4 истории... с Яна Маринова
2

4 истории... с Яна Маринова

Актрисата поема на пътешествие из детските си спомени седмица, след като навърши 42 години

Дива и щастлива. Яна Маринова ежедневно ни привлича с широката си усмивка, доброто си настроение и ураганния си темперамент. Тя е от хората, които знаят какво искат и работят денонощно докато не го постигнат. Всичко това го видяхме за пореден път дори в сложната ситуация около световната пандемия, като именно „Диви и щастливи“ и „Привличане“ дадоха старт в началото на май на първото автокино в страната в ерата на COVID-19. А тя и Александър Сано, с когото са продуценти на "Диви и щастливи" , се постараха да присъстват на всяка една прожекция, за да усмихнат поне за два часа жадните за смях и развлечение зрители.

Турнето на филмите продължава и до днес. На 2 септември Маринова ще вкара адреналин в кръвта на феновете с прожекция на „Диви и щастливи“ на плажа във Варна. Този ден ще се окаже особено натоварен за актрисата, която същата вечер ще изиграе и „Изборът на Марта“ със Симеон Лютаков на лятната сцена на драматичен театър „Стоян Бъчваров“ в морската ни столица. В следващите два дни пък зрителите отново могат да се настанят в автомобилите си за излъчването и на двете кинорожби на актрисата в Шумен. Самата тя няма да успее обаче да присъства на събитието в първата дата, защото ще е все още във Варна, за да си разменя „Любовни писма“ със Свежен Младенов. Постановката ще гостува и в края на септември (23. 09) в Сити Марк Арт Център в София.

Насред всички ангажименти, Яна Маринова успя все пак да захвърли телефона настрана преди седмица и да отпразнува своя 42-и рожден ден. Днес тя се връща отново към детските си спомени, за да ни представи любимите си истории, които са я формирали като личност и начин на мислене.

Започваме разговора с Яна след предварителна уговорка да представим весели и забавни истории от миналото й. Тя обаче ме посреща с думите: „Много рядко помня някакви изключително весели истории, защото според мен те са за да се изживеят. Но винаги съм обичала историите, които имат поука. За мен те са тези, които предизвикват хумор дори.“

И така, пътуването ни във времето започна с разказ за едни

загубени 5 лв.

Годината е около 1985-6. По това време малката Яна живее в столичния квартал „Лагера“ с майка си. „Времето беше такова, че като цяло хората бяха бедни. Определено беше нормално да нямаш. Може би на всяко дете, минало през този период, му се е струвало, че е най-бедно“, спомня си актрисата относно преживяването с месечната учителска заплата на майка й от 130 лева. Спомня си, че на възраст от 7-8-годишна вече е знаела, че парите са изключително важни за оцеляването и съществуването. Ето защо изживяла тежко момента, в който е трябвало да напазарува с дадените от майка й 5 лева, но... ги загубила.

„Обикалях около блока и търсех въпросните пет лева. Стана много тъмно. Ясно ми беше, че по принцип трябва отдавна да съм се прибрала. И започна един магарешки рев“, разказва Маринова, като допълва, че все още пази спомен от това, че когато нямаш пари за ядене единственото, което можеш да хапнеш е филия, намазана с олио и сол или червен пипер.

Близо пет часа след излизането й от дома я среща непознат мъж. „Тогава ми се е сторило така, сега си представям всъщност, че това е бил младеж на около 20-ина години. Пита ме защо плача и остана да търсим заедно. Стана много тъмно вероятно към 23 ч., Продължавахме да търсим, а аз не можех да се побера в кожата си, чувствах се съсипана, че съм изгубила парите за храна. И той каза: „Знаеш ли какво? Спри да плачеш. Ето, аз ще ти дам пет лева“. И ми даде. Никога няма да забравя изненадата си... Това беше най- изумителното нещо, което ми се е случвало в живота“, казва Яна. " Абсолютно непознат човек да ти помогне в беда.

Жестът оставя завинаги следа в нея, а тя и до днес знае, че образно казано има да връща пет лева на добрите хора. Признава все пак, че не е от хората, които се омилостивяват лесно. „Даже съм много остра. Смятам, че хората трябва да се преборят с проблемите си и не трябва да товарят другите и само да хленчат".

Настройваме машината на времето за около пет години след тази случка, за да „видим“ Яна като ученичка в спортното училище на ДФС „Славия”. Времената не са се променили. Малката бъдеща актриса обаче получава като подарък от по-заможни роднини

палто от лисици...

