Има много страховити градски легенди, захранвани от въображението. Това е една от тях...

На младини американецът Майкъл Гос изучавал английска филология в университета, но така и не довършил образованието си. Започнал работа като банков служител и се пенсионирал като такъв. Скучното му битие било изпъстрено с мечти за силни емоции. Веднъж се натъкнал на статия в списание Nature, посветена на подземията на Лондон, която извънредно го впечатлила.

Тунелите под Лондонското метро крият много тайни.

 

Лондонското метро е най-старото в Европа, построено през 1863 г. Състои се от 275 местростанции и от 408 км линии, което го прави най-дългото метро в света. Известно е като The Underground (под земята), но англичаните предпочитат да го наричат The Tube (тръбата) заради цилиндричната форма на тунелите. Нееднократно преустройвани, подземията крият много тайни, забравени тунели, шахти и коридори, свързващи коридорите с канализационните комуникации. Има и бомбоубежища, построени по време на Първата и Втората световна войни.

Подземният Лондон е гъсто населен с всякакви твари. Разказват, че плъховете там са с размери на кучета. Мутантите били свирепи и устойчиви на отрова. Имало и особена порода подивели прасета, които отлично си съжителствали с плъховете. Гос обаче се заинтригувал най-вече от онази част в статията, в която се разказвало за една категория хора, които също обитавали тайните подземия на Лондон. Той си наумил, че трябва да се срещне с някой от троглодитите – пещерни хора, отшелници, привикнали на суровия живот долу както и плъховете мутанти.

 

Уроди с родословие

Смята се, че първобитното у тях надделява, но според легендите предците им били съвсем нормални хора – коварни бандити и бездомници, потърсили домашен уют в тунелите.

От описанието Майкъл Гос разбрал някои основни неща за троглодитите – потомци на бегълци от закона, бездомници и хора с психични отклонения. Дългото пребиваване там и възпроизвеждането им променило доста чертите им. Трудно било да се каже кое надделява у тях – човешкото или животинското. Животът долу ги превърнал в непознат вид – космати, безформени същества с уродлива външност, отдавна забравили човешката реч, но съхранили престъпните си наклонности. Троглодитите си общували с ръмжене и крясъци. Някога водели битки с плъховете, сега им били като домашни любимци. А когато някой от тях умре, и едните и другите се възползвали и си устройвали пиршество. Все нещо трябва да се яде, така че не подбирали какво ще сложат на трапезата. Когато нямало с какво да заситят глада си, също го удряли на канибализъм.

Майкъл Гос дълго размишлявал дали това е стопроцентова истина. Направил проучвания по темата, за да установи, че пещерняците действително съществуват, но нямат нищо общо с тези „зверохора“, които толкова го впечатлили. Тогава си наумил да се увери дали троглодитите под метрото изглеждат чак толкова страховито, като се срещне очи в очи с тях. Пък ако има късмет, можело и да опитоми някой троглодит и да го покаже на света.

Няколко години по-късно, когато дошло времето да изпълни значимата си мисия, вече пенсионираният Гос потеглил към Лондон. Наел си стая в малък хотел и още на рецепцията тръгнал да разпитва за подземните „зверочовеци“. Собственичката на хотела го попарила моментално с репликата, че това са само градски легенди. Но синът й го издебнал, за да му съобщи, че троглодитите наистина съществуват и той може да го запознае с човек, който е бил на експедиция в залутаните тунели и ги е виждал. Разбира се, поискал пари за услугата. И Гос се навил моментално, защото не е работа да тръгнеш така напосоки – бил е път чак от Америка, не върви да не се възползва от помощта.

 

Всичко си има цена

 

Синът на хотелиерката не бил стока, но сигналната лампичка не светнала у Гос при вида на оранжевия му перчем. Късно вечерта двамата потеглили към един бар, в който пънкарят си бил уговорил среща с неговия познат. Така американският търсач на силни усещания се озовал в долнопробно заведение, пълно с нафиркани и дрогирани хора, които можело да са виждали всичко – от троглодити до извънземни. Майкъл Гос обаче търпеливо изчакал младият му приятел да се завърне с очевидеца - мъж с бръсната глава и огромен татуиран череп на ръката, който му се представил като Големия Логан. Мъжът предупредил Гос, че визитата ще бъде осъществена срещу 200 лири в аванс. И му казал, че не носи отговорност за последствията, защото троглодитите са коварни и свирепи и може да му прегризат врата.

