Снимки

* Паник-бутоните няма да решат проблема

* Спешната помощ не е реформирана от 15 години


 

 

Яна Йорданова

- Г-жо Кателиева, статистиката сочи, че у нас за 2,5 години са нападнати над 300 лекари. Как си обяснявате зачестилите случаи на агресия срещу медици и може ли да се реши този проблем?

- По принцип много рядко ни нападат пациенти. Хората, които проявяват агресия, са предимно под влияние на наркотични вещества или алкохол. Най-често са от криминалния контингент или психично болни. Когато имаме психично болни пациенти обаче имаме предварителна информация и охрана. За съжаление насилието спрямо нас е от близки на пациенти, които или по начало са агресивни, или са недоволни от това, че трябва да изчакат, за да помогнем. Изобщо в световен мащаб има много агресия спрямо спешните медици. Затова много от екипите са придружени от полицаи. Но според мен това не е изход при сегашната организация на приемане на спешни повиквания, защото трябва да се търси в кой от случаите е застрашен екип. Още не е въведен и триажът, за който толкова дълго време се говори. По принцип е предвидено при спешните повиквания да има въпроси, чрез които да се прецени дали има риск за екипите и те да бъдат придружавани от охрана. Но това още не е факт. Другото нещо, за което говорим от години, са паник-бутоните. В някои филиали на спешна помощ в страната има такива. Но това не е навсякъде.

- След случая в "Пирогов", в който мъж нападна лекар и медицинска сестра, усилено се заговори за това. Но решение ли са паник-бутоните?

- Това също не е решение. В "Пирогов" например има охрана, но видяхте, че наши колеги пострадаха. Според мен проблемите са много по-дълбоки - в самата организация на оказване на спешна медицинска помощ и че още не са стартирали истинските промени на спешната помощ, за които се говори от години - а именно разделение на потока от пациенти на спешни и неспешни. Ако това нещо се въведе, дори няма да е необходимо да бъдем охранявани. Много е важно, както е по света, чакалнята да е отделена от спешните отделения. Там, където оказваме спешна помощ, не бива да има близки хора на пациента. Надявам се един ден, когато навлезе стандартът по спешна медицина, да имаме истински отделени спешни отделения, в които да работим на спокойствие и да сме в безопасност.

- След последния случай на агресия се заговори и за по-високи санкции, но виждате, че няма наказани побойници. Трябва ли все пак да се завишат глобите?

- Това е само част от тази голяма тема. Напоследък например, когато има случаи на агресия, докато дойде полиция, насилниците вече са избягали от спешното отделение. Може би и тук има определени слабости. От 2013 година няма осъдени за нападение над медици. Но едва ли увеличението на наказанията ще помогне да се реши проблемът с агресията. Има нужда от промяна в системата и тя трябва да се случи. Става дума за сигурността на работата ни и за една по-бърза и ефективна спешна помощ. Надявам се да се променят спешните отделения в болниците. Когато има агресивен пациент, всъщност са застрашени не само хората, които оказват помощ, но и пациентът.

- Наскоро стана ясно, че около 170 млн. лв. ще бъдат инвестирани в спешната помощ за пет години. Това може ли да помогне за промяна в системата?

- Така е, но е важно тези пари да бъдат усвоени правилно. Лошото е, че времето минава, а не виждаме нещата да се случват реално.

- Как наистина се преглеждат десетки пациенти в стая от 40 квадрата, както скоро разказахте?

- За съжаление такава е ситуацията в почти всички спешни отделения, с изключение на няколко университетски болници. Повечето отделения са разположени на територията на два кабинета, при положение, че на нощ преминават по 50-60 души. Освен, че не ни достигат кадри, липсва и достатъчно площ, за да оказваме спокойно помощ. Да не говорим, че би трябвало да има някакъв ред и правила за прием, а сега влиза първи, който вика най-силно, или който отправя заплахи. Затова се надявам нещата да се променят. Агресията си има своите периоди на обостряне - обикновено в празничните дни. Тогава е доста натоварващо за колегите. Ние полагаме всички усилия да помогнем на хората, но и те трябва да имат търпение, защото не можем да заместим цялата извънболнична помощ в страната.

