В котела на БГ литературата ври от знайни и незнайни автори с амбиции да съчинят пиеса-скок в драматургията. Сред тях има един с бяла престилка, който всяка сутрин става в четири и петнайсет, за да отиде на работа. Не лекува хора като Чехов, нито животни като Димитър Димов, но разбира нуждите и на едните, и на другите. А и бялата престилка му отива. От няколко месеца драматургът Стефан Стоянов, предизвикал фурор с пиесата си „Една крачка напред“, която актьорите от „Арт театър“ играят на сцената в НАТФИЗ, обитава живота като пекар. От зори до късен следобед вади самуни, франзели и питки от фурната на столичната улица „Алабин“ и вече и на практика знае защо никой не е по-голям от хляба. Познание, коeто друга работа не може да даде – дори да си бил сред сценаристите на сериала „Етажна собственост“ и предаванията „Господари на ефира“, „София ден и нощ“, „Съдби на кръстопът", „На инат“ или „Перфектната вечеря“, където Стефанов е оставял следи и от таланта си, и от лутането си в професията.

Сега около него мирише на масло и се стеле брашно, а той отупва ръцете си в бялата престилка.

„Начинът, по който се появява хлябът, много прилича на структурата на една пиеса. При него в началото започваш да събираш съставки на едно място, а в пиесата събираш актьори, повечето от които не се познават. След това слагаш мая – това е конфликтът, който ги скарва и тези съставки започват да взаимодействат помежду си. После започваш да месиш – това е първата третина от пиесата, която е изключително интересна – запознал си публиката със съставките, т.е. с героите и с вътрешния конфликт – маята. След това оставяш хляба да втасва. Това е скучната част, така е и в пиесата – втасването започва към 43-ата минута. Тогава започват някакви балалайки, салонът шуми, зрителите кашлят, ходят до тоалетната, гледат си джиесемите. Идва финалът – нещата вече са набъбнали и в драматургията, и в хляба. Взимаш го, слагаш го във фурната и го изпичаш на 300 градуса. Но не бива нито да го претупваш набързо, нито да го разтягаш. Както го е казал Хичкок: „Един филм трябва да трае толкова,

колкото може да издържи пикочният мехур

на зрителя“, казва Стоянов. Освен режисьора на „Птиците“ и „Психо“ сред учителите му по увличане и задържане на вниманието е сценаристът Иван Ангелов, който го учил на писане в движение – покрай проекти като „Етажна собственост“, „На инат“ и „Царете на комедията“.

 

Един сценарист в пекарната.

Засега Стефан Стоянов гледа на хлебароинтелигентското си битие с интерес и педантично води дневник със случки от деня. Дали измежду страниците му ще изскочи сюжет за малък разказ или голяма пиеса, бъдещето ще покаже.

Към момента в образа му на автор са замесени предимно драматизации на популярни детски заглавия като „Житената питка“, „Хензел и Гретел“ и „Пинокио“. Пише ги основно по поръчка на режисьора Съби Събев, който ги поставя в куклените театри из страната – Враца, Габрово, Силистра. Наесен талантът на Стоянов ще надхвърли българските рамки и ще вдигне завеса в чешкия град Мост. Директорът на тамошния куклен театър много харесал неговата драматизация на историята на Карло Колоди за дървеното човече с нос, който се удължава при лъжа, и поканил Съби Събев да я постави. Премиерата е на 1 октомври, декорът и куклите са на Павлина Василева, а на сцената ще излязат чешки актьори.

С това голямото чакане за Стефан Стоянов няма да свърши – през декември ще стане ясно дали съвместната му пиеса с актьора Владимир Богатинов „Един от трима“ ще спечели конкурса на театър „София“ за съвременна българска драматургия. В нея публиката е поканена да присъства на екзекуция с електрически стол, но докато се разгърне финалът, става свидетел на куп други неща. Включително на опити за философия на актьорското битие и призвание.

