4 млн. лв. обезщетения платени за 1069 трудови злополуки (ТЕМАТА)

4 млн. лв. обезщетения платени за 1069 трудови злополуки (ТЕМАТА)

Общо 70 000 нарушения са хванали инспекторите от ГИТ за половин година

4 086 712 лева са изплатените от Националния осигурителен институт средства за трудови злополуки за първите шест месеца на тази година. Това заявиха за „Монитор“ от института. Това става на фона на засечените над 35 000 нарушения на здравословните и безопасни условия на труд в българските фирми.

От статистиката става ясно още, че пострадалите хора вследствие на трудова злополука от януари до юни тази година са 1069 на брой. 869 злополуки са се случили на работното място, а 200 на брой са инцидентите, станали на път или на връщане от работа, сочат още оперативните данни на НОИ.

През 2019-а те са били с 231 по-малко и на работното място са пострадали 1052 души, а 248 – на път за работа. Според данните на Националния осигурителен институт има тенденция на намаляване на трудовите злополуки, но това може да бъде обяснено и с коронакризата у нас, защото по време на извънредното положение бе затворено почти всичко в страната.

През 2020 година среднодневното обезщетение, което се изплащало на пострадалите вследствие на трудови злополуки, е в размер на 46,81 лв., а през миналата 2019 година е било малко по-ниско 42,53 лв., като причините са нарастването на доходите, професията и нивото на заплащане на пострадалите.

До 30 юни 2020 г. 29 човека са загубили живота си вследствие на трудова злополука.


На работното място са намерили смъртта си 24 души


а останалите 5 са загубили живота си на път или на връщане от работа. 27 от починалите са мъже и 2 жени, сочат още данните на НОИ.

През първото полугодие на 2019 г. 3 жени и 30 мъже са починали вследствие на трудова злополука. От общо 33 починали за първото шестмесечие на годината, 25 са намерили смъртта си на работното място, а останалите 8 души са загубили живота си на отиване или връщане от работа, става ясно още от статистиката на осигурителния институт.

За първото полугодие на тази година и за същия период на миналата година няма хора с придобита инвалидност вследствие на трудова злополука, сочат данните на Националния осигурителен институт.

През първото полугодие на 2020 г. контролните органи на ИА Главна инспекция по труда са извършили 16 606 проверки, при които са установени общо 69 555 нарушения, в това число 35 447 на брой са нарушенията в областта на здравословни и безопасни условия на труд и 33 815 броя в областта на трудовите правоотношения. За отстраняване на тези нарушения са приложени 66 695 принудителни административни мерки, в това число 63 172 задължителни за изпълнение предписания и 90 акта за спиране на необезопасени площадки, работни места, машини и съоръжения.

На нарушителите са съставени 3598 акта за установяване на административни нарушения

от които 519 са за нарушения, свързани с осигуряването на здраве и безопасност при работа, сочат данните на проверяващите от Главна инспекция по труда.

От обявяването на извънредното положение на 13.03.2020 г. инспекторите са хванали 20 830 нарушения, свързани с осигуряване на здраве и безопасност при работа. Това заявиха от ИА „Главна инспекция по труда“ за „Монитор“. Най-много са нарушенията, свързани с цялостната организация на тази дейност - 14 416 броя са откритите нередности, уточняват от ИА ГИТ. Следват нарушенията, свързани с обезопасеността на работното оборудване и работните места – най-често по електробезопасност - 1170 на брой, а 2401 са нарушенията, свързани с хигиената на труда, разясняват проверяващите от ГИТ.

В ситуацията на епидемична обстановка предизвикателството за работодателите е да изпълнят противоепидемичните мерки по начин, който да е съобразен с другите рискове на работното място така, че тяхното прилагане да не води до създаване на нови опасности. Например

едновременното ползване на маска и очила

води до запотяване на очилата, което затруднява зрението на работещия. В такива случаи може вместо очила да бъдат използвани шлемове или прегради, при възможност, обясняват още от ГИТ.

В ситуацията с коронавируса от гледна точка на нововъзникнал риск работодателите имат същите ангажименти, като при всеки нововъзникнал риск. В основата на превенцията е актуализирането на оценката на риска, на базата на която се разписват мерки за минимизирането му и правила, гарантиращи прилагането им, обясняват инспекторите по труда. От друга страна, ангажимент към цялостната организация на дейността по безопасност и здраве при работа имат всички работодатели, докато по обезопасеност на работното оборудване само в дейностите, в които такова се използва – в производството, добивната промишленост, строителството, селското стопанство и други.

Най-рискови за безопасността на труда и трудовите правоотношения са строителството, селското стопанство, търговията, ресторантьорството и туризмът. По отношение на безопасността на труда е планиран и периодичен контрол в сектори и дейности с висок производствен риск като добивна промишленост, металообработване, химическа промишленост и други.

Кризата увеличила риска от нелегален труд

Кризата, предизвикана от коронавируса, увеличава допълнително риска от полагане на недеклариран труд, който по принцип е висок в сезонните обекти и при който правата на работниците не са защитени, информират инспекторите по труда. При старта на сезона Инспекцията обръща внимание и на работодателите, наемащи незаконосъобразно работници и служители, че също рискуват да загубят право на държавна подкрепа, тъй като част от изискванията за предоставянето на такава са свързани именно със спазване на трудовото, данъчното и осигурителното законодателство.

Преди реално да започнат да полагат труд на работните си места, наетите лица трябва да изискат от работодателя някои основни документи. Те задължително трябва да получат екземпляр от сключен трудов договор, подписан и от двете страни, и копие от уведомлението, с което той е регистриран в НАП. Работодателят няма право да допуска до работните места работници и служители, с които не е сключил и не е регистрирал в НАП писмен трудов договор. Липсата на регистрация дава възможност на работодателя да не внася дължимите данъци и осигурителни вноски върху възнагражденията, от което работещите губят осигурителни права. С издаден от НАП персонален идентификационен код всеки може да провери дали трудовият му договор е регистриран.

Работници и служители се оплакват от неизплатени заплати


Затвърждава се тенденцията в последните години работниците и служителите да подават сигнали за неизплатени трудови възнаграждения, които са договорени устно с работодателя. В тези случаи Инспекцията по труда няма правомощия да залъжи работодателя да ги изплати, разясниха от ИА ГИТ. Често сигналите за работа без трудов договор също се подават от работниците, след като те вече са напуснали работните места. Ако лицата не бъдат заварени да полагат труд, контролните органи на агенцията не могат да се възползват от правомощието си да обявяват съществуване на трудово правоотношение.

Друг специфичен момент при сезонната заетост касае оформянето на трудовата книжка. В тридневен срок от постъпване на работа лицата трябва да я предоставят на работодателя за вписване на данни, а при прекратяване на трудовото правоотношение също, разясняват още от ГИТ. При прекратени трудови правоотношения работодателят е длъжен да предостави своевременно и писмен акт за прекратяването.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.