- Спешната помощ ли остава най-нереформираният сектор в здравеопазването?

- Спешната помощ не се променя през последните 15 години, защото в този си вид е удобна на системата. Тя играе ролята на буфер. Но този буфер започна да се огъва. През последните три години бяха увеличавани заплатите, но колегите не проявяват интерес.

- Това означава ли, че ниските възнаграждения вече не са основният проблем? Има ли текучество?

- За съжаление има текучество, въпреки че в някои центрове в страната лекарите получават много прилични заплати. Причините за текучеството са хаосът, стресът и агресията. Нали разбирате, че след всеки един опит за агресия спрямо нас някой от колегите решава, че това ще е последното му дежурство. Жалко е, че даваш живота и здравето си на тези дежурства, а отсреща получаваш такова поведение. Младите ни колеги определено не толерират насилието. Познавам много такива, които идват с желание в спешната помощ и след прояви на агресия напускат.

- В кои държави предпочитат да се реализират?

- Много от колегите ни бягат в Германия и Англия, защото там им се предлагат доста добри условия за професионална реализация - специализация, добро заплащане и сигурност. Много е трудно в България да си млад лекар. Изобщо тук е трудно да си лекар. Но нека кажем, че има някакви плахи стъпки нещата да се променят. България е една от първите страни в Европа, заедно с Белгия, в която е създадена специалността спешна медицина. От 1995 година се специализира спешна медицина у нас, а според статистиката на Българския лекарски съюз имаме само 95 действащи спешни медици. Това е много интересна специалност, с големи възможности, но младите колеги не проявяват интерес, защото е тежка и трудна. По принцип тя не бива да се практикува повече от 20 години, защото амортизира.

- Доколко парамедиците могат да помогнат?

- По света в момента се предпочита извънболничната спешност да се оказва предимно от парамедици, които да работят с алгоритми, правила, да осъществяват връзката с лекарите. Преди 20 години, когато аз започнах да практикувам спешна медицина, се правеха повече лечебно-диагностични процедури на мястото на произшествието и така се извозваше пациентът в болница. Световният опит до момента обаче сочи, че е редно на място да се провеждат по-малко такива дейности и болният да се придвижи по-бързо до лечебното заведение. Така че парамедиците имат своето място в системата, вече е регламентирано и обучението им, но трябва да се появят първите щатни бройки у нас. Това е утвърдена практика по света, така че пациентите не бива да се притесняват, че няма лекар на мястото на произшествието. Важното е парамедикът да пристигне бързо. Така че биха вършили добра работа.

- Въпреки агресията и случаите, на които ставате свидетели, кажете благодарен ли е все пак българският пациент на лекаря?

- Да ви призная една от причините да остана в системата е когато си направил невъзможното и след няколко месеца виждаш жив и здрав човека, който буквално си върнал от смъртта. За мен това е най-голямата награда. В тези моменти си казваш, че колкото и да си уморен, има полза от тази работа. Най-голямото признание е да видиш жив и здрав човек, който е умирал в ръцете ти. Някои от пациентите дори не си спомнят какво се е случило, но ни благодарят. Затова бих казал, че българският пациент е благодарен. На нас не ни трябва много, просто едно "благодаря".

 

Визитка:

Родена е през 1968 година в София

Завършила е Медицинския университет във Варна

Има магистратура по психология във Великотърновския университет и магистратура във Варненския медицински университет по здравен мениджмънт

Работи с Центъра за спешна помощ във Варна

Председател на Националната асоциация на работещите в спешната помощ

 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.

Вечната сила на пазарлъка

 Промениха се светът, хората и техните нрави. Няма го умилителния пазарлък от времето на Любен-Каравеловите герои. Дигиталната епоха иска своето. 

Кръводаряване, не само при нужда

У нас не веднъж проблемът с кръводаряването излиза на дневен ред. Обикновено обаче се сещаме за това, когато стане дума за наш близък, който има нужда от това. Или пък самите ние. Много хора обаче се притесняват заради инфекции и различни зарази. Затова сега кръвта у нас ще бъде изследвана по иновативен и изключително точен метод. Той е от т.нар. NAT технологии и ще замени проверяването й за зарази по стария серологичен начин (виж стр. 6).