Снимки

"При подадена оставка от министър-председателя Народното събрание първо трябва да я гласува". Това коментира специално за агенция "Монитор" проф.д-р Пламен Киров, конституционен съдия от 2006 до 2016 г.

"Това обаче е само формално решение при изразена вече воля от правителството. Оттам-нататък започва процедурата по чл. 99 на конституцията с опит да се формира нов парламентарен кабинет – т.нар. въртележка. При нея президентът провежда консултации с парламентарните групи, прави първи опит за съставяне на правителство, като предоставя проучвателен мандат на най-голямата по численост група. Ако той бъде върнат, се дава на втората по численост, а след това на някоя друга по негова преценка. Ако и трите опита завършат без успех, тогава президентът в общия случай трябва да разпусне парламента, да насрочи в двумесечен срок нови парламентарни избори и да назначи служебно правителство. Но ал. 7 на чл. 99 от конституцията прави едно изключение от това правило – когато остават по-малко от три месеца до края на мандата на действащия президент, той не може да разпусне Народното събрание. Точно в такава хипотеза сме и в момента, тъй като мандатът на сегашния държавен глава изтича на 22 януари. Така влизаме в изключение от правилото, че служебно правителство не може да съжителства с парламент. Народното събрание ще продължи да действа, като ще имаме и назначено от президента служебно правителство. Неговите правомощия при действащо НС са точно такива, каквито са и на редовното – може да внася законопроекти и да изтегля внесени такива, подлежи и на парламентарен контрол. Единственото нещо, което не може да направи парламентът по отношение на служения кабинет, е да му гласува вот на недоверие. Това означава, че теоретично служебното правителство може да внесе и нов държавен бюджет за следващата година, но за мен това е нереалистично да се случи. Служебният кабинет може също така да изтегли внесения вече от правителството на Бойко Борисов бюджет, да нанесе корекции и да го внесе наново. Няма пречка за това, но пак казвам – нереалистично е.

Когато след 22 януари 2017 г. новият президент встъпи в длъжност, той вече ще разпусне Народното събрание. Ще трябва да насрочи и предсрочни парламентарни избори, като срокът за това по чл. 64 от конституцията е два месеца. Президентът би могъл да се забави няколко дни с обявяването на датата, но не повече, което означава, че изборите следва да бъдат в края на март догодина.

Дотогава новият президент може да остави да действа същият състав на служебното правителство, назначен от предшественика му, може да промени част от министрите, а може и да смени целия Министерски съвет", обясни още конституционалистът.

 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Чужбина с 9 мандата в НС, нов вот при депутат, пратен на „Дондуков“ 1

Българите в чужбина да изпращат 9 депутати в Народното събрание, а страната да се раздели на 231 едномандатни избирателни районa. Това предвиждат поправките в Изборния кодекс, внесени в парламента от омбудсмана Мая Манолова, с които се въвежда 100% мажоритарен вот за НС.

Кунева не вижда правителство без ГЕРБ в този парламент

Без ГЕРБ не може да се състави правителство в този парламент, категорична бе министърът на образованието в оставка и лидер на ДБГ Меглена Кунева. Според нея Реформаторският блок няма да приеме мандат за съставяне на правителство.

"От гледна точка на Реформаторския блок това не е правителство, в което ние бихме участвали. Как ще реагират останалите политически сили, не мога да ви кажа, но ние сме тръгнали с ясна програма, когато започнахме този мандат с ГЕРБ.