Майката на „Топлофикация“ беше най-желаната жена тези дни. Особено когато беше студено. А хората ходеха неизкъпани и неизбръснати. Тя не е претенциозна. Приема ги и така. С отворени обятия. И всеки иска да легне с тази майка. Щенията се засилват адски много, когато дойде сметката. И мераклиите видят, че за двата дни, в които не са били с въпросната дама, са им начислени сметки, услуги за юрисконсулти, лихви, такси и още куп други изобретения на един народ, който търсеше обетованата земята. За него не се знае дали все пак го е намерил. Но пък „Топлофикация“ е намерила своята река Йордан, своя Божи гроб, в който възкръсва. Това е. Тя е вечна. Дори да режем радиаторите, пак не можем да се отскубнем от нея. Тя е в леглото ни, бърка в хладилника ни, кара ни да ходим мръсни, неизкъпани. Това е „Топлофикация“. Тази, която ни прави по-зависими към нея, отколкото към дрогата. Тя е порокът на големия град. Нейните дилъри ходят в костюми от по 5 хил. лева и обясняват, че няма да има прошка. И пласират дрогата си. И искат все повече и повече пари от зависимите. Зависимите към топлото. Към водата. Към банята. Тя продава и дере, дере и продава. А когато няма какво да ни продаде, ни взима това, което никога не сме използвали. Софиянци седяха няколко дни без топло. Ама „Топлофикация“ ще им опрости това, че са били на студено. Няма да им взема пари за ледницата. Ще им вземе само когато им е било топло. Това е все едно да не си купиш хляб, а хлебарят да ти опрости парите за самуна. Същата работа е и логиката на монополиста, заради които пред офисите на частните съдебни изпълнители има опашки като по Живково време за банани. И двете времена много си приличат. В едното си имал пари, а си нямал храна, а в другото ти искат пари, а си нямал топло. Ама то и за сърцето не е много полезно да седиш на горещо. И вместо да се мръщим, че ходим неизкъпани, да вземем да компенсираме „Топлофикация“ за това, че е запазила здравето ни. Калила ни е. Така сме по-издръжливи. Ама и ние нищо не разбираме. Хората дали милиони за електронни услуги, които не работят, а ние искаме да има нови тръби. Ама кой се интересува от материалното, когато има витруално? Хич не сме модерни. Всеки момент трябва да очакваме по кабела за интернета да ни дойде и топлото. И да ни стане още по-горещо, когато ни пристигне сметката. Направо гърбът да ти се изпоти. И тогава не с майката на „Топлофикация“ ще искаме да спим, а с цялата й рода. Родата, която се множи в последните 27 години. И става все по-голяма. Да ти спя с майката „Топлофикация“, защото ти спа с моята. И спиш с нея всеки месец, когато идват сметките ти.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.

Вечната сила на пазарлъка

 Промениха се светът, хората и техните нрави. Няма го умилителния пазарлък от времето на Любен-Каравеловите герои. Дигиталната епоха иска своето.