Снимки

Учени ще изследват кои езикови правила се нарушават при писането в чата. Този въпрос ще бъде част от проучването „Изследване на обществените нагласи и ценностните ориентации към съвременния българския книжовен език като фактор при кодификацията на нормите му“, което беше представено днес от езиковеди от БАН и Софийския университет.

Децата между 13 и 14 години предпочитали да пишат на кирилица, докато чатят, вместо на латиница. Това обясни доц. Руска Стойчева от Института по български език към БАН, която е изследвала езика в чата, като в проучването й са участвали около 50-60 ученици. При писмената онлайн комуникация се забелязвало също пренебрегването на препинателни знаци и главни букви. Също тийнейджърите използвали съкращения като НЗ, вместо „не знам“, МН - „много“, вместо много и по този начин чат комуникацията обособява свой речник.

„Всяка група от относително затворен или приятелски кръг създава свои съкращения. Има социални общности, които имат много богата система от такива съкращения“, обясни от своя страна проф. Красимира Алексова от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

В хода на проучването чрез представителна анкета учените ще установят как днешните българи от различни поколения, населени места, с различно образование и социален статус се отнасят към правилата на съвременния български книжовен език.

Езиковедите ще изследват спазването на 9 езикови норми.

Сред тях са писането на пълен и кратък член, кого-формите, учтивата форма Вие сте казали/Вие сте казал, променливото „я“, т.нар. мекане и др.

Учените ще проучват и какво е мястото на книжовния език в рамката на националната идентичност, тъй като това има пряко отношение към езиковата политика.

Изследването на нагласите на българите към книжовния език и нормите му е първото у нас и ще приключи през следващата година. То се финансира от Фонд „Научни изследвания” и е на стойност 120 хил. лв.

Учените ще проучват и какво е мястото на книжовния език в рамката на националната идентичност, тъй като това има пряко отношение към езиковата политика. Базова организация за изпълнението на проекта е Институтът за български език на БАН. Участници в проекта са езиковеди и социолози от три научни институции: Институт за български език на БАН, СУ „Св. Кл. Охридски“ и Институт за икономически изследвания на БАН.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

АПИ: Ремонтът на „Тракия“ приключва в края на юни

До края на юни ще завърши ремонтът на двете платна в 22-километровия участък от АМ „Тракия“ между Пловдив и Стара Загора. За първи път се затваря толкова голяма отсечка и целта ни е до началото на активния туристически сезон предвидените дейности да приключат, съобщи инж. Светослав Глосов, член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.