Една българка свири на цигулка в Сената на Канада. Затворила е очите си, лъкът й се стрелка по струните, из въздуха трептят индиански мелодии. Залата е притихнала, публиката, съставена все от политици, следи изпълнението й. На финала не пести аплодисментите.

18 години са нужни на цигуларката Ралица Чолакова, за да извърви пътя на емигранта до висшето общество. Пристига в Страната на кленовия лист през 1997-а със стипендия от 10 000 долара за обучение в Центъра по изкуства на провинция Албърта. Става концерт майстор на един оркестър, но след това се мести в Торонто, където учи и работи – както повечето студенти. През годините печели конкурс след конкурс, минава през мястото на концерт-майстор на „Монреалски виртуози“ и в един момент решава да прави солова кариера. Всички й казват, че е абсолютно невъзможно българка да пробие, защото няма пътека, направена преди това от сънародник.

Ралица Чолакова обаче не слага юзди на мечтата си и проправя пъртината. Така миналата година през май изпълнява шест творби на композитори от Отава в Сената.

Беше ми оказана невероятна привилегия

с този концерт! Изпълних произведения, написани специално за диска, върху който работя в момента. В основата им е индианска музика, митове, легенди, символи или проблеми“, разказва цигуларката пред в. „Монитор“.

Ралица в Сената – снимката от тазгодишното събрание на групата за приятелство от 20 април.

Преди две години пък е сред главните действащи лица в учредяването на група за приятелство между парламентите на България и Канада. „През пролетта на 2014 г. сенатор Йона Мартин, беше изключително благоразположен към мен и предложи да ми помогне да организирам събитие в Канадския парламент. Отидох и говорих с българския посланик г-н Николай Милков и той спомена, че няма група за приятелство в парламента. Създадохме я. Сенатор Мартин е съпредседател. Целта й е да предостави форум за обмен на идеи и насърчаване на разширяването на отношенията между двете държави. Членове могат да бъдат само сенатори и представители в Парламента. Като българка съм изключително щастлива, че участвах в създаването на тази група. Това е най-важната стъпка, която издига имиджа на българското общество на федерално ниво в Канада. Но той тепърва трябва да се доизгражда и защитава“, разказва Ралица Чолакова.

Другото постижение, с което се гордее не по-малко е, че

 

нейният лък играе по струната на канадския вкус

в пиеси за цигулка и пиано на Панчо Владигеров.

Записва ги преди време с пианистката Елайн Кийлор и тази година те станали много популярни, защото дуетната й половинка получила най-високата награда за достижения в Канада Order of Canada. “Имаме два диска с нея - Remembered Voices и Ballade of the North и пиесите на Владигеров са в единия. Това е уникален факт, който не знам дали отново ще се случи в класическия жанр в Канада и България“, казва Чолакова.

През годините пътят на струните я отвежда до различни точки и хора. Свирила е в Албания, Аржентина, Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Еквадор, Франция, Германия, Македония, Русия, Словакия, Словения, Сърбия, САЩ, Парагвай и Уругвай. Отдавна няма сценична треска, но вълнения не липсват. „Най-впечатляващият за мен случай беше, когато бях в Афганистан. Свирих един кратък концерт на хора, които работеха за канадско-афганистанска компания. 96 % от служителите бяха афганистанци. След изпълнението ми пред петдесетина от тези хора, всичките мъже, поне десет от тях дойдоха да ми кажат, че докато съм свирила, са искали да плачат. Което е невероятен комплимент за мен, защото повечето от тях никога не бяха чували изпълнение на класическа музика на цигулка на живо“, разказва Чолакова.

Често лъкът и пръстите й танцуват по струните в името на благотворителни каузи. От миналата година членува в ордена „Свети Лазар от Йерусалим“, като само месец след постъпването си в него е ръкоположена в рицарски сан на офицер. „Влизането в ордена е привилегия и става само с покана. Между двете стъпки обикновено има поне три години“, разказва Ралица. Основната мисия на рицарите на Свети Лазар е да събират средства за палиативни грижи. „В Канада хората, които получават такива грижи, са между 16-30% от населението на страната. Целта на организации като нашата е да помогнем на нуждаещите се хора, които се намират в най-уязвимата част на живота си“, допълва цигуларката. Точно рицарите на Свети Лазар я удостояват с едноименен орден „заради изключителни достижения в Канада и за допринасяне за развитието на канадска музика и култура“.

Българката поднася венец на паметника на загиналите войници в Отава от името на ордена на свети Лазар Йерусалимски.

 

БЛИЦ

- Ралица, какво се случи с детската Ви цигулка?

- Получих я като подарък и все още е мое притежание и е в София. Мисля, че майка ми я е дала на заем на внучето на нейна приятелка, което в момента взима уроци.

- Какво помните от първата си изява на сцената?

-Нямам никакви спомени. В предучилищна възраст аз учих цигулка в Двореца на Пионерите, а след това от първи клас бях приета в първия експериментален клас в Музикалнато училище в София

- За какво се грижите повече – за ръцете си или за цигулката?

- И за двете. Имам сериозни проблеми през последните пет години с дясното рамо и съм много внимателна към ангажиментите, които поемам, защото не мога да се упражнявам по начина по който съм го правила преди този инцидент.

- Преди години организирахте фестивал „Дни на канадската култура в България“, какво се случи с тази инициатива?

- За съжаление имахме консервативно правителство доста дълго време, което отряза много от фондовете за изкуство и поради тази причина не съм организирала този фестивал през последните 3 години. Искрено се надявам сега новото либерално правителство да има повече средства в областта на културата, които да са насочени към представяне на канадска култура в други страни и континенти. През2017.а ще празнуваме 150 години от създаването на страната и аз имам планове да организирам Дни на Канадската култура отново.

 

 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Полански пропуска наградите „Сезар“

Режисьорът Роман Полански съобщи, че няма да присъства на церемонията по връчването на наградите „Сезар“ тази вечер. До нежеланието на кинодееца да се яви на т.нар. „френски оскари“ се стигна, след като за пореден път той името му бе замесено в скандал, свързан с обвиненията в изнасилване от 70-те години на миналия век.

„Останалото е пепел“: Загадката Атанас Буров през погледа на един чужденец

Тежък бандит, който пребива министри за „добро утро“ и интуитивен водач на цял един народ – тези привидно полюсни образи на Атанас Буров изплуват на повърхността в премиерното българско заглавие „Останалото е пепел“.