Снимки

„Мисията му беше да ни покаже какво е доброта и смирение“. Така софиянката Анета описва дядо Добри. Тя е една от десетките хора, прекрачили прага на църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ в Байлово, за да се сбогуват с дядо Добри. Съселяни, непознати, кметове от съседни общини изпратиха един от най-големите благодетели на църквата. Сред преклонилите се пред „живия светец“, както беше наричан старецът от Байлово, беше и депутатът Йордан Цонев. Дядо Добри почина в понеделник на 103 години. Ще бъде погребан утре в двора на храма в Байлово, в който прекарва голяма част от живота си. „Още в понеделник вечерта тялото му беше положено в църквата и десетки хората дойдоха да се простят с него“, казва кметът на Байлово Бойко Неделчев.

Днес отец Серафим отслужи заупокойна молитва, а църквата е отворена през целият ден за желаещите да се преклонят през Благодетеля от Байлово. „Тук беше сърцето му. Дядо Добри имаше изключителна сила - любовта към Господ, а събирането на милостиня приемаше като служене“, заяви отец Серафим.

Повечето от хората, дошли да изпратят дядо Добри, не го познават лично, но са го срещали на улицата или в храм-паметник „Александър Невски“. „Свят човек. Виждала съм го в църквата. Тих, смирен. Дано повече хора да последват примера му да правят добро, без да очакват неща в замяна“, казва Мария.

 И за непознатите, и за близките си дядо Добри е олицетворение на доброто. „Най-големият урок, който съм научил от дядо си и, който беше смисъла на живота му е, че всеки трябва да търси и прави добро“, разказва внукът на светецът от Байлово – Кристиян.

Дядо Добри започва да помага на църквата още в ранните си години. По време на болмандировките над София през Втората световна война снаряд пада близо до него и той губи частично слуха си. „Тогава животът му се преобръща и той решава да се посвети на църквата“, разказва кметът на Байлово.

През 2000 г. възрастният мъж дарява всичките си имоти на църквата.

Почти всеки ден събираше пари пред вратите на храм-паметника „Александър Невски“ или църквата „Свети Седмочисленици“, които след това даряваше за православните храмове. През 2009 г. дядо Добри дари 35 700 лв. на храм-паметника „Александър Невски“, с което стана най-големият дарител на Патриаршеската катедрала.

Едно от последните дарения, които прави Благодетеля от Байлово е за построяването на храм в гара Елин Пелин. Църквата започнала да се строи, но заради липса на средства изграждането им спряло. Чула за добрите дела на дядо добри, кметицата на гара Елин Пелин потърсила колегата си от Байлово. „Помоли ме да попитам дали дядо Добри би дарил средства за храма.

Разговарях с дядо Добри. След 3 месеца ме извика, за да каже, че е събрал 7000 лв.“, разказва кметът Бойко Неделчев. Когато започнали да описват пари в общината, се оказало, че парите били 8200 лв. „Казах на дядо Добри, че парите са повече, а той отвърна „Грешката е вярна, колкото съм донесъл, толкова.“, спомня си Неделчев.

Въпреки че през годините двете дъщери на дядо Добри многократно се опитвали да го приютят в домовете си, той отказва. Предпочита малката си скромна къщичка в двора на църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ в родното Байлово. „Въпреки, че е къщата имаше легло, той спеше на земята върху един кашон. Така ще го запомня“, казва кметът на Байлово.
 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Пускат на 22 май движението по локалните платна на Северната тангента

Във вторник (22 май) по обяд ще бъде пуснато движението по северните локални платна на Северната скоростна тангента. Това съобщи кметът на София Йорданка Фандъкова, която провери ремонтите в района. Тя обясни, че е приключил третият етап на локалните платна при Северна скоростна тангента и отбивката при с. Требич.

246 читалища повече за 5 години

С 8 на сто с е увеличил броят на читалищата в България за 5 години, като общо наброяват 3321, сочат данни на НСИ. Пик в развитието на просветната дейност бележи 1965 г., тогава те са били с 1192 повече в сравнение с днес. Читалищната активност е по-силно застъпена в селските райони – 80% от всички 3321 сгради се намират именно там.