Наричат ги проблемни, предизвикателни, девиантни, агресивни. Едва ли не кошмарът за някои учители. Лесно биват анатемосвани за всичко, обикновено се смята, че създават проблеми навсякъде. И когато ти лепнат подобен етикет, трудно можеш да излезеш от рамката му. Дори се примиряваш с това, че винаги изглеждаш лош в очите на хората. И някак си все не успяваш да се впишеш в обществото. А всъщност постъпките на тези деца са били вик за помощ, молба за миг внимание, защото нито едно дете не се ражда лошо само по себе си. Те стават такива впоследствие, заради преживяна травма в живота си. И тогава са трудни за разбиране и общуване. Два случая могат да ни послужат като червена лампичка в съзнанието ни. Заради третокласник, смятан за агресивно дете, родители отказаха да пускат децата си на училище. Учители пък вдигнаха ръце и заявиха, че не могат да се справят с проблема, т.е. с момчето. Впоследствие то бе преместено в ресурсно училище. Какво обаче се оказа. Изводът на експертите от Агенцията за закрила на детето е, че третокласникът е свръхинтелигентен и има високи очаквания от образователния процес. И тъй като не е включен адекватно в него, се е отключила агресия. Само че никой не е забелязал това и момчето ще си остане с етикет “проблемен”, защото индивидуалният подход за работа с такива ученици липсва. Не за първи път в образователната ни система.

Друг пресен случай - бизнесмен от Гоце Делчев счупи ръцете на 14-годишно момче, защото било проблемно. Имало няколко кражби, биело се с другите деца. Само че тийнейджърът е от социално слабо семейство и заедно с братчето си е бил настанен на седмична грижа в дома за малчугани без родителска грижа. Разбира се, това съвсем не оневинява подобни постъпки. Но колкото и лошо да е едно дете, както някои обичат да се изразяват, едва ли това е начинът за раздаване на правосъдие. Явно все още има хора, които живеят в едни минали времена, когато се е смятало, че боят е най-доброто възпитателно средство. Само че днешните деца живеят в съвсем различно време и имат нужда от друг подход, от друго ниво на общуване, за да докоснеш сърцето им. Защото е важно да покажеш на такива деца другата страна на живота. И ако не го направиш, си остават етикетите. Помните ли ги, онези, за които писа и Георги Марков. Типичната българска черта, стремежът да се делим на наши и чужди, на лоши и добри. Възмутителното е, че свикнахме да етикетираме и децата. А няма нищо по-лошо от това да подрежеш крилата им. Разбира се, това е много по-лесно, отколкото да се потрудиш и да ги научиш да летят.

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Грешната кукувица и платената човечност

Кoгaтo Бoг cъздaл Зeмятa и я зaceлил cъc звeрoвe и птици, нaпрaвил тaкa, чe oт вceки вид имaлo пo двoйкa. Пo тoвa врeмe и кукувицaтa cи имaлa мъж, нo тoй нe й дoпaдaл ocoбeнo и тя взeлa дa ce зaглeждa пo чуждитe.

Как Христо Иванов обедини прокуратурата

Протестите, организирани от Христо Иванов, вместо да постигнат желания ефект за всеобща гражданска мобилизация, разкриха плашеща мрежа от зависимости. На първо място, те показаха, че съществува професия "протестър", пише "Правен свят"