Ако се намерят пари, през новия сезон ще види бял свят още едно заглавие, излязло изпод Стояновата клавиатура. Двигател в пиесата „Не е това, което виждате“ е Диян Мачев. Той много харесал „Една крачка напред“ и помолил Стоянов да му напише пиеса. Действието в нея започва така: една жена се гласи в спалнята си и в същото време говори на водопроводчика в банята, който пък обяснява, че водопроводът е като кръвоносната система на организма, сифонът е сърцето, което изпомпва мръсната вода към вените… Когато свършва работа, жената започва да му се сваля и в един момент се появява още един мъж. Ключовата реплика е „Не е това, което виждате“, която често се върти“, разкрива авторът на пиесата.

Как се ражда комедиографът Стоянов?

Отговорът на този въпрос трябва да се търси пет години назад. Тогава осенен от вдъхновение покрай вълненията на днешната БГ действителност, той сяда и написва набързо пиесата „БНБ“. Зад абревиатурата се крие обяснението „банда некадърни бандити“. Спокойно, Стефанов не обижда най-авторитетната финансова институция, а забърква каламбур с маргинални елементи. Главни герои в „БНБ“ са клошари, които пият бира на „Кристал“ и в един момент им хрумва да оберат банка…Уж отиват до тоалетната, а започват да копаят тунел и по някое време наистина попадат в трезора. Ненадейно там се озовават още двама крадци, избягали от затвора, прокопавайки проход. Сега обаче са много разочаровани, защото са били зад решетките тъкмо заради опит да оберат банка. Под земята идват и актуални бандити, планирали дълго удара. Изведнъж всички тунели се срутват…Перипетии, промъкване, в крайна сметка героите на „БНБ“ се озовават точно при парите… за да установят, че банкнотите отдавна са излезли от обращение, защото са от Татово време.

„Това беше първата ми пиеса, но засега не е поставяна, защото е лошо написана“, разказва през смях Стефан Стоянов. За разлика от други драматурзи не му е проблем да признае кусурите на текста си, защото е от хората, чийто кръгозор се простира много далеч от собствения им нос. Знае, че всеки опит е още една крачка напред, независимо дали е успешен. Освен това е късметлия – музата често наднича зад рамото му. Наскоро пак му се усмихнала, когато гледал за пореден път „Ваканцията на мистър Бийн“.

„Там има една сцена, в която звънят на телефонен номер, на който не знаят последните две цифри. Затова карат наред комбинациите и попадат на различни хора. В един момент дават маса, на нея труп и човек, който го подготвя за последното изпращане. Телефонът на мъртвеца звъни, а онзи, който го обслужва, вдига и казва: „Абонатът не е на линия“. Това е чудесно влизане за пиеса и съм започнал да я пиша“, усмихва се Стефан.


САМО ФАКТИ

-Завършва „Актьорско майсторство“ в НБУ при проф. Илия Добрев с асистент Иван Налбантов.

- За кратко време работи като актьор в Сатиричния театър, после става сценичен работник. В един момент му поверяват самостоятелно предаване във Военния канал. Сам е сценарист, режисьор и изпълнител в „Изрезките атакуват“. Бъдещият драматург прелиства вестници отпреди 1943 година и вади пикантни статии от типа „Изобретиха машина на времето“, „Обраха женския пансион, задигнаха гащи и чорапи“. Освен, че представя някогашните новини Стефан прави и аналогия с днешното време. Когато старите вестници се изчерпват, той прекръства предаването на „Шести номер“, което в един момент залязва.

-  Започва работа в холандската пекарна на „Алабин“ по обява.  „Казах им, че нямам никакъв опит като хлебар. Признах си, че съм сценарист и че ако изникне проект, който ми е интересен, ще си тръгна. Приеха ме“, разказва Стефан.

 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

За седмица шоуто със симфоничния оркестър на Сан Франциско заработи 5,5 милиона долара

Metallica с кино рекорд

За седмица шоуто със симфоничния оркестър на Сан Франциско заработи 5,5 милиона долара

Седмица след като излезе ексклузивно само за една или две вечели на голям екран, вторият концерт на Metallica и симфоничния оркестър на Сан Франциско – S&M 2 се бетонира като най-голямото в историята рок събитие, излизало по кината със спечелени 5,5 милиона долара.