Снимки

- Доц. Райков, почти няма ден, в който да не се появи информация за изхвърлени мъртви делфини. Като че ли картината се повтаря всяко лято. Морбили ли е причината за това и има ли място за притеснение?

- Това се случва не само през лятото, а и през пролетта. Сега обаче има много туристи и става видимо като феномен. Делфините всъщност умират поради различни причини. Вероятно има сезонност в причините за смъртта им. В ранното пролетно време например смъртността се дължи предимно на приливните мрежи, но не може да се прави препратка към една или друга причина. Доказателствата за това са трудни. Понякога се изискват по-специализирани изследвания.

  • - При условие, че това се наблюдава всяка година, не се ли правят такива изследвания?

- За това е необходима специализирана лаборатория, а такава у нас няма. Нито пък имаме такива обучени специалисти. По време на срещите, които бяха организирани, ветеринарни лекари заявиха, че са обучавани да правят аутопсии на различни бозайници, но не и на делфини. Веднъж беше поканен представител от Англия, който направи аутопсия, но само на два трупа, и установи, че причина за смъртта е морбили. Понякога при делфините има външни белези, например от мрежи, но това не означава, че това е същинската причина за смъртта. Ако е масов този мор, вероятно се предполага, че има вирусно или бактериално заболяване. Но за това също са необходими доказателства. Нормално е умрели организми да се изхвърлят на брега.

  • - А каква е тенденцията през последните години - намалява ли броят на делфините?

- Не, няма такава тенденция. Проблемът е трансграничен, не е локализиран тук в България. Има висока смъртност на делфини в Румъния и по-късно теченията в Черно море може да донесат трупове и на нашия бряг. Така че не може да се каже къде точно е локализирана смъртта. Обикновено факторите в световен мащаб, които влияят негативно върху популацията, са ясни. Става дума за звукови и шумови замърсявания. Причините са не една и две. Когато смъртта е масова, вероятно става дума за стресов индикатор, което е болест или звуково замърсяване, заплитане в мрежи.

  • - Кажете като цяло има ли промени в картината по отношение на рибните ресурси в Черно море?

- Ние изследваме 7 от основните видове, за които се изготвят оценки. С изключение на цацата, всички останали са в състояние на преексплоатация. Дори акулата е в критично състояние по отношение на запасите си. Тя е със силно намалени запаси и би трябвало да се преустанови нейният улов в рамките на Черно море. Само у нас реално се лови акула и не се отчита. Всички останали страни декларират, че нямат такъв улов.

  • - Има ли статистика с колко е намаляла акулата?

  • - Няма такава. Основните данни за нея са от Румъния. Запасът й е критично застрашен. Нашите риболовци ловят акулата предимно в румънски води. Именно в Румъния и Украйна акулата намира подходящи условия за размножаване. Но ние нямаме такива сериозни изследвания в рамките на цялото черноморие, за да кажем каква е била картината преди. Но видимо намалява.

  • - Коя е причината за това?

  • - Ако знаем причината, веднага ще предприемем конкретни мерки. Акулата е върховен хищник в Черно море. Храни се с риба. Намаляването на рибните запаси е една от причината. Също така понякога попада в мрежи при случаен улов на други риби и загива. Така че причините са комплексни и могат да се развият различни хипотези. Промените в екосистемата са фактор, замърсяването също.

  • - С какво е толкова важна акулата за биологичното разнообразие?

  • - Тя е основно звено - големите хищници в Черно море се броят на пръсти. Така че изчезването или намаляването на едно звено е от значение. Това е сравнимо с изчезването на хищниците на сушата. Когато изчезнат, отначало популацията на жертвата се развива много добре. След това обаче започва да намалява, защото няма естествен контрол. Така че акулата осъществява естествен контрол върху популациите на жертвите си, това е ролята й.

  • - Кои други видове намаляват и към кои има най-голям търговски интерес?

  • - Към калкана има най-голям търговски интерес. От безгръбначните пък към бялата пясъчна мида.

  • - Как си обяснявате тази „златна треска“ за бяла мида?

  • - Заради външния пазар, защото ние, българите, нямаме култура на хранене по отношение на рибата. У нас консумацията е много ниска на глава от населението в сравнение с останалите страни. Гърция и Италия консумират огромно количество риба и всъщност те са ползватели на този ресурс. Това се отнася и за бялата мида, затова тя се изнася за там.

  • - Какви количества бяла мида се изнасят?

  • - Около 500-600 тона, което е сериозно количество. Изнася се предимно за консумация в Италия, Гърция и Испания. Това са данни от миналата година, но все пак е сериозно количество.

  • - В същото време рибари се оплакват, че рибните ресурси у нас намаляват. Така ли е? Дори изтъкнаха като причина делфините.

- Рибните ресурси намаляват и това е факт. Особено ако вземете предвид да речем последните 10 години, има осезаема разлика. Няма ясни правила, които да се следват от всички държави. Например Турция няма квоти. Това е страна, която лови 85% от всички видове в цялото черноморие. Има различни мерки за опазване, но няма квоти и може да лови толкова, колкото пазарът изисква. Това е бедата.

  • - С колко намалява ресурсът, ако направим сравнение с 10 години назад?

  • - Различно е. При някои видове има увеличение, при други намалява. Има цикличност в зависимост от силата на поколението, каква е популацията му и как оцелява. Така че не може да каже конкретно. Както казах, само трицоната не е застрашена.

  • - А откривате ли нови видове?

- Има някои находки. Например в Украйна са открити някои видове попчета, но те са по-скоро преселници от Средиземно море.

  • - Инвазивни видове ли?

  • - Не точно, защото инвазивните видове по някакъв начин вредят на останалите и са се настанили трайно в екосистемата.

  • - А в България?

  • - У нас специално няма такива находки. Преди няколко години открих един вид скарида от Индийския океан, но няма данни, че тя е повлияла на местните популации. Това са нормални процеси, има ги в цял свят.

  • - Защо се смята, че рибата в Черно море е по-вкусна от тази в Средиземно? На какво се дължи това?

  • - Солеността в Черно море е по-ниска и заради това месото е по-вкусно. Нашето море е по-богато на зоопланктон и има повече храна. Съответно солеността в Егейско и Йонийско море е по-висока. Затова на някои видове месото е по-сухо и тричаво. Нашият сафрид например е много по-вкусен от средиземноморския. Хамсията също е доста търсена. Тя също има по-добри вкусови качества.

 

Визитка:

 

Работи в секция „Морска биология и екология“ в Института по океанология към БАН

 

Представител е на България в черноморската комисия по опазване на Черно море от замърсяване

 

Завършил е Биология в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и магистратура по музейно дело, ботанически и зоологически градини

 

 

 

 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.

Вечната сила на пазарлъка

 Промениха се светът, хората и техните нрави. Няма го умилителния пазарлък от времето на Любен-Каравеловите герои. Дигиталната епоха иска своето.