Цената да бъдеш родител у нас явно е твърде висока. Не само в преносния – емоционален смисъл, но и в битов, чисто финансов. В България плащането й започва още от родилния дом. И то не само под формата на избор на екип, за да родиш в прилични условия и да ти обърнат полагаемото за всяка родилка внимание, но за всеки издаден документ. Плаща се дори за бележка „бащинство”, за да може таткото да излезе в полагащите му се 15 дни отпуск след раждането на бебето, за да помага на майката вкъщи. Плаща се и такса за припознаване на детето, ако родителите нямат сключен граждански брак. Такива и други подобни административни такси съществуват във всички европейски държави. От тях се пълни общинската, респективно държавната хазна в зависимост от това дали принципал на лечебното заведение е общината или държавата. Като се има предвид, че болниците у нас повече от 20 години са търговски дружества с право да формират печалба, в издаването на документи срещу заплащане няма нищо нередно.

За признаване на бащинство например сумата, фиксирана в Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, е 40 лева. Ако мъжът не се възползва от тази услуга в болницата още докато родилката и детето са в АГ-то, при нотариус ще трябва да плати не по-малко от 60 лева за консултацията, съставянето на документа, неговата нотариална заверка и вписване във вътрешния и общия регистър. Ако той пропусне тези възможности, впоследствие ще трябва да доказва бащинство с водене на съдебно дело, което с държавната такса и с хонорара на адвоката излиза твърде солено.

Българинът обаче е свикнал да мрънка за всяка стотинка, която излиза от джоба му. Например,( може да се охарчи с 1000 лева за почерпката на колегите за бебето, но ще плати с неохота таксата от 40 лева да го признае. Просто такава е народопсихологията ни. Тя е непроменима, защото мрънкането е в гените ни.

Проблемът обаче не се изчерпва само до народопсихологията ни.

Оказва се, че всяка болница надписва върху законоустановените 40 лева колкото й трябват, за да напълни касичката си. На едни места цената за признаване на бащинство е 50, на други дори 60 лева. Пределно ясно е, че всяко търговско дружество иска да формира печалба. В случая обаче става въпрос за болници, които пишат ценоразписи на око. Значително по-справедливо и за родителите, и за лечебното заведение е да определи максималния процент върху фиксираната цена, която могат да събират от хората. Това може да стане твърде лесно, само с една промяна в Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги. Въпросът е да се случи, за да не живеят хората с убеждението, че са мамени дори в най-светлите мигове, когато посрещат новия живот.

 

 

 

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.

Вечната сила на пазарлъка

 Промениха се светът, хората и техните нрави. Няма го умилителния пазарлък от времето на Любен-Каравеловите герои. Дигиталната епоха иска своето.