Непречистени отпадни води продължават да заливат бреговата ивица по Черноморието, научи „Монитор“. Причината е, че пречиствателните станции не насмогват на по-големия брой почиващи през лятото и нерядко се налага част от отпадните води се насочват за заустване директно в морето. Все още има морски селища без действащи пречиствателни станции за отпадни води.

Те са в най-южната част на бреговата ни ивица,


където и нараства интересът на туристите


и продължават да се строят места за настаняването им. Става дума Ахтопол, Варвара, Синеморец, Резово. Извън канализацията остават и повечето от къмпингите по южното Черноморие и за тях проблемът стои на дневен ред, признават от РИОСВ Бургас. Някои са изградили водоплътни изгребни ями, които периодично се изпомпват от фекалките и се заустват в близките пречиствателни станции. Този вид ями са с бетонирано дъно и стени и няма никакъв шанс фекалиите да се просмучат в почвата и оттам в морето. Но има и къмпинги, които са още със старите септични ями.

Много сериозен е проблемът с пречиствателната станция на вилно селище "Елените". Капацитетът й е крайно недостатъчен и съоръжението не успява да поеме всички отпадни води, които преливат и изтичат в морето. Преди години то е било проектирано единствено за нуждите на курорта. През последните 20 години обаче към него са се навързали десетки новоизградени ваканционни комплекси и част от хотелите в Свети Влас. Туристите, които обслужва пречиствателната станция


надвишават няколко пъти капацитета й.

Отново на юг, в Созопол положението е подобно. Новоизградената също през миналия програмен период ПСОВ е с капацитет от 64 560 жители. Градчето и общината през лятото привличат много повече от туристи от посочената по-горе цифра и съответно рискът от надхвърляне на мощността на съоръжението нараства. Въпросната станция приема за пречистване и отпадни води от отделни части от къмпингите „Каваци“ и „Смокиня“. За останалите части от въпросните зони явно отпадните води следват земното притегляне и се оттичат незнайно къде.

В близката зона на Приморско и Китен засега

само е започнал строеж на нова пречиствателна станция.


Очаква се тя да бъде пусната в експлоатация догодина, като капацитетът й се предвижда да е за 55 хил. екв. жители. Засега там разчитат на старо съоръжение, строено преди почти 40 години, което няма трето стъпало за отстраняване на азот и фосфор и отпадъчните води минават единствено през механично и биологично пречистване, а след това се вливат в река Караагач, а оттам - в Черно море. Самата станция освен това трудно поема голямото натоварване по време пика на летния туристически сезон.

На север от Бургас отпадните води от Обзор и Бяла се пречистват от ПСОВ с капацитет 40 000 е. ж., което във върха на туристическия сезон е недостатъчно.

По данни на екоминистерството, предоставени на „Монитор“, пречиствателната станция за отпадни води (ПСОВ) „Варна-Акациите“, е била реконструирана през миналия програмен период и е с проектен капацитет да обслужва 425 000 жители в района морската ни столица. Според информация от сайта на Националния статистически институт (НСИ) населението на Варна към края на миналата година е било 336 505 души. Не е е далеч от ума обаче, че през лятото хората в третия по големина български град в най-добрия случай се удвояват и може да достигнат 670 000 души и съответно се увеличава количеството отпадни води, което трябва да се пречиства.

В курорта „Златни пясъци“ пък чак догодина се очаква да завърши модернизацията на пречиствателната станция и тя да достигне капацитет от 72 хил. екв. жители.

Независимо от липсата на места на всякакво пречистване данните на бургаската РЗИ за морската вода не са тревожни. От всички проби в зоните за къпане, които са взети през този сезон, няма нито една с отклонения извън нормите, каза за "Монитор" д-р Марияна Кофинова Наблюдението се извършва от началото на месец май, по предварителен график в 48 зони за къпане.

Подобни са данните и за района на Варна. От здравната инспекция там обаче отчитат, че морето край плаж „Панорама“ в северната част на „Златни пясъци“, където е пречиствателната станция, бе сред най-проблемните участъци в последните години. По традиция


най-мръсни са варненските плажове,


като първенец сред тях е отново Офицерският плаж. За пета година той е оценен с лошо качество на водата. До края на септември тя ще се проверява поне 2 пъти месечно. Според данни на Басейнова дирекция „Черноморски район“ най-замърсен с морски отпадъци е плажът край Плавателен канал-2 на Варненското езеро, а най-чист, с най-малко количества макроотпадъци е плажът на Дуранкулак.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

През последното тримесечие 8 от 10 българи избрали родината за туризъм

През четвъртото тримесечие на 2019 г. над 1,3 млн. български граждани са направили туристически пътувания, показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Преобладаващата част от тях - 81.1 на сто или 8 от 10 души, са пътували само в страната, 17.1 на сто - само в чужбина, а 1.8 на сто са пътували както в страната, така и в чужбина.

Приходите от международен туризъм в България през 2019 г. са 3,7 млрд. евро

Приходите от международен туризъм в България за 2019 година са 3,7 млрд. евро, показват данните на Българската народна банка, цитирани от ресорното министерство. Резултатите показват ръст от 0,4% спрямо 2018 г.

Планираме откриване на българско туристическо представителство във Варшава

Възможностите за развитие на добрите ни взаимоотношения в туризма включват намерение да открием в Полша национално туристическо представителство на България към посолството ни във Варшава. Досега страната ни има две такива представителства зад граница - в Германия и в Русия. Това заяви министърът на туризма Николина Ангелкова на работна среща с д-р Роберт Анджейчик, председател на Полската туристическа организация и вицепрезидент на Европейската комисия за пътуване.