Да имаш в гардероба си дрехи на Hugo Boss или Escada. Може би това е мечта за повечето българи. Оказва се, че е напълно възможно, тъй като голяма част от облеклата на световни марки се шият в Русе или пък Гоце Делчев. Според някои цените им са солени, но пък не е тайна, че още от миналото се славим с традиции и качество в тази сфера. По времето на соца дори шивашката индустрия беше основен поминък в някои градове у нас. Днес обаче тази индустрия оцелява благодарение на ишлемето, като по-голямата част от произведеното заминава навън. Данните сочат, че износът на дрехи, изработени по поръчка у нас или собствено производство за Европа, само за миналата година достига 1,35 млрд. евро. Най-много поръчки имаме от водещи фирми в модния бранш в Германия и Италия. Може би това е единственият шанс на бранша да оцелява. Все още има градове, в които хората разчитат единствено на този занаят. Не е тайна обаче, че ниските заплати в бранша и непосилните норми отказват много от работещите. Затова някои населени места изпитват глад за кадри. Дори преди време проучване показа, че българските шивачки получават еднакви заплати с пословичните с нископлатения си труд китайки. Не случайно у нас работещите в сектора неофициално са наречени „бели робини“. Тежките условия на труд, липсата на почивка и непосилните за изпълнение критерии превръщат тези жени едва ли не в роботи. В същото време доклад, изготвен от правозащитна организация, показа, че 29 000 души в България са роби. Не знам дали е случайно, но си спомних как преди по-малко от година шивачки в Лом излязоха на протест, защото не бяха получавали заплати половин година. Разказаха как им се налага да работят и по 12 часа, а през лятото им прилошава от високите температури в помещенията. През зимата пък шиели с ръкавици, защото ръцете им се вкочанявали от студа.

Сигурно за някои звучи невероятно, но това са истински истории. Да не говорим, че много често месечното възнаграждение на една жена в такова предприятие е по-ниско от цената на сако за износ в чужбина. И това е суровата действителност.

Факт е, че шивачеството има традиции у нас и винаги сме били водещи в качеството. Но каква е неговата цена? Ако искаме браншът да се развива и традициите му просто като етикет от миналото, трябва да се сложи край на порочните практики в тази сфера. Иначе собствениците на предприятия ще продължават да разчитат предимно на работата на ишлеме, а световни марки да ни предпочитат заради ниските за тях цени.

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Седмичен мониtоринг (6 - 10 май)

След всички таланти, избуявали през годините, българинът доказа, че е достигнал до съвършенството и покрива напълно идеала за многостранно развитата личност. Потвърждението за това дойде в дните, в които даже пълните атеисти се развихриха по темата за папското посещение и религиите.

Седмичен мониtоринг (22 – 26 април)

30 милиона яйца няма да изкукуригат и изкудкудякат по Великден. Тъжна новина и не съвсем. Всяка уважаваща себе си кокошка е наясно, че е важно не снасянето на яйцето, а откудкудякването му. Едни „репортери без граници“ вече се отчетоха предвеликденски с мощно кудкудякане, след като снесоха поредната кошница запъртъци, вапцани с черна боя.