НАГЛОСТ: 50 опита да хакнат държавата

От началото на годината до момента

НАГЛОСТ: 50 опита да хакнат държавата

Институции подали само 5 сигнала в МВР, останалите дори не разбрали

  • Атакуват сайта на ГДБОП всяка седмица
  • Кибербандитите с 3 цели

Кибербандити са опитали 50 пъти да хакнат държавата от началото на годината до момента. Тези опити обаче са били неуспешни, разкриха от МВР пред „Телеграф“. Хакерите са пробвали да разбият сайтовете на десетина държавни институции, сред които Агенцията по вписванията, МВР, Министерството на отбраната, НСИ, както и на различни посолства.

За хакерските атаки на институционалните сайтове са подадени едва 5 официални сигнала в отдел „Киберпрестъпност“, като всички извършители са разкрити, обясниха от ГДБОП пред медията ни. За останалите удари съответните ведомства дори не са разбрали, тъй като не се е стигнало до теч на данни.

Самотните

Атаките по държавните сайтове се правят най-често от т.нар. на жаргон самотни хакери, които искат да се докажат в тази сфера, обясниха антимафиоти. Много рядко зад тях стоят организирани престъпни групи, които имат вече единствено користни цели. При всички случаи обаче в тайни хакерски форуми въпросните компютърни гении се хвалят, ако са успели да пробият някой сайт на институция. Обясняват и стъпка по стъпка как са го направили. „В 90% от случаите служителите от дадените агенции и министерства дори не разбират, че е имало опит за незаконно проникване. Ясно е, че няма много голям капацитет, както и на техника, с която да бъдат засечени подобни действия. Едва ли някой не е наясно, че паричният ресурс, с който разполагат хакерите, е в пъти по-голям от този на държавната администрация“, обясниха експерти по киберсигурност.


Начинът

Хакерите използват най-лесно казано точно определен софтуер, с който проверяват къде са слабите места и уязвимостите на даден сайт. Щом се открият т.нар. „вратички“, започва опитът за пробив в системата. Така например могат да блокират работата на даден сайт и потребителите да не могат да влязат в него с часове. Сред видимите ефекти от хакването е и теч на лични данни, както и заразяване с вируси. Антимафоти разказаха още, че всяка седмица например засичат как някой кибербандит опитва да хакне сайта на ГДБОП. „Редовно се пробват и на страниците на МВР, ДАНС, прокуратурата, като смятат, че това е особен вид предизвикателство“, казаха антимафиоти.

Търсен ефект

Експерти по киберсигурност обясниха, че целите на хакерите са 3. Първата е да откраднат лични данни, след което да искат пари за тях. Втората също е свързана с искане на откуп, но там вече се крадат изключително чувствителни документи и информация, важна за дадена корпорация или дадено държавно ведомство. Третата цел, която имат някои киберпрестъпници, е да блеснат и да се направят на велики. „Наскоро имаше случай на ученик, които специализира точно по линия на компютърните технологии. Той е на 16 години и е доста по-напред от съучениците си, даже по-наред от доста възрастни специалисти. За да блесне, опита да влезе в сайта на една агенция, но без успех“, разкриха от МВР. Оттам допълниха още, че има разкрити петима хакери, които стоят зад атаки по държавни сайтове. Те са от България, не работят в ОПГ или за чужда организация и вече са предадени на правосъдието.


НСИ не подаде сигнал, само се оправя

НСИ стана обект на няколко хакерски атаки миналата седмица при старта на преброяването. Интересното беше, че от институцията не пожелаха да подадат сигнал до отдел „Киберпрестъпност“ в ГДБОП. Обявиха, че сами са се справили с тях и категорично увериха хората, че няма теч на лични данни. „Това беше по-скоро препълване на каналите и затрудняване на достъпа до самото приложение за самопреброяване“, обясни директорът на НСИ Сергей Цветарски. Заместничката му Диана Янчева пък допълни: „Имаше няколко опита за хакерска атака срещу сайта ни. Опитите за проникване сутринта бяха от IP адреси от Швеция.  Следобеда блокирахме атака от китайски хакери. Имаше и претоварване на системата от големия брой желаещи да се преброят. Благодарим на всички за проявеното желание”. Никой от института обаче не поясни дали зад атаките са били чужди хакери или българи, които живеят зад граница, както и каква е била целта им.


Каре:

Наказанието - само 3 г.

затвор или глоба от 1200 лв.


Законодателството, което касае хакерските атаки и кражбата на лични данни у нас, е твърде остаряло. За подобно киберпрестъпление в Наказателния кодекс е предвиден затвор до 3 години, както и глоба до 1200 лв. „Виждате, че са много скромни тези наказания. Често МВР хвърля много по-голям ресурс при проследяване и разкриване на този вид деяния, отколкото после държавата може да прибере от дадения хакер“, обясниха юристи пред „Телеграф“. В момента съдебната практика показвала, че дори някой да е хванат, да е доказано по категоричен начин престъплението му, то той получава условна присъда, а глобите се влачат с години между инстанциите и съдебните разноски дори ги надвишават.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.