Снимки

В поредица от статии Агенция "Монитор" ще представи резюмета от шокиращите разкрития на в. "Телеграф" за задкулисието в страната, което фалира КТБ и ограби хората и държавата. Текстовете са от книги, които вече бяха публикувани или предстоят да бъдат публикувани от най-тиражния вестник в страната - "Българския Мадоф", "Хищникът от "Капитал" и "Газовия барон". Заради огромния читателски интерес, публикуваме най-любопитните части от книгите, като ви представяме поредна част от книгата, разказваща с доказателства как банкерът беглец Цветан Василев придобива банката си.

"Тяхната обща черта очевидно е безсрамната им алчност“. Думите, с които Аристотел обрисува лихварите в Древна Елада, пасват като по калъп на двама от най-злокобните финансови измамници в световната история. „Безсрамната алчност“ на Бърнард Мадоф и Цветан Василев буквално изсмуква заделените пари за старини или за бъдещето на децата на хиляди свои сънародници.

Две десетилетия след като двамата фараони полагат основите на своите пирамиди за загробване на чуждите пари, финансовите схеми и на двамата започват да набъбват дотолкова, че всеки един момент могат да се сгромолясат върху създателите си. И докато Мадоф решава да изповяда греха си пред синовете си, които го предават на разследващите, щом узнава, че далаверата му е разкрита, Василев бяга. Хваща самолета, за да открие кътче, от което необезпокоявано да дърпа конците на пионките, с които се мъчи да продължи да движи схемите си за грабене. А междувременно в България разследващите броят щетите от Грабежа на века.

За да си представи по-добре човек как изглеждат в реалността 5,6 млрд. лв., колкото е цялата дупка в трезора, е достатъчно да си спомни анимационните филмчета с патока мултимилиардер – Чичо Скрудж. Подобно на неговия басейн от монетки, ако решим да съберем на куп всички отмъкнати от банката пари в банкноти от по 100 лв., ще напълним почти 10 нормални стаи. Това е приблизително един етаж от стандартен панелен блок, който от пода до тавана трябва да е пълен с пари.

Ако решим пък да видим как изглеждат на живо обезпеченията, срещу които са раздадени тези милиарди, сигурно ще останем доста разочаровани – повечето от тях, които са съществували в действителност, вече отдавна ги няма.

„Математическите изчисления показват, че ако прокуратурата не беше започнала да разследва аферата по сигнал за нередности през 2014 г., пирамидата КТБ щеше да рухне под собствената си тежест в края на 2016 г. или най-късно в началото на 2017 г. Тогава обаче пряката щета за държавата щеше да е над 10 млрд. лв., а косвените щети никой не може да оцени“, ще заяви пред журналисти наблюдаващият прокурор по делото срещу българския Мадоф Иван Гешев малко след като държавното обвинение внася процеса в съда.

От обвинителния акт става ясно, че Василев и неговото ОПГ са източили милиардите от КТБ чрез добре структурирана пералня, съставена от 47 компании - пощенски кутии, кръстена „Фирмата“, през която са превъртени кредити за над 80, свързани с Василев дружества. Всъщност в дъното на бизнес империята на банкера беглец е първото създадено от него дружество „Фина-С“, а моделът „КТБ“ стартира още преди Василев да сложи ръка върху банката през 2000 г. – в средата на 90-те, когато е работел в друга кредитна институция, от която придърпва кадри за своето лично финансово дружество. Впоследствие именно тези хора са основните играчи в схемите му за източване на КТБ, като всички те са разположени на ключови позиции или в самата банка, или в паралелния му бизнес модел - „Фирмата“. В момента немалка част от тях са свидетели на прокуратурата, като всички казват едно и също – макар по документи Василев да не се е водел част от тези дружества или от оперативното ръководство на КТБ, банкерът беглец лично е ръководел и решавал всяка една финансова операция както във фалирания от него трезор, така и в кухата си бизнес империя. Още от началото на 90-те, когато е създаден моделът „КТБ”, Василев получавал всяка вечер справка, показваща в детайли как са превъртани парите и къде се намират те в момента. Такава справка е била изготвена и в деня на поставянето на КТБ под спецнадзора на БНБ на 20.6.2014 г. В нея ясно е записано, че „Фирмата“ е имала към онзи момент чрез различните си кухи дружества кредити към банката в размер на 3,5 млрд. лв., което е представлявало 70% от целия кредитен портфейл на КТБ. Прокуратурата е категорична, че парите са били източвани по три направления. Едното от тях е било за „лични нужди на Василев“ и за пазаруването на лични имоти и луксозни активи като самолети и коли. Друга част от парите са отивали за финансиране на бизнеса му. Третото направление е отивало за „финансиране“ на журналисти, спортисти, актьори и дори политически проекти. Сметките на прокуратурата и доказателства, приложени по делото, доказват, че 300 млн. лв. са отишли към собственика на TV7 „Краун медия“. С разрастването на схемата се наложили все повече операции, които да изкарват банката здрава, затова стотици милиони били отпуснати за покриването на лихви и главници по кредитите, теглени от компаниите от „Фирмата“. Малко преди КТБ да признае, че няма пари да се разплаща с вложителите си, са отивали по 30 млн. лв. на месец само за разчистването на стари кредити.

