Светят ли очите на Самуил в София? А монументът на Иван Срацимир във Видин? Да го бъде или не Старчевият „1300 години България“? Какво да правим с Паметника на Съветската армия и пловдивския Альоша? Тези въпроси избухват циклично през годините и хвърлят дебела сянка върху други произведения на изкуството. София е пълна със статуи, които незаслужено пренебрегваме. Какви истории разказват скулптурите, които не забелязваме, четете сега.

„Игра“, Любомир Далчев

Може да минете сто пъти през градинката при „Баба Яга“ в София и да забележите този шедьовър на сто и първия път. „Игра“ се вписва така естествено в средата, че е станал невидима. Особено ако наоколо тичат деца. Любомир Далчев е сред малцината скулптори, способни да създадат илюзията за движение и живот в статичен материал като бронза, смятат изкуствоведите. В композицията „Игра“ всяка от петте фигури е изключителна, а заедно са шедьовър. „Давай!“ „Не мога повече!“, „ Ще те изпусна!“ - загледате ли се в статуите на забилите боси крака в „калта“ деца, ще чуете виковете им. Ще усетите напрежението, сетните сили в битката кой от двата момичешки отбора ще победи. И ще се сигурни, че друга подобна скулптура няма в София.

 

Гений – така говорят по адрес на автора й Любомир Далчев днес в България. Което не попречи през ноември 2014-а да залеят негово произведение, посветено на антифашизма с розова боя пред централата на БСП на ул. „Позитано“.

Миналата година пък пострадаха статуите му във фонтана на площад „Батенберг“, които бяха „съблечени“ от патината си. Роден през 1902-ра в Солун, когато гръцкият град е в пределите на Османската империя, Далчев е учил сред малцината българи, попивали изкуството от три академии – Кралската в Рим, Училището за изящни изкуства в Париж и Художествената академия в София. В Италия учи в един клас с Алберто Джакомети и Сретен Стоянович, после пътят му се преплита с този на Арно Брекер. Малцина знаят, че след като през 30-те години участва на биенале във Венеция, българинът получава оферта да стане главен скулптор на Франкфурт. Отказва, защото не понася нацистите.

Години по-късно, в социалистическа България животът му също не е цветя и рози. Далчев е сред най-ангажираните ваятели, ателието му никога не остава празно и изпод ръцете му излизат образци на скулптурата като паметника на Свети Климент Охридски, Самуиловите воини и поп Богомил, забранен като формалистичен. Обвиняват го във формализъм и заради „Бунт“, с която той скъсва с каноните на соцреализма...

През 1979-а, когато вече е на 77 години, Далчев емигрира със съпругата си в САЩ. Бягството се осъществява през Виена, където ваятелят има изложба. На закриването проф. Далчев обявява, че ще дари експозицията на българската държава, но иска да замине за САЩ със семейството си. Не му издават документ.

Първите пет години отвъд Атлантика скулпторът прекарва в Кливланд, Охайо, където прави паметник на публициста Дженюариъс Макгахан, който описва в репортажи турските зверска след Априлското въстание.

Макар възрастта му да е доста напреднала, Далчев продължава да работи и прави проект от червено дърво и бронз за входа на Сан Франциско откъм моста „Голдън Гейт“, създава редица пластики и живопис, както и многобройна графика. Умира на 11 юли 2002 г., месеци преди да навърши сто години. Погребан е в забележителния архитектурен комплекс „Кристалната катедрала“ в Гардън Гроув, близо до Дисниленд и Юнивърсал пикчърс на юг от Лос Анджелис.

 

„Паисий“, Михаил Симеонов

Този паметник е в пространството около храма „Александър Невски“ и много-много не се забелязва, но според хората на изкуството е шедьовър. За съжаление, името на Михаил Симеонов е познато само в тясно специализирани среди. През 1965-а точно този „Паисий“ предизвиква скандал. Първоначално го монтират откъм южната страна на базиликата „Света София“ - там, където е сега. Според спомени на съвременници обаче тогавашният първи Тодор Живков не харесал монумента и той бил махнат. Заслугата за връщането му е на Светлин Русев.

Биографията на Михаил Симеонов също е доста интересна. Роден е през 1929-а в Пловдив. Отначало следва философия, но после го приемат в Художествената академия и завършва монументална скулптура през 1954-та. През 1965-а след скандала с „Паисий“, когато изпада в немилост, Михаил Симеонов получава 45-дневна виза за Тунис и заминава с идеята да не се върне повече. Там влиза в художествената група Ecole de Tunis. Негова статуя на арабския поет и философ Ибн Халдун е харесана от президента Хабиб Бургиба, който му поръчва портрет и скулптура за дългата 150 метра мраморна стена на националния монумент „Мъчениците от Бизерте“. Вдъхновен от културата на древен Картаген, през 1967 г. Симеонов създава скулптурна група от абстрактни символи, която нарича „Неделя сутрин”.

