Аз съм класически мъж и шофьор. Тоест, псувам останалите участници в движението, поздравявам ги с: „Айде карай бе“ и си бъркам в носа, когато си мисля, че никой не ме гледа. Освен това съм убеден, че съм най-добрият водач на МПС в света и недоумявам защо простакът зад мен ми премигва с фарове.

Точно затова не съм съгласен със сексисткото мнение, че има мъжки и женски коли, а само хубави и грозни (това също е доста относително). Виждал съм мадами да въртят геврека на камиони, бусове, пикапи, а също така и да пилотират пистови мотори. Все пак по цял свят някои коли минават за чисто „женски“. Тук без капчица свян ще ви споделя моите мераци към някои женски (автомобили де), които обаче, за съжаление, вече не се не произвеждат.

Nissan Micra, second generation (1992-2002).

Японският мъник е известен с това, че е много „глупакоустойчив“ и със симпатичния си заоблен външен вид на сапунерка винаги ми е бил много симпатичен. Здрава колица, насочена към младежка клиентела, а добре запазени екземпляри все още пърпорят из пътищата на родината. Двигателчето е класическа малолитражка, но е толкова упорито, че отказва да се предаде дори когато ръждата и корозията нападнат малката Микра. С удоволствие бих притежавал този мъник в гаража, който си остава много практичен за тесните и задръстени улици на градовете.

Opel Tigra (1994-2000/2004-2009).

Тази кола пък е толкова женска, че дори името й е такова – не е тигър, ами тигра. У нас германската спортистка бе предпочитана предимно от дамското съсловие, но спортното й купе и достъпната й цена на старо провокираха и доста младежи от поколението „Бързи и яростни“ да си закупят автомобила. Двуместното купе определено впечатляваше с дизайн, чак да не повярваш, че се се правеше на базата на леко скучноватата Corsa. Въпреки хищния си вид Тиграта не впечатляваше с много коне под капака, но все пак си остава здрава и определено култова немска машина.


Daewoo Tico (1991-2001).

Помните ли ТВ-рекламата от началото на 90-те, в която една мадама пееше: А тико, тико, а, тико, тико – да, това за мен е най красивата кола“? Текстът може и да не е точно така, но и за мен кютючестата корейка в средата на 90-те беше „най-красивата кола“. Грозно и ръбесто, но и доста евтино, корейското автомобилче сбъдна мечтата на много българи за „нова кола“. Бакшишите навъртяха на някои от тези прилични на екземпляри от Matchbox колички по милион, милион и половина километра, а те все още вървяха. Отличителна особеност – това четириколесно джудженце се произвеждаше само с 4 врати, което го правеше доста практично. Наследникът му е Daewoo Matiz, но също отиде в историята. Днес миньончето от Далечния изток изглежда безвъзвратно ретро и се срещат предимно изпоръждясали екземпляри. А казват, че старата любов ръжда не хваща...


Fiat Punto (MK 3 2005-2018).

Всички модели на кокетната италианка имат своя чар и напук на невярната глупост: „Купи си Фиат да те е яд“, повечето собственици се гордеят с тях и има защо. Доброто старо Пунто преболедува всички недостатъци на италианските малолитражки и се оказа здрав и надежден автомобил – факт. Неслучайно из пътищата на родината е пълно с „точки“ от всички генерации. На мен на сърце обаче ми лежи третата и последна версия на италианската машина. Дизайнът може да се опише само с две думи – много красив! А за здравината и надеждността на автомобила свидетелстват автоморгите. Там почти не можете да видите Пунто, освен ако не е претърпяло тежка катастрофа (а опели и фордове дал Бог). Неслучайно след като свалиха и последното фиатче от този модел от конвейра италианците казаха едно голямо: Grazie, Punto! Хубавото е, че няма място за носталгия. Доста запазени екземпляри от третата версия на легендарното автомобилче вече се намират на съвсем прилична цена.

Peugeot 207 (2006-2014).

И като говорим за красавици, за къде без французойките? С издължените си елегантни форми, френското мини определено е манекенката в тази компания. Като всяка хубавица, и тази има много „дрешки в гардероба“ - цели 8 модификации на двигателя, двуврата и четириврата версия, комби вариант и дори купе-кабриолет, което без свян сваля горнището през летните месеци. Автомобилчето притежава типично френска елегантност и има мека возия, а шофирането е един истински приятен флирт. Да, въпреки че вече не се произвежда, и тази красавица държи добра цена при продажбите на старо, но всяко левче за нея си струва. Ако сте собственик на този разкош, то без съмнение ще се превърнете от онези мъже, които постоянно угаждат на любимката, като чистят всяко петънце кал от бронята и вдигат луд скандал за петно от кафе върху седалката.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Изтрезняване, изтрезняване, изтрезняване

За кого бие камбаната? Не знам, но камбани бият в главата ми. Самата ми глава е камбана – голяма, тежка, кънтяща. Поглеждам в огледалото. Отсреща ме гледа някакъв чудовищен хуманоид, излязъл като от филм на ужасите. Едроглав, подпухнал, с кървави очи. Божкей, т'ва аз ли съм?

Писмо до Дядо Мраз (Защото Дядо Коледа никога не ми отговаря)

Скъпи Дядо Мраз! Пиша ти с надеждата да ми отговориш, защото от години пиша на брат ти Дядо Коледа, а от него ни вест, ни кост, ни подарък. Знам, че е много зает, особено по празниците, ама как така не намери време поне един ред да драсне, един шоколад да прати?