„КТБ не била нито здрава, нито системна, а в последните години – нито банка. Разследващият ни екип я нарича финансова къща или личния портфейл на Цветан Василев“, описва пред медиите прокурор Гешев.

 

 

Цветан Василев е ползвал КТБ като персонална касичка.

 

Ако трябва да погледнем на обира на века в цифри, то той би изглеждал така. 74% от кредити за 3,6 млрд. лева са раздадени на новоучредени дружества. При 68% от тези кредити липсват документи за одобрението им. В 75% от случаите са отпуснати без ключови проучвания, а в 89% - без финансов анализ на кредитополучателя. При общо сключени 185 анекса за предоговаряне на заемите няма нито един, по който да има документи. За 8 от кредитите на обща стойност 116 млн. лева няма никакви документи. Средно кредитите са одобрявани за 1,7 дни, а 70 от тях са отпуснати за 0 дни. В 43% от случаите няма валидно учредено обезпечение в полза на банката. При 21% от случаите на учредено обезпечение то е под формата само на залог на настоящи и бъдещи вземания по сметки в КТБ. В 86% от случаите кредитите не са използвани за целта, за която са отпуснати. В 82% от случаите заемите са превеждани веднага на друго дружество.

Обезпеченията, които свързаните с Цветан Василев фирми са вписвали в Централния регистър на особените залози в полза на КТБ, реално са били само на хартия. Според специалисти по банково дело целта на тези обезпечения не е била реално да гарантира вземанията на банката, а по-скоро да "върже гащите" на шефовете на трезора, поне първоначално. И макар по закон това да е позволено, в половината от случаите с фирми, свързани с Василев, говорим за дружества, които се издържат от кредитиране срещу лихви (при това без да имат нужния лиценз) и бъдещото вземане е просто следващ заем от КТБ. Проверка в ЦРОЗ показа, че голяма част от фирмите са теглили кредити с натрупване – започват от по-малка сума, която с годините, а понякога и само за месеци набъбва многократно. Докладът на чуждестранните одитори в банката наскоро показа, че по този начин тегленето на нов кредит има за цел да се платят лихвите по стария дълг. Така в продължение на няколко години дупката, която е зейвала в трезора вследствие на "инвестиционното банкиране" (както сами го описаха преди време изпълнителните директори на КТБ), е станала космическа, а вземанията й от трудно събираеми – безвъзвратно загубени...

