Снимки

* Страната ни е сред водещите по брой жени на ръководни постове

* Историята показва, че след всяка криза ЕС се изправя по-силен

* Хората искат от нас България да продължи европейския си път на развитие

 

- Г-жо Габриел, отправихте питане в Европейската комисия относно проблема с финансирането на тероризма. Кажете какви мерки ще предприеме комисията в тази посока?

- Прекъсването на каналите за финансиране на тероризма е ключова предпоставка за постигане на успех в борбата с тероризма. В момента се провеждат междуинституционалните преговори по предложението за директива относно борбата с тероризма, в което се инкриминират финансирането на тероризма и финансирането на набирането, обучението и пътуването за терористични цели. Комисията проучва и възможностите за подпомагане на звената за финансово разузнаване за извършване на съвместен анализ на трансгранични случаи и за повишаване на равнището на финансовото разузнаване. По отношение на идентифицираните високорискови трети страни, Еврокомисията предлага списък от мерки, като например държавите членки да могат да откажат създаване на дъщерни предприятия, клонове или представителства на финансови институции от определената като високорискова трета страна, ако тази страна не разполага с надеждни системи за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

- Тероризмът ли е най-големият бич за Европа за момента, или по-скоро бежанската криза?

- Това са две предизвикателства, които не бива да подценяваме в нито един момент, извеждайки едното или другото като приоритет. По отношение на тероризма трябва да продължим да работим активно за предотвратяване на радикализацията, за засилване на сътрудничеството между държавите и обмена на данни. В областта на миграцията пък трябва да погледнем отвъд спешните мерки и да акцентираме на дългосрочните такива.

- Смятате ли, че на европейско ниво бежанската ситуация започна малко по малко да намира своето решение, или напротив? Адекватни ли са мерките на европейските лидери в тази посока?

- През последните месеци европейските лидери осъзнаха необходимостта от бързо консолидиране с цел навременна реакция. В тази връзка на срещата на върха през септември Пътната карта от Братислава набеляза пакет от мерки в областта на миграцията, външните граници, сигурността и икономическото и социално развитие. Първият напредък по отношение на миграцията вече е налице чрез подкрепата за България по опазване външните граници на ЕС. Интензивната работа по законодателни мерки в отговор на миграционната криза направи възможно за рекордно кратък срок от едва 9 месеца да бъде създадена Европейската агенция за гранична и брегова охрана. Успехи като този показват способността на ЕС да се справи с овладяването на кризата.

- Мислите ли, че границата ни ще е по-надеждна след отпуснатите средства и подкрепата, която получихме именно след срещата в Братислава преди време?

- Такава е целта на предоставените 160 милиона евро за защита на външните граници, както и осигурените техническа подкрепа и човешки ресурс. Тази подкрепа е заслужена и изразява доверието и високата оценка за свършеното от правителството, начело с премиера Бойко Борисов. Стартирането на дейността на новата агенция за Европейска гранична и брегова охрана от българо-турската граница на 6 октомври т.г. е още един знак, че България е способна да изпълнява своите ангажименти по гарантиране сигурността по външните граници и да бъде надежден партньор в отговора на миграционната криза.

- Мислите ли, че трябва да се повдигне отново въпросът за приемането ни в Шенген? На дневен ред ли е темата, или трябва да се изчака?

- България от години систематично подава информация към Шенгенската информационна система (ШИС), но в същото време не разполага с пълен достъп до нея. Това трябва да се промени. Обменът на информация е ключов фактор за ефективен контрол на външните граници на ЕС и борба с тероризма и организираната престъпност. По време на изслушването в ЕП през септември еврокомисарят по сигурността сър Джулиан Кинг подчерта, че приемането на България в Шенген е въпрос от съществено значение за гарантиране сигурността на съюза.

- Какво ще се промени за страната ни след отпадането на мониторинга ни по правосъдие и вътрешен ред и замяната му с друг, който ще се отнася за всички страни членки?