На следващия ден те се отправили към мястото, където Големия Логан бил зърнал опасните твари. Налазили в подземията, обути с гумени ботуши и оборудвани с фенерчета, въжета и остри ножове, за да се защитят при нужда от острите зъби на плъховете мутанти или на мутантите хора.

Долу било тъмно и много задушно. Тръгнали по забравен тунел. Вървели поне час, когато зърнали вагон на влакче, пълен със скелети в прогнили одежди. Според Големия Логан това били работници, пострадали при авария, а не жертви, завлечени насилствено там. Експертът по темата твърдял, че като цяло троглодитите са безобидни и безмозъчни същества, които освирепяват само ако се сдърпат за нещо. Мъжът обаче решил да се презастрахова и заявил на Гос, че по-натам ще го остави да продължи сам, защото не смее да рискува. Дал му къс сурово месо и го посъветвал да го метне на троглодитите, ако заподозре, че са враждебно настроени към него. Те ще се сбият за месото и ще забравят за теб, уверил го той. Логан направил уговорката, че ще изчака Гос два часа, за да го върне обратно. Забави ли се, да си се оправя сам.

 

Опасна среща

Снимка на гигантски плъх, която преди време обикаляше социалните мрежи. И която  беше разконспирирана като колаж.

 

На мястото, където Гос бил оставен да направи своя избор, тунелът вече се разделял на две. Гос поел в едната посока. Дишането ставало все по-трудно, а фенерчето почти не осветявало пътя му. Внезапно изпитал усещането, че някой го наблюдава. Загасил фенерчето и притаил дъх. Никой не изскочил насреща му и той се успокоил и продължил напред, за да се озове в неголямо посещение, напомнящо на пещера. В ноздрите го ударила тежка миризма на пот. Фенерчето осветило купчина кости, които приличали на човешки. Мравки полазили Гос по гърба. В този момент някой го потупал по рамото. Насреща му стоял прегърбен старец с дълга коса, която се сливала с брадата му. Непознатият протягал към него ръка. Гос бързо му хвърлил суровия стек и се отдръпнал встрани. Старецът отмъкнал месото и го заръфал лакомо като куче. Внезапно Гос усетил силен удар по главата и това било последното, което видял. Свестил се от раздрусването на Логан, който се опитвал да го измъкне обратно навън.

 

Ето и един съвсем реален обитател на лондонския ъндърграунд.

 

На мястото на стареца имало голямо количество плъхове. Те били толкова много, че покривали земята като килим. Гос и Големия Логан се впуснали в бяг. Зад себе си чували топуркането на кръвожадните твари. Излизайки на повърхността, Майкъл Гос почувствал огромно облекчение. Повече никога не поискал да повтори експеримента. Завръщайки се у дома той често споделял в компания историята за срещата си с троглодита, който нахранил с мръвка. Всеки път разказът му се разраствал с още нови подробности. Както се случва с повечето градски легенди.

 
 
 
 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Пирати събуха пленени моряци в Южнокитайско море

Пирати нападнаха рано тази сутрин товарен кораб под южнокорейски флаг в Южнокитайско море и откраднаха хиляди долари в брой и дори обувките на моряците, съобщиха южнокорейските власти, цитирани от Ройтерс.

Бивш ротен „облече“ Камата с войнишка униформа

С оригинална войнишка униформа от времето на новобранството му изненада Христо Стоичков някогашният му първи ротен командир, о.з. Атанас Ангелов. Това стана на среща по повод второто издание на биографичната му книга в Стара Загора.Видимо приятно изненадан от подаръка Камата с известна доза умиление си припомни, че на два пъти му се е налагало като млад войник да изпробва твърдите дъски на нара в гарнизонния арест: веднъж заради загубен шомпол на автомата „АК-7-62“ и три дни заради закъснение от отпуск.

Принц Джордж стана на 6

Принц Джордж Александър Луи е първородният син на херцозите на Кеймбридж Уилям и Катрин. Роден е на 22 юли през 2013 година в Лондон.