Снимки

Визитка:

Доц. д-р Елица Димитрова е ръководител на секция „Възпроизводствени процеси и структури на населението“ към Института за изследване на населението и човека при БАН

Тя работи в областта на социално-демографските изследвания, свързани с раждаемостта, семейството, социалната политика, здравния статус и стареенето на населението

Специализирала е в областта на демографията и демографските методи в редица престижни университети и институти в Европа и САЩ

 

- Доц. Димитрова, отново се повдигна темата за притеснителната демографска обстановка у нас. Какви са тенденциите и решими ли са тези проблеми?

- Всъщност данните за 2015 година все още не са достъпни, защото НСИ ги публикува през месец април. Изнесената информация в медиите е от регистъра на Министерството на здравеопазването, но тя трябва да бъде допълнена с раждания, които все още не са били отчетени през годината. Също така е необходима статистика и за децата, родени в чужбина. Но няма основание да се очаква, че ще има драстични различия от предходните години. Тенденцията е по-скоро към стабилизиране на нивата, които са достигнати до момента. Статистиката сочи, че у нас се падат 1,5 деца на една жена.

- Всъщност много фактори влияят върху демографската ситуация у нас, но кажете кои са основните причини за усложнената демографска картина?

- През последните години всъщност раждаемостта се стабилизира около едно ниво, което е значително по-високо от това в кризисните ни години. Сегашният показател от 1,5 деца на една жена е близък до средноевропейския. Така че ако сравним данните от предишните години, тенденцията е по-скоро към оттласкване от тези ниски равнища. Но все още раждаемостта не позволява да се компенсира отрицателния естествен прираст.

- Тоест има стабилизиране в тази посока?

- Точно така. Има стабилизиране през последните години, но все още не може да се балансира естественият прираст, който е отрицателен. А знаете, че загубата на население е следствие на високата смъртност.

- Защо тогава непрекъснато някои експерти правят прогнози за демографски катастрофи или проблемът се преувеличава?

- Зависи за кои прогнози става дума. Тези, които се предоставят от НСИ, Евростат и ООН, показват едни и същи тенденции в средносрочна перспектива. Данните сочат, че населението ще продължи да намалява, но с колко точно ще бъде спадът, зависи от много неща - от начина, по който е изработена прогнозата, как ще се изменят процесите и др. Но като цяло процесите, които наблюдаваме през последните 25 години, показват висока смъртност и раждаемост, която е по-ниска от равнището, което е необходимо, висока миграция. Така че демографските загуби от тях не могат да бъдат компенсирани в средносрочна перспектива.

- Непрекъснато се обсъжда въпросът, че българката решава все по-късно да има дете. Кои са основните причини за това - икономически фактори, кариерата или има и нещо друго?

- Различни са. Като цяло икономическите фактори наистина влияят. Необходимо е повече време младите семейства да придобият финансова стабилност и да осигурят адекватни условия за отглеждането на деца. Някои се стремят към кариера, други искат да отидат да работят в чужбина. Факт е, че има такава тенденция.

- Какво сочат данните, на колко години българската решава да има първото си дете?

- За 2014 година данните сочат, че тя се решава на тази стъпка на 26-годишна възраст.

- До кои страни се доближаваме по този показател?

- По-скоро сме близо до бившите социалистически страни, това е характерна особеност на Източна Европа.

- Как си обяснявате това?

- Много са факторите, свързани с историята на развитие на тези региони. Освен това в социалистическия период тази ранна раждаемост се е насърчавала. Жените преди са раждали на 22 години в тези страни.

- Наскоро дадохте пример с Франция. Тя ли е страната с най-добра демографска политика?

- Франция е с относително висока раждаемост, но не е само тя. В скандинавските страни също е много висока. Ирландия също спада към тази категория.

- Там към какво са насочени мерките, можем ли да се поучим от този опит?

- Имат добре развита семейна политика, но и мигранти, които са с висока раждаемост. Това влияе върху демографския профил на страната. В Ирландия пък например религията също оказва влияние. Поради силното влияние на църквата са забранени абортите и културата е насочена към подкрепа на семейството и жените, които искат да имат повече деца.