- С общоевропейския механизъм за демокрация върховенство на закона и човешки права ще се извършва систематично, безпристрастно и цялостно наблюдение на всички държави членки, а не само на определени такива. Той ще се базира на обективни критерии за оценка и ще има за цел да гарантира, че всички държави членки в ЕС спазват принципите на правовата държава и основните права. С колегите от ЕП призовахме до септември 2017 г. Европейската комисия да излезе със законодателно предложение за такъв механизъм.

- Вие сте много активна във връзка с темата за преодоляване на неравенството между половете. Кажете има ли промяна в тази посока и къде се нарежда България по отношение на жени на ръководни позиции и заплащане?

- В България от няколко години се наблюдава тенденция за по-добро представителство на жените в процесите на вземане на решения, макар и с бавни темпове. Стъпка напред за подобряване на ситуацията с равенството между половете беше и приемането на закона за равнопоставеността между мъжете и жените. Ако разгледаме представителството на жените в политиката, ще видим добри примери за жени на водещи политически позиции – председател на Народното събрание, кмет на столицата, еврокомисар, жени министри и т.н. По отношение на другата ключова област на вземане на решения – икономиката, са необходими усилия за премахването на т.нар. стъклен таван, който не позволява на жените да заемат ръководни длъжности. Въпреки това България отбелязва напредък и с 37% жени на ръководни постове в компаниите се нарежда сред водещите страни в това отношение. Изключително важно е страните членки на ЕС да постигнат споразумение по директивата за жените в управителните съвети на дружествата, по която съм докладчик на Европейския парламент, защото компаниите, в чиито бордове участват жени, реализират по-високи икономически резултати.

Когато говорим за заплащането за труд с еднаква стойност, разликата в България е 13,5% при средно за ЕС 16,3%. Остава ни много работа в тази посока, за да преодолеем факта, че жените в Европа реално работят 2 месеца без заплащане.

- Вярвате ли в бъдещето на Европейския съюз след Brexit? Можем ли все още да говорим за един обединен и силен съюз?

- Брекзит е тест за единството на ЕС. Но историята показва, че след всяка криза съюзът се изправя по-силен. Важно е да извлечем поуките, да преосмислим действията и в същото време да не отстъпваме нито крачка от четирите свободи на движение, които са основополагащи за ЕС. Затова не бива да допускаме воденето на паралелни преговори с Великобритания. Отговорност на всички ни е да работим за европейско обединение и самосъзнание чрез конкретни ползи за гражданите. Само така ЕС ще има бъдеще.

- В момента сте и на обиколка в страната. Каква кампания наблюдавате и какви проблеми споделят с вас хората по време на срещите си?

- Ефективната кампания е позитивната кампания. Тази, която се води на терена на реалистичните идеи и приоритети. На такава кампания залагаме при срещите си с хората. При разговорите ни винаги изпъква на преден план желанието им България да остане остров на сигурност и стабилност и да продължи по своя европейски път на развитие. Образованието, трудовата заетост, условията за бизнес, перспективите за младите хора са приоритетни за хората въпроси. Ето защо, поставяйки в центъра интересите на гражданите, следва да отстояваме позицията, която България вече завоюва като сигурна и стабилна държава, надежден партньор на ЕС и НАТО, защитаваща националните интереси в синхрон с общоевропейските.

 

Визитка:

Родена е на 20 май 1979 г.

От 2005 до 2008 г. е асистент научен изследовател в Института по политически науки в Бордо, Франция

Преподавателската й дейност е свързана с темите за процеса на вземане на решения в ЕС, политическа социология и международни отношения

От 19 януари 2012 г. е координатор на ЕНП в Комисията по права на жените и равенство между половете на ЕП

Била е ръководител на наблюдателната мисия на ЕС на президентските и парламентарните избори в Демократична република Конго

 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.

Вечната сила на пазарлъка

 Промениха се светът, хората и техните нрави. Няма го умилителния пазарлък от времето на Любен-Каравеловите герои. Дигиталната епоха иска своето.