50 ± ∞ нюанса полова идентичност

Let's talk about sex

50 ± ∞ нюанса полова идентичност

Съвременното отстъпване на хетеронормативните принципи налага ново разбиране за различните аспекти на сексуалността

Let’s talk about sex, baby. Let's talk about you and me… – вероятно можете и сами да продължите текста на хитовата песен на Salt-N-Pepa. Ако беше създадено днес обаче, парчето може би щеше да звучи по малко по-различен начин...

След отстъпването на хетеронормативните принципи в последните няколко десетилетия, разбиранията ни за това що е полова идентичност, що е сексуална ориентация и сексуалност въобще започват да се променят. Множество звезди вече не се страхуват открито да говорят за начините, по които възприемат самите себе си и за романтичните си отношения, не вписващи се в традиционния набор от разбирания за отношения между половете.

 Американската певица Майли Сайръс например стана водещо заглавие във вестниците с признанието, че е пансексуална. Носителят на „Оскар“ Елиът Пейдж пък, който преди познавахме като актрисата Елън Пейдж, успешно претърпя операция за смяна на пола. От фокуса на медиите не излезе и Деми Ловато, за които ще говорим в множествено число и към които ще се обръщаме с местоименията „те и тях“, тъй като се самоопределят като „небинарни“. Какво обаче точно означават всички тези понятия?

Очевидно е, че нуждата от дискусия за тези нови (или не чак толкова) нюанси на обобщителния термин сексуалност е по-актуална отвсякога. А това важи с още по-голяма сила за родните ни ширини, в които хомо- и трансфобският език се смята за нещо нормално и много хора изпитват сериозно затруднение да разберат такива понятия като „социален пол“ (или още – популярното „джендър“).

За съжаление или не нещата стават още по-сложни, а този разговор все по-належащ и заради неуспешните опити на такива авторитетни институции като БАН да обяснят що е то „джендър“… Предполага се, че точно хората, които се занимават с езика, ще положат усилия да изчистят недоразуменията около думата, наложила се в разговорния ни език след отхвърлянето на Истанбулската конвенция. Ето как обаче описват значението й, легитимирайки пейоративната й конотация: „Джендър – според някои схващания – пол, който е извън биологично установените мъжки и женски пол и е свързан с различна, нетрадиционна сексуална ориентация и различна социална идентичност. Джендър, иронично – човек, който се причислява към такъв пол.“

Да започнем от това, че 

на български няма такава дума

 Това е буквално заимстване от думата gender, което чисто и просто можем да преведем като социален пол. Тя идва от английския език, където съществуват понятията sex – биологичен пол, който се отнася до  наличието на определени полови органи, хромозоми, хормони и т.н., и съответно така „проблематичното“ gender – всяко упражняване на пола, което не произтича от биологичното като психичен пол или социални роли. Нека дадем пример – от гледна точка на биологията жената се характеризира с наличието на женски полови органи, образуващи женската половата система, и на женски вторични полови белези. Всичко останало като наличие на дълга коса, скромност, домакински умения, влечение към розовия цвят, интересът към куклите са единствено социо-културни измерения на определени разбирания за това що е жена, които не са биологично обусловени. Както пише още писателката Симон дьо Бовоар: „Човек не се ражда жена, а става жена.“ А нещата, които са привидно канонизирани като 

„типично женски“ и „типично мъжки“

 са въпрос на договаряне в различните култури и както виждаме подлежат на интерпретация и промяна.

Именно оттук произлиза и понятието за половата идентичност. Биологичните полови признаци не винаги съответстват на социално-половата ни принадлежност. Така, за трансдженър говорим, когато имаме човек, който предпочита идентичността на другия пол, но не възразява срещу биологичната си полова принадлежност и подлага на операция на смяна на пола. От друга страна, използваме термина транссексуалност, когато човек не се чувства роден в „правилното тяло“, изпитва тежка потиснатост и психологическо страдание от това и често решава да се подложи на операция за смяна на пола или да предприеме хормонална терапия, макар че това не винаги е задължително. Точно такъв беше и случаят с актьора Елън Пейдж, който след хирургичната намеса сподели, че от този момент животът му коренно се е променил и се чувства комфортно в тялото си.

Тази разноликост налага и появата на термините „циссекуалност/цисджендър“ – хората, чиито биологичен пол съвпада с идентичността им. Този вид полова идентичност извежда мъжа и жената от класическото разбиране за понятието пол в отделна, самостоятелна група и ги прави част от съществуващото разнообразие, и по този начин те вече не са основен начин на съществуване.

Не трябва обаче да бъркаме цисджендър мъжа и жената със стереотипните разбирания за жената, изброени по-горе и с представите за мъжа като „мачо“. Тимъти Шаламе е типичен пример за цисмъж, който съвсем не се вписва в традиционните идеи за това как трябва да изглежда един мъж и разчупва схващанията за бинарност чрез андрогинната си визия и стил. Момчето с характерно лице неведжъж е бил описван от медиите като модна икона, а престижното издание Vogue му приписа заслугата, че продължава „да пречупва границите между традиционната мъжественост и женственост“. Така че виждаме, че „нормалните“ изяви на пола всъщност далеч не са така твърди и непоклатими.  В последните години все по-често акцентира върху модели на неконвенционална красота, включително андрогинни модели като Рейн Дав, Елиът Сейлърс, Ерика Линдер и т.н.

