50 години от стъпването на естествения спътник на Земята се навършват на 20 юли. Преди 50 години, на същата дата американският астронавт Нийл Армстронг слиза по малка стълба на лунната повърхност и произнася фразата: "Това е една малка крачка за човека, един огромен скок за човечеството" (That's one small step for man, one giant leap for mankind).

На този съдбоносен ден повече от половин милиард души гледат по телевизията как "Аполо 11" става първият космически полет, който отвежда човек на Луната. Мисията е проведена от астронавтите Армстронг, Майкъл Колинс и Бъз Олдрин и постига целта на САЩ, поставена от президента Кенеди за кацане на Луната. Този исторически подвиг променя света завинаги.

Днес в САЩ се заговори за нова наука – космическа археология. Три роувъра, шест американски знамена, десетки прилунили се или блъснали се в Луната сонди, инструменти, камери, отпадъци - на лунната повърхност има стотици предмети, които специалисти искат да включат своеобразен списък на лунното наследство на човечеството. Всичко започва на 13 септември 1959 г., когато съветската сонда "Луна-2" става първият апарат, достигнал лунната повърхност в областта Маре Серенитатис. След това се редуват руски сонди - "Луна" и американски - "Рейнджър", "Сървейър", преди Нийл Армстронг и Бъз Олдрин да станат първите хора, стъпили на Луната. Двамата астронавти остават 22 часа в Морето на спокойствието. Преди да отлетят към Земята, те оставят на лунната повърхност всички ненужни товари. НАСА каталогизира около 50 предмета - степента за кацане на лунния модул, камери, ботуши, но също възпоменателни предмети и "апарат за събиране на изпражнения".

Пет други екипажа на "Аполо" оставят стотина предмета.

Според международната организация с идеална цел "Фор ол мункайнд" на Луната има стотина обекта, на които е оставена човешка следа. Става въпрос за 167 тона материали.
"Погледнато от юридическа гледна точка, обектите изобщо не са защитени", заяви експертката по право Мишел Хантън от университета на Мисисипи. Тя стана съоснователка на For all Moonkind през 2017 г., след като директорът на Европейската космическа агенция Ян Вьорнер се пошегува, че иска да отиде на Луната, за да върне едно американско знаме.
"Следите от стъпки, колела на роувъри и важните от археологическа гледна точка обекти нямат никаква защита", отбеляза Хантън. Тя се опасява, че един ден свързани с "Аполо" обекти ще предизвикат туристически интерес, а лунният прах, който реже като стъкло, може да повреди материалите.
Междувременно американската космическа НАСА изчисли, че ще се нуждае от сума между 20 и 30 млрд. долара през следващите пет години, за да изпрати американски астронавти отново на Луната до 2024 г.

Администраторът на щатската комическа агенция Джим Брайденстейн посочи пред CNN, че тези изчисления касаят парите, които са необходими над вече съществуващия бюджет на НАСА.

Разходите са толкова високи поради амбициозния план за изграждане на „устойчиво присъствие на Луната”. “Когато говорим за 20 до 30 млрд. долара, това са 20 до 30 млрд. долара над нормалния бюджет на НАСА. Но, разбира се, това може да бъде разнесено в хоризонт от пет години”, казва Брайденстейн.

НАСА понастоящем получава над 20 млрд. долара на година по план до 2024 г. Агенцията планира - след пращането на хора на Луната да се опита да стори същото и на Марс, някъде след 2030 г.

Брайденстейн разкрива, че отиването на Луната ще бъде особено важно, за да се разбере как точно се изгражда присъствие на чужда планета – нещо, което ще бъде използвано в мисията до Марс.

По думите му отиването на Марс означава, че астронавтите ще трябва да прекарат там две години, тъй като планетата се позиционира от същата страна на слънцето като Земята веднъж на всеки 26 месеца.

„Не искаме да се учим как да живеем и работим в друг свят, докато сме за първи път на Марс, тъй като разходите са прекалено високи”, казва той.

„Мислете за това като за краткосрочна инвестиция, за да имаме устойчива програма на Луната, докато държим погледите си вперени в Марс. Да видим как ще живеем и работим в друг свят, а именно Луната, след което да отидем на Марс и да сторим същото по начин, по който американците да имат програма, от която да бъдат горди за дълъг период от време”, казва Брайденстейн.

НАСА иска да прати двама души на Луната - мъж и жена, като крайната цел е изграждане на база там, така че човечеството да може да я използва за отправна точка към Марс.

Агенцията иска да създаде „устойчиво присъствие” на Луната до 2028 г., което е доста по-различно от мисията през 1969 г., тъй като сега целта е хората да създадат възможност да останат там.

Проектът за кацане на Луната носи името на Артемида - сестрата близнак на Аполон от гръцката митология. Космическата агенция на САЩ се зарича, че този път астронавтите ще останат за дълъг период на спътника и ще проведат изследвания, които хората дори не са си представяли.

Кабинетът на президента Доналд Тръмп първоначално се надяваше да достигне Луната до 2028 г., но НАСА е готова да ускори процеса с четири години. На фона на това Тръмп предложи увеличаване на бюджета на агенцията с 1.6 млрд. долара за 2020 г.

 

400 кг донесени на Земята

Луната е "Розетският камък на Слънчевата система" - близо 400 килограма скални късчета от естествения спътник на Земята, донесени от американски астронавти, променят човешкото познание за Вселената, съобщава Франс прес.
Макар и на пръв поглед да не будят интерес, тези 382 килограма сиви камъчета представляват "най-ценния материал на Земята", отбелязва Самюъл Лорънс от НАСА. "Луната е крайъгълният камък на планетарните науки", казва ученият.
Лунните късчета са донесени на Земята от астронавтите, участвали в шестте мисии "Аполо" в периода между 1969 и 1972 г.
Многобройни открития за естеството на Вселената произтичат от изследванията на пробите, донесени с първата мисия "Аполо 11", чиято 50-годишнина ще бъде отбелязана през юли.
"Хората не си дават сметка колко значимо е изследването на тези проби за разбирането на Слънчевата система и Вселената", казва Лорънс.
Благодарения на скалните късчета от Луната специалистите научават повече за произхода и структурата на естествения спътник на Земята, формирал се приблизително по същото време преди между 4,3 милиарда и 4,4 милиарда години.
По случай предстоящото честване на 50-годишнината на "Аполо 11" няколко от ценните проби са раздадени на "старателно подбрани" учени. Въпреки че са донесени преди пет десетилетия, лунните камъчета и до ден днешен са в основата на открития, благодарение на усъвършенстваните методи за анализ.
Скорошен пример за подобно откритие е, че Луната не е напълно лишена от вода.

Индия отложи старта на Чандраян-2

Индия отложи за неопределено време старта на мисията "Чандраян-2" към Луната 56 минути преди старта от космодрума на остров Шрихарикота в Бенгалския залив. Стартът, насрочен за 15 юли, бе отложен по технически причини.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Външно с предупреждение към българите в САЩ: Да избягват стачките за климата

МВнР препоръчва на нашите сънародници, пребиваващи в САЩ, да избягват местата на стачните действия от масовата стачка против климатичните промени, като следят актуалната информация в медиите, както и на сайтовете на кампанията, които се обновяват постоянно.

Само 6 години затвор за килър на българин на Острова

Убиецът на Венцислав Маргинов в Англия, е осъден само на 6 години затвор, тъй като разследващите не са открили доказателства той да е имал намерение да нанесе наистина сериозна вреда на българина. Това стана ясно от изявление на старши прокурор Анджела Роуан.