- Вярно ли е, че при нас дори раждаемостта сред ромското население намалява? Има ли такава тенденция?

- Ако се разглеждат данните, тя наистина намалява. Но все още е по-висока в сравнение с другите етнически групи. Но искам да уточня, че е трудно да се анализира това, защото съдим за раждаемостта по преброяванията. Данните в тях сочат, ако разгледаме как се изменя средният брой деца по поколения, че има такъв спад и сред ромското население.

- Каква тенденция се забелязва сред младите хора, напускат ли много от тях страната или има стабилизиране в това отношение?

- Все още миграцията е интензивна, като цяло тенденцията е повече млади хора да напускат страната.

- Вие изследвате особено темата за съжителствата без брак, кои страни са водещи в това отношение?

- Този феномен съвсем не е непознат в Европа. В повечето страни от 60-те години насам има такава тенденция и безбрачните съжителства се превръщат в алтернативна семейна форма. Така хората ги приемат като форма на брачен съюз.

- Коя държава е първенец по този показател?

- Швеция, Холандия. Оттам започва тази тенденция през 60-те години и те са първенци по съжителства без брак. Нарастват и извънбрачните раждания. Този процес протича на няколко вълни в Европа и през 90-те години България също става част от третата вълна от този преход и безбрачните съжителства и у нас нарастват.

- Сега ние също сме сред водещите страни, нали?

- Тенденцията е отчетливо възходяща спрямо предишния период през социализма. Тогава тази форма е била нелегитимна. Но сега България е сред първите места по раждания в алтернативни семейни форми.

- А към какви мерки трябва да се насочим, за да се решат тези проблеми? Все пак преодоляването на демографската криза е приоритет на целия ЕС.

- Няма универсална рецепта. Политиките трябва да са ориентирани към контекста. Трябва да се вземат предвид всички процеси, които формират демографското възпроизводство на страната. Би било добре, ако има мерки, които подпомагат семействата с деца. По отношение на смъртността - става дума за политики, свързани с подобряване на здравния статус на хората. Това е ключът, чрез който може да се намалят нивата на високата смъртност. Най-трудно може да се влияе върху миграцията, но като цяло тенденцията сочи, че страната ни не е привлекателна за голяма част от младите хора. Трябва да има стимули в това отношение, за да може младежите ни да искат да се реализират тук.

- Що се отнася до застаряването обаче и други страни имат такива проблеми. Да речем Германия. Какви мерки се предприемат там?

- Така е. В цяла Европа има такъв проблем - на демографско остаряване. Въпросът е, че при нас този процес е по-ускорен. Раждаемостта всъщност започна да намалява още през 60-те години, но през 90-те вече беше постигнато много високо ниво в това отношение. Що се отнася до мерките, се търсят различни варианти. Пенсионната реформа е част от отражението на този проблем. Процесът на стареене влияе на всички обществени системи, на пазара на труда. Затова се търсят начини възрастните хора да останат по-дълго на пазара на труда. Също така част от страните разчитат на външната миграция, те са привлекателни за хора в активна възраст и това стабилизира демографски дадена страна. А у нас все още хората предпочитат да напускат страната ни.

- Преувеличени ли са тогава твърденията, че едва ли не нацията ни ще изчезне?

- Засега няма такива индикации. Няма модерна нация, която да е изчезнала. Прогнозите сочат друго - ще има население през следващите поне 30 години. Просто трябва да има дебати по темата и да се поставят тези въпроси, защото те са от изключително значение. Засега нямаме основание да се съмняваме в достоверността на научните разработки.

- Има ли шанс да се заличи разликата между отделните региони и това да подпомогне решаването на тези проблеми?

- Би било добре, но според мен регионалните различия в демографски план са отражение на социално-икономическите. Действително е важно да се търсят механизми за смекчаване на тези различия. От една страна, наблюдаваме изключително усложнена демографска картина в северозападните райони, в същото време, където има положителни тенденции, става дума само за големите градове.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.

Вечната сила на пазарлъка

 Промениха се светът, хората и техните нрави. Няма го умилителния пазарлък от времето на Любен-Каравеловите герои. Дигиталната епоха иска своето.