Завесата над фрапиращата картина беше открехната от одиторския доклад в КТБ, дело на три независими една от друга компании. Според цифрите, разпространени тогава от БНБ, в трезора зее дупка от 4,2 млрд. лева заради необезпечени вземания, а 3,7 млрд. от всички 5,3 млрд. раздадени кредити са били отпуснати на фирми, свързани с мажоритарния собственик и обвиняем за длъжностно присвояване на близо 206 млн. лева от КТБ Цветан Василев. Справките в трите официални регистъра в страната, където се записват обезпеченията по кредити – този на особените залози, имотния и търговския, показват още по-шокиращи данни. Според информацията в тях с актуални вписвания – т.е. с неизплатени и към момента заеми, са 117 дружества, свързани с Цветан Василев. 71 от тях се водят на 8 адреса гнезда в столицата и се въртят от едни и същи подставени лица на скандалния бизнесмен, като 18 имат едва по един служител, а по-голямата част от останалите – до 10. Това е ясен признак, че са пощенски кутии, през които просто са минавали парични трансфери. Всички тези 117 фирми са взели общо 3,8 млрд. лева заеми в периода 2006-2014 г., като са им отпуснати допълнителни 278 млн. лева банкови гаранции. Отделно са сключени ипотечни кредити за общо 426,5 млн. лева, но част от тях се покриват с обезпеченията, вписани в регистъра по особените залози.

Разликата между сумата, цитирана от одиторите, и тази, фигурираща в регистъра на особените залози, най-вероятно идва от факта, че е имало практика да се теглят нови заеми, за да се покриват лихви по старите, а също и частично да се заличават задължения. Две трети от обезпеченията, отпуснати по въпросните кредити, са напълно виртуални ­ под формата на “настоящи и бъдещи вземания”. Това реално са обещания на хартия, че ако някога фирмата има средства по сметките си в КТБ, трезорът може да си прихване оттам вземането. Доколко са събираеми е показателен фактът, че към момента над 30 от тези дружества вече са в процедури по несъстоятелност, а само 12 от фирмите кредитополучатели са били заложени изцяло в полза на КТБ. Тук обаче също има уловка – 4 от тези фирми са заложени срещу едно и също обезпечение, какъвто е случаят с корабостроителницата в Русе. Над 200 млн. лева пък са били дадени на 9 фирми от обкръжението на Василев без каквито и да било обезпечения – само на една “честна дума”. Това лъсва заради факта, че след поставянето на КТБ под спецнадзор, управителите на въпросните дружества са вписвали на пожар залози в регистъра, повечето от които в един и същи ден и изразяващи се във вече добре познатите “бъдещи вземания”. И ако си мислите, че останалите една трета от раздадените заеми все пак имат реални залози срещу отпуснатите суми, сериозно се лъжете.

В немалка част от тях е заложена стока на склад, чиято оценка - дори завишена, изобщо не покрива отпуснатия кредит. За сметка на това бъдещият синдик на КТБ, ако съдът уважи искането на БНБ за обявяване на трезора в несъстоятелност, ще трябва да има способности на пенкилер. Причината е, че чрез парите на вложителите в банката за последното почти десетилетие Василев е пуснал пипала в почти всички сектори на икономиката на страната и така активите, които ще трябва да се разпродават, варират от цървули, фекални инсталации, поточни линии за всякаква продукция, през десетки хиляди бутилки алкохол, строителни съоръжения, щайги с всевъзможен зарзават, та чак до кораби, боеприпаси и ракетни установки. Сред любопитните примери е дружеството “В И ВГД Оранжерии Петрич ООД”. То е получило общо кредити за над 21 млн. лв., в замяна на които щедро е предоставило на КТБ “настоящи и бъдещи вземания” и много полезни активи ­ асфалтови пътища и въпросните щайги с домати и краставици, цървули и фекална инсталация. Компоти, мармалади, сладка и консерви с яхния и пиле с ориз са заложени от няколко предприятия, а компании за производство на алкохол са се записали с бутилки вина и спиртни напитки. Ако към това се добави, че друга фирма е обезпечила кредита си с ракетни установки, част за танкове и оръжия, можем спокойно да кажем, че КТБ има всички нужни военновременни запаси. Разбира се, не трябва да се подценява и рискът, че стигне ли се до разпродажба на тези активи, те може и изобщо да не се окажат налични, тъй като те остават при кредитополучателя. Мислите, че това е невъзможно? Помислете отново, след като два кораба, дадени като обезпечение по кредит от 13,7 млн. лева, всъщност са били нарязани на скрап далеч преди отпускането на сумата и вписването на въпросния залог в регистъра.