Тази

естетическа андрогинност в модата

съвсем не е необходимо да кореспондира нито със сексуалната ориентация, нито с половата идентичност. От друга страна, обаче има хора, чиято принадлежност не се вписва нито в графата „мъж“ нито в тази за „жена“. Тук роля играе понятието „небинарен“ – пол, който не може еднозначно да бъде определен като мъжки или женски, като често тези хора предпочитат към тях да се обръщат с полово неутралните местоимения „те/тях“. Именно такъв е случаят с Деми Ловато.

Джендър куиър пък е алтернативен термин за хората, които отричат бинарния модел по отношение на пола. Той е опит да се определи една специфична ситуация по отношение на половата идентичност, която не се вписва в утвърдените бинарни понятия, а се отнася както до полови идентичности, така и до сексуални ориентации.

Впрочем комбинацията полова и джендър принадлежност може да предвиди сексуалните предпочитания на човек, обаче това не винаги се случва. Вероятно много хора на първо четене биха свързали понятията цисжена и това за хетеросексуалност. Нерядко обаче лесбийките са именно жени, чиито биологичен пол съвпада с идентичността им. Тоест това, че харесват други жени, съвсем не им пречи да се чувстват и самоидентифицират като жени.

Самата сексуална ориентация се определя като една от четирите съставни части на сексуалността (заедно с биологичен пол, полова идентичност и социално-полова роля). Най-общо тя се отнася до това към хора от какъв пол сме емоционално, романтично, сексуално или чувствено привличани. Има разлика между сексуалната идентичност и сексуалното поведение. Например може да се смятате за хетеросексуален, но понякога да имате сексуални контакти с хора от вашия пол.

Днес буквално съществува

цяла палитра от понятия за сексуални ориентации

които е невъзможно, дори и при най-добро желание, да опишем тук. Нюансите им без съмнение са повече от 50, но едно е сигурно – хетеросексуалността (мъж харесва жена, жена харесва мъж) не е норма (вече)  – тя е просто по-често срещана. Хомосексуалността – другият най-популярен термин (жените и мъжете, които са привлечени от собствения си пол) постепенно пък се нормализира и вече има множество държави, които позволяват еднополовите бракове. Нека сега обаче надникнем и в значенията на някои не толкова популярни понятия в гамата на сексуалното привличане.

Възможно е например човек изобщо да не изпитва привличане към никой пол. За такава сексуална ориентация се използва думата асексуалност. Тези хора могат да намират другите за естетически привлекателни, но да не изпитват сексуално привличане към тях. И макар че романтичната и сексуалната ориентация често съвпадат, нерядко ще откриете смесени такива в асексуалната общност. Например човек може да не изпитва привличане към някого, но да иска да има романтични отношения с него. Съществуват множество случаи на съвместно съжителство и брак между асексуални хора. Впрочем асексуалността е богато представена в литературата и изкуството чрез такива образи като този на Шерлок Холмс или Кати от „На изток от Рая“.

Има обаче и случаи на аромантичност, при които човек изпитва много малко или никакво романтично привличане към другите. Според специалисти аромантиците никога не изпитват емоционална връзка със своя партньор, техният интерес е изключително от сексуален характер. На тези хора не им липсват емоционални връзки, но те не изпитват никаква нужда да ги развият в някаква любовна връзка.

Бисексуалните пък имат влечение както към жени, така и към мъже, а онези, които изпитват привличане към лица, без оглед на техния пол и полова идентичност, се наричат

пансексуални

Те могат да бъдат привлечени сексуално и емоционално от жени, мъже, транссексуални и интерсексуални (хора, които не могат да определят пола си). Те са “полово слепи” както по отношение на партньора си, така и към собствената си полова принадлежност. Смятат, че за да се създаде една двойка, най-важни са личните качества на човека, наличието на общи идеали и емоции, които се раждат във връзката.  Точно такъв е случаят с певицата Майли Сайръс, както и с дъщерята на Джони Деп и Ванеса Паради - моделката Лили-Роуз Деп.

Както пансексуалния, така и полисексуалният изпитва привличане към представители на повече от един пол. Разликата обаче е, че вторият е по-избирателен и изпитва привличане към множество полови идентичности, но не и към всички. От друга страна, панромантикът е човек, който изпитва романтично, но не и сексуално влечение към всички независимо от техния пол. Връзката им обаче е само платонична.

Грейсексуалността пък е нещо средно между асексуалност и хетеросексуалност. Други го определят като нещо “много по-флуидно между сексуалността и асексуалността”, склонност да правиш секс при определени условия. С други думи това са хора на настроенията, способни да изпитват сексуално влечение само при определени обстоятелства или към определен тип личност.

Възможно е обаче човек да изпитва сексуално влечение само тогава, когато чувства силна емоционална връзка с обекта на любовта си. Тогава той се идентифицира като демисексуален и при това създалата се връзка не е задължително да е романтична по своята природа. Литромантиците пък са хора, които изпитват романтична любов, но не искат другият да отговоря на чувствата им, а сколиосексуалните изпитват влечение единствено към транссексуални…

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.