Снимки

ВИЗИТКА:

Роден на 26 февруари във Виена, Австрия през 1955 г.

През 1978 завършва Медицинския университет във Виена

Проф. Клепетко е ръководител на клиника по белодробна хирургия в университетска болница Виена

Президент на Европейската асоциация за гръдна хирургия и белодробна трансплантация

 

 

 

- Проф. Клепетко, колко българи са минали през вашата клиника в Австрия и какви са били техните случаи?

- В клиниката ни сме имали много български пациенти- по различни причини и не само с цел трансплантация. Специално за трансплантация са постъпили петима. Специфичното при тях е, че проблемът е засягал само един орган  - белия дроб, а в останалата част организмът е в добро състояние. При нас също има пациенти с пулмонална хипертония и такива с тромбоза.

- На каква възраст е бил най-младият български пациент?

- Мисля, че на около 25 години. Но ние сме правили трансплантации и на деца, а в някои случаи и на доста по-възрастни пациенти. Важно е обаче решението да е адекватно с оглед на това каква продължителност на живот се очаква. Защото на първо място трябва да се погрижим за тези млади пациенти, които има добър шанс да продължат живота си.

- Как решавате кой пациент би преживял трансплантация?

- Възхищавам се на пациентите, които са борци. Те проличават още при първото посещение в нашата клиника. Ако духът е силен, резултатите винаги са обнадеждаващи. Но, за да бъде всичко нормално, всеки пациент трябва да пази новия си орган, да живее активно, но без излишен стрес. За съжаление има пациенти, които идват много късно при нас и понякога не сме в състояние да им помогнем.

- Какво е специфичното в проследяването на състоянието на вече трансплантираните пациенти ?

- Много са специфичните особености на проследяването, защото има висок риск от отхвърляне на трансплантирания орган, както и от инфекция. Ето защо пациентите трябва да се наблюдават много внимателно, ако се наложи и да се коригират съвсем адекватно дозите на медикаментите, които приемат.

- Какви са тенденциите в Европа, увеличават ли се трансплантациите и какви са нагласите на хората относно даряването на органи?

 

- Много зависи от самите държави, има два - три основни фактора, които оказват влияние. На първо място зависи от обществената нагласа затова доколко е приемливо да се даряват органи. Това е област, в която пресата може да направи много. Зависи също и от самата организация, която е на най- високо ниво в Хърватска. При тях се наблюдава най-висок процент извършени дарителства в Европа. И на трето място това зависи от законодателството в самата държава. Необходимо е добро законодателство, което да позволява свободното дарителство на органи.

- В кои държави в Европа според вас законодателство е „най-благоразположено“ към трансплантациите и даряването на органи?

 

- В Австрия имаме много „благоразположено“ законодателство в тази област, защото ние използваме т.н. концепция на допускано съгласие. Това означава, че всеки един пациент, който изрично не се е отказал да дари орган, се смята, че е съгласен да го направи. Имаме специален регистър, в който се вписват всички онези, които са казали, че не желаят да бъдат дарители. Така че преди да се вземе орган за трансплантация, първо се прави справка в този регистър, за да се види дали пациентът не се е отказал. Всъщност под 1% са гражданите в Австрия, които са се отказали. Който има желание да заяви отказа си, има възможността да го направи. В 99% от случаите се извършва автоматично дарителство на органи. В Германия пък законодателството изисква първо да се попита семейството. От психологическа гледна точка това е много трудна ситуация. Когато близките получат тежката новина, че техен член на семейството е току – що починал, не са в емоционално състояние веднага да кажат „да“ на дарителството на органи.

- Как оценявате функционирането на Евротрансплант, успява ли да се спазят времевите критерии, така че чаканият орган да стигне достатъчно бързо до съответната болница, в която е настанен пациентът ?

 

- Времевият аспект изобщо не е проблем. От гледна точка на време, мрежата е ефективна. Системата е много проста. Първо се взимат органите от дарителя, след което се поставят в специални охладителни условия, транспортират се до реципиента,след което се трансплантират  и оросяват отново за живот. В подкрепа на това, че тази мрежа функционира мога да кажа, че вече сме имали пет дарени от България бели дробове, което са били трансплантирани.

 

 

- Какво мислите за кръстосаното донорство, което позволява роднина на един пациент да дари орган на втори, с когото е съвместим, а роднина на вторият пациент от своя страна пък да дари орган на първия ?

 

- За трансплантации на бъбреци това работи добре и е важна опция, но за трансплантация на бели дробове това е логистически невъзможно.

 

- За момента в България кръстосаното донорство не е разрешено, трябва ли да стане легално според вас?

 

- Категорично трябва да бъде разрешено според мен, защото това е в полза на пациентите.

 

- Имате ли наблюдения върху българското здравеопазване и мислите ли, че скоро и у нас ще могат да се правят трансплантации на бял дроб?

 

 

- Това е в процес на развитие като възможност за България. Не  гледайте на него като на някакъв отрицателен развой, защото процесът е дълъг. Например ние във Виена започнахме с трансплантациите на бял дроб преди 25 години, така че това отнема доста време. Българската система има нужда да се подготви за такова нещо. И само по себе си няма голям смисъл някой да се похвали и да каже - „ние направихме трансплантация на бял дроб“. Няма нищо кой знае колко впечатляващо в това, важен е дългосрочният резултат, който може да се постигне. Задавам си въпроса обаче какво означава българска листа на чакащи за белодробна трансплантация? Питам се дали се правят специални калкулации, както правим ние в Австрия или просто това е един регистър?

 

- Трансплантациите са сложни хирургически операции. Имате ли някакъв ритуал преди интервенция, молите ли се и вярвате ли в суеверия?

 

- Мога да гарантирам, че процедурата е много рутинна. Разбира се, може да се превърне и в много сложна операция, но най- важното е хирурзите да бъдат добре обучени и да практикуват процедурата с голяма чистота. И тук става дума не само за хирурга, а за целия трансплантационен екип, който да работи заедно. Животът те кара да завиваш понякога на ляво, друг път на дясно, за да постигнеш целите си. Всеки човек е суеверен по свой начин. Но в моята работа се ръководя от опита и рутината. За мен най-важното е да виждам пациенти, които са се върнали към нормалния ритъм на живот, това е ме прави наистина щастлив.

 

 

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.

Вечната сила на пазарлъка

 Промениха се светът, хората и техните нрави. Няма го умилителния пазарлък от времето на Любен-Каравеловите герои. Дигиталната епоха иска своето.