Абсурдното обезпечение е дадено от “Партнер лизинг” - компания с едва 10 служители, теглила над 50 кредита за общо 190 млн. лева. Въпросното дружество всъщност е “звездата” в схемите на Василев, като към него са текли пари от КТБ по две направления. Веднъж по линия на фирми, теглили заеми от трезора за активи, които са доставяни от “Партнер лизинг”. Втори път чрез преки кредити от банката, теглени от дружеството, за да купи въпросните активи. Като обезпечение “Партнер лизинг” е залагало отново “настоящи и бъдещи вземания”, гарнирани обаче и с недвижимо имущество – коли, машини и дори самолета на Василев “Лиърджет 60“. Тези активи обаче са купени на лизинг, отпуснат от дружеството и след като кредитът за покупката им бъде платен, те автоматично се отписват като негова собственост. Така кредитите, давани на “Партнер лизинг” и другата лизингова компания от обкръжението на Василев – “Б.Л. Лизинг”, в един момент най-вероятно също ще се окажат необезпечени.

Колко време е можела КТБ да издържи на това темпо на отпускане на кредити, стана ясно на 20 юни 2014 г., когато банката поиска да бъде поставена от БНБ под спецнадзор заради липса на ликвидност. След това се установи, че е била оглозгана от досегашните си управители и кръга около Цветан Василев. Логично, след излизането наяве на схемата започва и замитането на следите. За годините оттогава досега са направени десетки подобни действия, които са в три направления – смяна на управители и собственици, въпросните вписвания на пожар на обезпечения, а също и цесии и разпродажба на имоти.

В обвинителния си акт срещу българския Мадоф прокуратурата ще запише, че 3 години след като лъсва истината за пирамидата на Василев, е станало ясно, че освен „Фирмата“ КТБ е кредитирала още 3 вида дружества. Най-важните от тях са дружества с реален бизнес и нормален оборот и кредитиране, където фараонът има реален контрол над оперативната и финансова дейност. Прокуратурата посочва, че такива са например “Дунарит” АД, гр. Русе, “Гипс” АД, с. Кошава, Видинско, “Телиш” АД, гр. София. Тези търговски дружества се използват за т.нар. надкредитиране – зад фасадата на техния реален бизнес се осъществява предоставяне на непотребни в целево отношение кредити, средствата от които се насочват през „кухите дружества“ по направление за нуждите на Василев.

„Например проектът “Рубин” АД, гр. Плевен, в началото е финансиран от КТБ АД в едни относително нормални размери. Впоследствие, за да се осъществи фактическото придобиване чрез контролирани от обв. Василев дружества, се разходват над 200 млн. лева. Тези 200 млн. лева са разположени като кредити на формално несвързани дружества, които се водят и представляват от лица, които нямат нищо общо с получените и реално изразходвани пари. В момента заводът функционира в относително нормална ситуация и генерира печалба за разпределение около 4 млн. лева. Това води до логичния извод, че първоначално инвестираните (похарчени) средства са почти невъзвръщаеми. Проектът в Република Сърбия, свързан със завода за производство на стъкло в гр. Парачин, е усвоил до момента над 100 млн. евро, без никаква визия как тези пари и за какъв период могат да бъдат върнати.

 

Заводът за стъкло в Парачин

 

Ремонтите и управлението на хотелите, собственост на фирма, фактически и реално контролирана от обв. Василев, също представлява едно непрестанно привидно инвестиране, фактически изразяващо се в разпиляване на пари за една неефективна дейност. В контекста на икономическата политика на Банката това довежда до нейното излагане на системен и финансов риск. Другият мегапроект е т.нар. Хелт и Уелнес АДСИЦ. Тази компания първоначално тръгва разумно, като изкупува земи на разумна стойност. След това обаче започва да ремонтира хотелския комплекс в курорта Св. св. Константин и Елена и да строи голям хотел. Като драстичен пример за наливане на пари в откровено губещ проект може да се даде и закупуването и текущото финансиране на ТВ 7 и БИ БИ ТИ, което е очевидно еднопосочно (само даване на пари, около 300 млн. лв.), а срещу тези пари най-отзад са разположени в кредити от Банката“, пише в обвинителния акт на прокуратурата.