През 1971-ва скулпторът вече е в Ню Йорк, където с днешна дата се намира и най-известният му проект - „Отливка на приспан слон“ - бронзова статуя в естествена за животното големина. Проектът е реализиран през 1980 г., като е направен студен калъп на див кенийски мъжки слон, приспан за 72 минути. Бронзовата статуя, направена по калъпа, е открита на 18 ноември 1998 г. от тогавашния генерален секретар на ООН Кофи Анан и поставена пред главната квартира на ООН в Ню Йорк като дар от правителствата на Кения, Намибия и Непал. В интервю за вестник „Ню Йорк Таймс“ Михаил Симеонов обяснява, че се е вдъхновил за тази творба, след като прочел „Обществения договор“ на Жан-Жак Русо.

„Мир за децата“, Мара Георгиева

 

Жена скулптор звучи като оксиморон не само в България. През миналия век обаче точно у нас творят две големи имена в скулптурата – Васка Емануилова и Мара Георгиева. Наричат първата Българската Мухина заради Паметника на Съветската армия, а втората е нейна близка приятелка. Едно от произведенията на Георгиева е „Мир за децата“ и може да го видите пред един от блоковете на алея „Яворов“. Фигурата на майката, която държи маслинова клонка в лявата ръка и нейното момченце уж се е сляла с пространството, но явно не е напълно невидима, защото е станала жертва на незнайни „почитатели“.

Вероятна причина да недолюбват Мара Георгиева и Васка Емануелова въпреки майсторството им е Паметникът на Съветската армия.

Творческият тандем работи заедно от 30-те години, когато печели два конкурса за войнишки паметници. Но заради новаторските им идеи, не им възлагат поръчките. В соцвремената имената им стоят под паметниците на Съветската армия в Добрич (1946 г.) и Нова Загора (1949 г.). Най-известната им съвместна работа е Паметникът на Съветската армия в София. В началото на 50-те години те печелят конкурса за главната фигура, увенчаваща пилона. Това е била една от най-важните държавни поръчки, за която всеки ден се докладвало в Москва лично на Й. В. Сталин. Авторките издигат нестандартна идея - в центъра да не бъде поставена една фигура, а три - на руския войник с шмайзер в ръка, на селянка с дете и на работник. Това предложение е доста критикувано, но в крайна сметка е прието. За скулптурата на т.нар. руски солдат с шмайзера позира цирков атлет. С хонорара от паметника двете и Преслав Кършовски си и построяват къща на ул. "Русалка" 10, на чиято фасада днес е поставена паметна плоча.

Радой Ралин, Георги Чапкънов

Сатирикът Радой Ралин пред супермаркет – ако беше жив, авторът на „Люти чушки“, сигурно щеше да оцени тази житейска ирония. Първоначалната идея на Георги Чапкънов беше статуята на Радой да се издига в близък до естествения ръст край Университета, откъдето той минаваше всеки ден. По стечение на обстоятелствата обаче фигурата на дисидента мери ръст с магазин. Затова често остава незабелязана на път за пазар. А тази статуя е сред безспорните в творчеството на Чапа. Скулпторът много добре е уловил и предал характера на Радой, с когото бяха близки приятели и когото наричаше преродения Езоп.

„Майка“, Тома Делирадев

За да видиш този каменен шедьовър трябва да вдигнеш поглед – не към небето, а към покрива на централата на ДЗИ на ъгъла на „Бенковски“ и „Цар Освободител“. Сградата открай време е нареждана сред най-красивите в София и заслугата за това има и Тома Делирадев. Статуята на майка с две деца го разкрива като господар на камъка. Някои изкуствоведи „разчитат“ композицията като символ на труда на народа и грижата му за бъдещето. Другата видна творба на Делирадев в София е монументът „Одринска епопея”, вдигнат през 1932 г. в чест на победата на българската войска при Одрин през 1913.

„Иван Вазов“, колектив

Патриархът на българската литература е трудно да остане незабелязан, но в „навалицата“ от фигури в пространството около ул. „Московска“ и църквата „Света София“ и това се случва. Паметникът му от бронз, излят два пъти естествената му големина, стои там от 1956 г., но цветя на него има само по празници. Дело е на авторски колектив от петима скулптори и двама архитекти. Най-известното име от ваятелския екип е на Иван Блажев. Останалите са Илия Илиев, Драган Лозенски, Александър Занков (дядо на артпровокатора Венцислав Занков), Ст. Райнова.

Никой от авторите не е оставил подписа си. Предполага се, че водеща фигура в работата е бил Иван Блажев, който дълги години страда от това, че приписват неговия паметник на Яворов в София на Иван Лазаров. Блажев никога не подписва творбите си, защото смята, че това, което създава, стои над него.


 

 
 
 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Кевин Спейси се покри

Близо година няма следа от холивудския ас Кевин Спейси, съобщава в. „Дейли Мейл“.

Според изданието,актьорът се е покрил и никой не знае какво се случва с него, не фигурира и в скорошни папарашки снимки.

Росица разби Дидо от Д2 във „Фермата“

Фронтменът на Д2 Деян Каменов - Дидо определено е каръкът в битките за седмичен шеф в този сезон на предаването „Фермата“. Вече три поредни пъти музикантът става претендент за поста, но лошият късмет му пречи да стигне до победа.