Западните Балкани. Каква е перспективата им и има ли я наистина за членство в ЕС?

- Честно казано не харесвам термина Западни Балкани. Би трябвало да бъде преименуван на Югоизточен европейски регион, защото тези държави са европейски държави. Трябва да сложим край на този период на вражди и религиозни конфликти в региона, а съм дълбоко загрижен, защото виждам възход на национализма и популизма. Нашето поколение е привилегировано, защото имахме продължителен период на стабилност и мир в региона. Това трябва да бъде продължено и отстоявано. Но нека се върнем към въпроса за перспективата пред Западните Балкани – има работа за вършене. Вратата е отворена, но това не означава, че не трябва да бъдат изпълнени всички условия и изисквания. Балканите все още са много крехка и фрагментирана част от нашия съюз. Искаме да видим Западните Балкани да се присъединяват към европейското семейство и работим отблизо с всички страни от региона, но това, което казах преди малко, не може да се неглижира. Ще ви дам пример – не може да се бием за национални граници в този регион и в същото време да се стремим към общо съжителство в ЕС без граници. Не искам да влизам в детайли, но има много работа за вършене – битка с организираната престъпност, битка с корупцията, битка с наркотиците. Западните Балкани носят клеймо, а това не е честно спрямо жителите им, така че е обща отговорност да се помогне на този район на Европа да се отърве от това клеймо, от тази стигма. Това е огромна отговорност на всички нас – на европейските и регионалните лидери. Тук трябва да отбележа, че страни като България, Гърция и Румъния имат много позитивна роля, полагайки основите и мостовете за присъединяване на държавите от Западните България към семейството на ЕС. Тази част на света е надарена и има привилегията да разполага с динамичен човешки потенциал. Историята на държавите от региона е без паралел с които и да било други европейски страни, но бъдещето трябва да отределя стратегията за утрешния ден. Трябва да сложим край със всичко, което кара Балканите да се обръщат към миналото. С други думи – да избегнем ребалканизацията на Балканите.

- Когато говорим за избуяване на национализма, говорим за феномен, който наблюдаваме в цяла Европа, в това число и в Западна Европа. Това е като балканизиране на Западна Европа...

Извинете, че Ви прекъсвам, но национализмът е една от основните заплахи, поставящи на карта европейския проект. И това е феномен, характерен не само за Балканите. Това е световен феномен. Нека кажа и още нещо. Каква е разликата между патриотизма и национализма? При патриотизма обичате страната си. Ваше задължение е да я обичате. ЕС никога няма да стане силна федерална система, поне не в следващия век – всички имаме традиции, история, минало. Ние обичаме страните си. Но национализмът е да мразиш страната на другия.

- Но как можем да очакваме да сработи принципа на солидарността, за който говорихме в началото на това интервю, на фона на този надигащ се национализъм?

- Въпросът разкрива и проблема. Вижте, солидарността и отговорността не са само два теоретични принципа. Те са принципите, върху които е изградена европейската мечта, европейският проект. Няма да скрия, че съм бил разочарован много пъти през тези години, защото през 2010 г. се разбрахме, че ще приемем и приложим схемата за релокация. Всички страни-членки дадоха съгласието си. А след това някои правителства промениха позицията си. Защо? Заради вътрешни проблеми. И това е практически пример за популизъм. Вместо да покажат политическа отговорност, те предпочетоха да се вслушат в гласовете на националистите и ксенофобите. Така че солидарността беше подложена на съмнение, но ние продължихме да я отстояваме. Именно затова решихме и да стартираме наказателни процедури срещу трите държави, които промениха позициите си. Меко казано не бях щастлив в този момент, но трябваше да го направим, защото всеки в Европа се опитва да интепретира термина солидарност по свой си начин. А солидарността не е ястие в меню. Няма избираема солидарност. Или приемаш и спазваш този принцип, или не. Трябва да подготвим Европа за бъдещето и новата Дъблинска система за предоставяне на убежища трябва да е устойчива за бъдещето.

- В портфолиото ви на европейски комисар има още една отговорност – киберсигурност. Достатъчни ли са европейските регулации за справяне с този, както и с други проблеми като например фалшивите новини?

- Това беше една от задачите, с които се заех още в самото начало на мандата си и определено не сме там, където бяхме. Тогава поех инициативата и поканих основните интернет доставчици – „Майкрософт“, „Гугъл“, както и останалите важни доставчици за отворена дискусия относно бъдещото ни сътрудничество. Те отговориха позитивно на поканата ми. Създадохме интернет форум, който започна да дава резултати. Сега всички те – автоматично и за много кратко време от 2 часа, заличават 95% от терористичното съдържание в нета. Без каквито и да било регулации и законови текстове. Ако наистина искаме да постигнем резултати, то е по-добре да установим връзка, основаваща се на доверие. И именно това постигнахме. Форумът придоби глобални размери и така стигаме до киберсигурността. Живеем в киберсвят и бъдещето ще бъде определено от кибер политики. Обществото, бизнесът, банковата система трябва да са по-добре защитени, за да бъдат избегнати кибер атаки срещу тях. В момента работим по изграждането на всеобхватна стратегия. Ъпгрейднахме ролята на Европол – вече има много добра система за киберсигурност.

Създадохме антитерористичен център. Правим стъпки, за да превърнем в реалност това, което наричаме оперативна съвместимост между всички системи или иначе казано – да свържем всички точки. Така че – да, работим по това. Що се отнася до езика на омразата и фалшивите новини, за които ме попитахте, това е един от основните ни поводи за загриженост, защото в момента това пространство е напълно неконтролирано, а те атакуват директно ценностите, принципите, самата основа, на която се базирани фундаментите на демокрацията. Това изисква политически стъпки. Разбира се, има и технически аспекти, но най-важното за нас е, че ЕС ще работи, за да защити базисните принципи на демократичната ни система при спазване на правилата за прозрачност и отчетност. Защото това, което спазваме, когато защитаваме демокрацията и правата на гражданите на ЕС, е да не го правим за сметка на основни принципи. Не искаме да създадем полицейщина. Не желаем да превръщаме Европа в крепост – нито спрямо тези, които искат да дойдат, нито спрямо живеещите в нея. Но в същото време създаваме демократично контролирана система, която да подсигури безопасността на гражданите на ЕС, защото безопасността също е едно от фундаменталните ни права, макар някои да го забравят.  

Визитка:

 

  • Роден е на 6 юни 1953 г. в Атина

  • Европейски комисар по миграцията, вътрешните работи и гражданството от 1 ноември 2014 г. насам

  • Преди да стане част от комисията „Юнкер“, е бил последователно министър на туризма на Гърция (2004-2006), на здравето и социалната солидарност (2006-2009), на националната отбрана (2011-2012 и 2013-2014) и на външните работи (2012-2013)

  • От 2010 до 2015 г. е вицепрезидент на гръцката партия „Нова демокрация“

  • Бил е кмет на Атина в продължение на 7 години

  • Женен, с две деца

 

 

 
 
 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Хуманизъм и електронната гега

Родните пастири ще трябва да водят дневник при извеждане на животните на паша, когато те са на свободно отглеждане. Не става ясно обаче дали става дума за обикновен тефтер, или чобаните ще трябва да вземат под мишница таблет, лаптоп или дневникът ще бъде инсталиран в гегата им (виж стр. 8).

2 млн. висшисти, а говорим за глад за кадри

По последни данни на Евростат българите в трудоспособна възраст (25 - 64 г.), които са завършили висше образование, са 27,8%, което се равнява на почти 2 млн. от населението на страната ни (виж стр. 2).