Вторият вид са дружества с реален бизнес на лица, нямащи връзка с Цветан Василев и където той няма реален контрол. Там на чисто приятелска основа и като скрито условие за положително отношение при преценката за отпускането на кредити за тяхната реална стопанска дейност, пак използвайки фасадата на реалния им бизнес, се предоставят средства от Банката над реално необходимия ресурс на дружеството. Горницата отново минава през "кухите дружества" и отива по направление, определено от Василев. Лихвите и погасителните вноски им се дават пак през „кухите дружества“. Кредитирането на този вид дружества е в значително по-ограничен обем, като реалното влияние на Василев върху тях е посредством кредитната задлъжнялост на дружеството към банката или чрез други способи. Пример за такова дружество е “Фанти Г” ООД.

Третият вид дружества, облажили се от КТБ, са фирми, които нямат реална дейност. Те нямат бизнес идея (проект) и нямат действителен собственик – бенефициент на кредитния ресурс. Тези дружества прокуратурата нарича условно "кухи дружества". Тези фирми се регистрират от юристи и служители на Василев и в повечето случаи фиктивните собственици и управители дори не са наясно с размерите на кредитните задължения на управляваните от тях фирми. Получените от „кухите дружества“ кредити се използват за финансиране на проектите и идеите на българския Мадоф.

„По този начин чрез ползването на тези три групи фирми, обв. Василев се явява освен фактическия разпоредител от страна на Банката и реалният краен получател на кредитирането. Общото при всички тези модели на кредитиране е, че при всеки случай полученият кредит от своя страна се превежда на „кухи” фирми. По този начин зад кредитиране се прикрива ненормалната банкова дейност, изразяваща се в опосредено кредитиране на свързани фирми, изцяло подчинени на бизнес начинанията на самия обв. Василев и в крайна сметка представляваща от наказателноправна гледна точка длъжностни присвоявания в особено големи размери, представляващи особено тежък случай. Финансирането от КТБ АД на тези т.нар. инвестиции и разходи на свързаните с Василев фирми със средства на банката предполага заплащането от кредитополучателите на лихвите и главниците по отпуснатите кредити. Предвид липсата на каквито и да са собствени средства от страна на фирмите кредитополучатели, необходими за обслужване на отпуснатите кредити (дружествата в основната си част не осъществяват стопанска дейност и не реализират приходи), паричните средства за заплащането на лихвите и на погасителните вноски се осигуряват отново от КТБ АД чрез отпускане на нови кредити. В резултат на това с пари на Банката се погасяват лихвите и вноските по главницата на задълженията на свързаните с обв. Василев фирми кредитополучатели. Това се осъществява чрез кредитиране на т.нар. кухи дружества – фирми без съдържание и активи, които предоставят средствата по получените кредити на други „кухи дружества”–фирми, получили кредити по-рано. По този начин се създава невярна представа, че кредитите на тези по същество „кухи” фирми са редовни (плащанията по задължения за лихви и главници са в срок), както и че произходът на средствата за погасяването на задълженията е с произход от стопанска дейност, а за Банката - че реализира доход от обичайната си дейност по кредитиране. В резултат обв. Василев чрез указанията си и чрез контрола си върху подставените лица и свързани дружества участва активно и от двете страни на кредитните правоотношения – от една страна, е фактическият разпоредител на кредитирането в КТБ АД, а от друга – фактическият бенефициент (получател) на паричните средства (чрез свързаните с него фирми). В резултат се симулира една кредитна дейност, при която фирмата кредитополучател връща получения заем, но – това е една привидност, тъй като сумите са с произход от самата банка“, категоричен е екипът от прокурори, разследващ аферата.

Държавното обвинение откроява и една друга група фирми, която обаче е по-специална. Това са дружества, които притежават активи, незаложени в банката, срещу които в пасива стои собствен капитал. Тези фирми са атрактивни и без възможност банката да претендира за техните активи. Собственикът на капитала обикновено е фирма от първи ред или съдружие от такива фирми, които имат обаче задължения към фирми кредитополучатели. Такива са например “Бромак телеком инвест” АД (притежаваща част от акциите от БТК АД ), “Инвест мениджмънт” АД (където са повечето лични имоти на семейството на обв. Василев). Това са т.нар. имотни дружества на българския Мадоф, които съсредоточават реалното имущество, придобито чрез присвоените с привидната банкова дейност средства от КТБ.