макар и вече малко овехтяло. Връщайки се към тази история Маринова днес се смее. Причината – палтото изглежда парадоксално на останалите й дрешки - един чифт джинси, които нейната „супер баба скорпионка“ й носела от текстилния завод „Осми март“ и Яна ходела с тях цяла година, както и кларкове, чиито подметки вече били протрити, заради което всеки ден тя поставяла по едно парче картон от вътрешната им страна. На вечерта се е изтъркало вече и на другия ден пак така, докато дойде заветното време и има пари за нови. „И така отидох на училище. Няма да забравя ужаса ми, когато учителката по химия се беше оплакала. Била е права жената. Но това е ситуация, в която не знаеш кое е правилното. Тя обясняваше, че това е признак на неуважение, че тя ходи с по-стари дрехи, пък ученичката – с палто от лисица. Отново последва магарешки рев – не в училище, сама или при майка ми и баба ми. Крещях от безсилие и си казвах колко е несправедливо. Не ме питаха, когато съм гладна и когато нямах пари за закуска, а сега се заяждат с мен за палтото ми“, обяснява звездата, макар отново да подчертава, че разбира защо реакцията на преподавателката е била такава. Именно заради тази случка обаче Маринова осъзнала, че дори и да имаш нещо материално, то не те прави автоматично по-щастлив. „Много е относително това, което чувстват хората, това, което чувстваш ти в сравнение с истината. Анализът и отделянето от дадена ситуация са важни, те показват реалността. Та изводът за мен беше, че не трябва да се стремиш към материалното, но има едни основни неща, които трябва задължително да ги имаш. Защото е много трудно да обясниш на дете какво е правилно да прави, ако то е гладно и няма покрив над главата си. С две думи "Пирамидата на Маслоу“.

Какво представлява истинското приятелство – този въпрос пък стои в основата на следващия й разказ. Тя отново е все още ученичка, а вниманието й грабват

цветните мънички моливи на приятелката й Мая,

чиито родители имали повече възможности.

„Моливчетата бяха наполовина на височината на кутрето на ръката на един човек и по-тънки от три клечки за зъби, събрани заедно. И аз тъй като имам страхотен усет към красивите неща, които не мога да имам, съвсем естествено ги пожелах и откраднах“, спомня си Яна. "Обаче след като "станаха мои" осъзнах какво съм направила и изхвърлих в боклука откраднатите моливи. Но тогава боклука се вадеше пред вратата на апартамента ти, преди да го хвърлиш.

Много време след това имахме скарване с Мая. Аз и се сърдя и и казвам някакви неща, а тя избухна „А ти като ми открадна моливчетата!?“ Спрях, млъкнах и я гледах. И осъзнах, че е напълно права. И че тя всъщност през цялото време е знаела и дори не ми е казала. И че това показва, че тя ми е страхотна приятелка. Аз само мигах срещу нея и не исках да плача, защото съм научена, че с рев нищо не се постига. Не можах да се стърпя и избягах“, връща лентата назад Яна. А когато се опитала да намери отново приятелката си и да се извини, Мая я посреща със собствено извинение. „Пак ми се насълзяват очите, като се сетя. Каза ми, че много ме е търсила и че съжалява за думите си и че не е трябвало изобщо да ми казва. Това са истински важните истории за мен и по сравненията с тези случки избирам хората около себе си“, категорична е актрисата. И допълва, че е възпитавала и собствения си син с поуките, които тя самата е научила дори като дете.

Неговата реакция за „Диви и щастливи“ пък била сред най-ценните за Яна. „За „Привличане“ каза, че ще се гледа и че е хубав. След като изгледа „Диви и щастливи“ за първи път обаче се обърна към мен и каза: „Не мога да повярвам, че си направила такъв филм“.

Самата тя остава

изненадана от крайния резултат, който днес познаваме като „Диви и щастливи“.

Причината – в началото, когато все още били в етап на обсъждане на сценария тя си мислела, че правят филм, чиято история е по-женска. „Има някои неща, за които трябва да се довериш. Това е трудното в това да си актьор и продуцент, защото продуцентът трябва да контролира, а пък като актьор и човек от драматургията трябва да се разтопиш, да няма никакъв контрол. На снимачната площадка се изненадвахме с Луиза (Григорова – б.а.) като режисьорът Мартин Макариев ни кара да играем по определен начин. Виждах, че в някакъв момент излизам от зоната си на комфорт. Но се доверих“, разказва ни Яна, която е и продуцент на заглавието.

Но се оказва, че са направили Филм-беля. Това е първото определение за „Диви и щастливи“, което идва наум на Маринова, когато го гледа за първи път. Остава възхитена и през цялото време се смее с глас. „Изпитах ама такова удоволствие, защото аз бях тръгнала малко по пътеката да съм прекалено отговорна, все правилното нещо да кажа, да направя. Бях си станала малко скучна и сама на себе си“, спомня си актрисата, която вече работи усилено и върху следващия си филм. Не бърза да издава много за него. Филм, който разказва за онези скрити неща в семейството, за които не си позволяваме да говорим. А нейни партньори отново са Луиза Григорова, режисьорът Мартин Макариев, сценаристът Борислав Захариев, операторът Андрей Андреев и др.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.