Цялата тази схема експертите по света наричат с простото „издояване“ или „преточване“ на авоарите на трезора. По тези схеми са действали както самият Мадоф, така и българският му еквивалент. Непатентована технология на американския злокобен финансист за измами е следната: ползва посредници, които му водят инвеститори – отначало дребни и средни – а впоследствие само едри: наивници, които са склонни да предоставят за управление суми над 500 000 долара. Днес затворникът с десетилетно криминално минало определя своите клиенти като „алчни” и заявява: „Крупните печалби се изпаряваха, но инвеститорите отказваха да спрат”. Каква поразителна прилика с „инвестиционното” поведение на крупните български депозанти в КТБ, доверили се на трезора с личен капитал, надхвърлящ американската „долна граница”. Общата сума на привлечените средства чрез този канал е колосална: 4,5 милиарда лева. Когато настъпва ликвидната криза, Мадоф играе „ва-банк” и с парите на новите клиенти погасява стари вземания. Докато в един трагичен момент спекулативният балон се спуква. Такъв момент изживява и КТБ в интервала 16-20 юни 2014 г., когато иска подкрепа от БНБ, но тя е отказана, защото се оказва,че трезорът е кух.

 

Когато настъпва ликвидната криза, Бърни Мадоф играе „ва-банк” и с парите на новите клиенти погасява стари вземания, но в крайна сметка спекулативният балон се пука.

 

В този ключов сегмент от банкирането се натъкваме на още едно съвпадение между американската и българската кримиситуация. Бърнард Мадоф свидетелства, че регулаторите през цялото време са получавали предупреждения: нещо не е наред с хедж фонда. Въпреки това не са разследвали неговата дейност, което изглежда странно за строгите блюстители на финансовата дисциплина в САЩ. Обяснителната версия, която споделя събеседникът от затвора с английските финансови журналисти, звучи доста правдоподобно:

„Те (регулаторите-б.м., КП) ме разследваха, защото аз имах репутация по това време да съм златен стандарт. Притежавах цялото доверие. Никой не би повярвал в онзи момент, че аз съм способен на такива неща. Защо ги правех? От глупост – ето защо. Но, помнете, че когато хората ме питаха за стратегиите, това значеше нещо. Това нещо беше голямо, значимо”.

Това закъсняло признание показва само, че реален контрол не е имало през цялото време, докато са се вършели непозволените парични операции.

По сходен модел е работила и надзорната подсистема в банковия сектор у нас. Група чиновници са си затворили очите за злокобните далавери на Василев, за което днес са пратени на съд. Дали тези високопоставени представители на контролните органи са ослепели от безхаберие, или са били финансово стимулирани, до днес не е ясно. Заради тяхното намигване към Василев обаче българският Мадоф успява необезпокоявано да извърши Грабежа на века.

 

 

 
 
 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Българи горят с по милион за екскурзии от сайтове клонинги

Българи горят с по около един милион лева годишно от сайтове, които са копия на официални страници на хотели, туристически агенции и посредници при запазвания на стаи и апартаменти. Това съобщиха за „Монитор“ разследващи, които работели по стотици сигнали за измамени, които са дали близо 1 млн. лева за 12 месеца и така не са получили услугите, за които са платили.

Почетоха жертвите на атентата в Сарафово с възпоменателна церемония

"Вярваме в правосъдната система на България, а също и че извършителите от Хизбула ще получат заслуженото наказание. Все още не е открит лек срещу омразата и фанатизма, нужно е да сме единни. Израел и България ежедневно демонстрират това", каза посланикът на държавата Израел у нас, н.пр. Ирит Лилиан, по време на възпоменателната церемония на летище Бургас, в памет на жертвите, загинали в кървавия атентат на този ден преди 6 години. 

Кметът на Поморие даде на Цацаров аферата от рекета на „Бивол“

2 чувала с 4 класьора за скандалната сделка за аферата „Кабланд”, с която бе рекетиран и от сайта „Бивол“, занесе вчера кметът на Поморие от 2011 г. насам Иван Алексиев на главния прокурор Сотир Цацаров.