Тя е може би най-разпознаваемият глас в България. Може да я чуете както в телевизионните реклами, така и като изберете централата на един от големите мобилни оператори. Тя е Гергана Стоянова.

Дълги години беше най-търсеният професионалист в озвучаването, не че сега не е, но наскоро се върна в любимата си актьорска професия с гръм и трясък. Вече втори сезон се превъплъщава прекрасно в образа на анестезиолога Поли Грънчарова в медицинската сага на Нова тв „Откраднат живот“. Толкова достоверна е ученичката на проф. Сейкова, че феновете са тотално разделени на два лагери – едните я обичат, а другите мразят до полуда. Истински комплимент за способния актьор. Междувременно не спира да се занимава и с телевизионни предавания – нейна стара страст още от 1993 г, когато дебютира. Създава едно от емблематичните за bTV предавания „Иначе“, което прави до 2006 г., а днес може да я видите начело на ежедневното шоу „По-иначе с Гергана“ по телевизия „Българе“. Между всички нейни превъплъщения, като че ли скрито остава едно – изкуството й да разказва. Животът й, може би заради безумната си динамика, е толкова пъстър, че може с часове да слушате историите, които Гергана облича прецизно като хирург в най-точните думи. Точно затова, тази седмица рубриката от „4-те истории с ...“ бързо се превърна в „3 истории с...“, просто защото не можеш да я прекъснеш, спреш или съкратиш, защото ще затриеш чара й.

БРАТЧЕ ИЛИ СЕСТРИЧЕ

От дъщеря й Яна днес може да се снима само толкова!


Бях бременна в осмия месец с второто си дете. Яна, вече на четири години и няколко месеца непрекъснато беше подложена под напрежението на добронамерения въпрос: „Какво искаш мама да ти роди? Братче или сестриче?” И тя миличката никога не можеше да отговори, защото и едното и другото й се виждаха крайно неприятни перспективи. Един ден отивам да я взема от детската градина. Тя се втурна срещу мен и отдалеч закрещя: "Мамооооооо, знам вече какво искаш да ми родиш!" ООО най-после! – казах.

Тя застана срещу мен и с тържествуващ вид обяви: „Коза, кон и овца!” Аз се втрещих. Най-малко бях очаквала, че ме вижда грамадна, колкото... ТКЗС. Вярно, бях качила доста килограми... но все пак! „Яна, така като ме гледаш, как си представяш, че ще ти родя КОЗА?” А тя побърза да ме успокои: “Не се притеснявай, майко! Те са бебета!" Доста по-успокоително е да родиш агънце, а не овца, нали?

Оказа се, че в този ден в детската градина са учили кои са децата на животните. Веднага звъннах на баща й, да му разкажа каква поръчка очакваме. Тя разбира се ме гледа с блеснали очи и си мисли, че аз съм най-щастливата майка на света, защото вече няма нужда да се лутам сред скучните отговори - братче или сестриче. И решава да допълни поръчката, докато все още съм в настроение. Задърпа ме за якето и благо прошепна: „И папагалче, и папагалче!“ Аз се възпротивих: „Ааа, не! Папагал категорично отказвам. С тия пера и с тази чофка – непрекъснато ще имам киселини.” От другата страна на линията баща й веднага отбеляза: „Не знам що се опъваш толкова за едно папагалче, което е колкото юмрука ми. Ти изкараш ли коня, папагалът сам ще излети.“

Черното бебе „джедай“ Боян се е превърнал в прекрасно момче, което заявява на майка си, че може да го снима само като е умрял. „Затова го помолих да умре. Ето го, умрял в хола“, смее се Гергана и отбелязва усмихнатата тениска на сина си

В крайна сметка изкарах само едно черно братче, за което баща му каза: „Аууууу, ние сме родили джедай. Няма да го водиш в телевизията, всички ще му се смеят.“

Сега и двамата са много красиви и искам да ги водя навсякъде с мен, но не ми се отваря парашута. Даже не ми позволяват да ги снимам!


ДЯДО КОЛЕДА Е ТЪПАНАР

Семейната къща в Долно Езерово, където всяка година семейството й се събира и... опитва да подпали Коледа


Много държах докато бяха малки децата ми да усетят присъствието на Дядо Коледа в цялата му приказност. Обикновено на Коледа винаги сме при родителите ми в къщата в Долно Езерово, Бургаско. Едва дочакваме да стане полунощ срещу 25 декември. Да заспи някой и дума не може да става. Днешните киборги... хем искат да има Дядо Коледа, хем сън не ги хваща... Еми не е честно!

Една година токът спира няколко пъти. Моите две деца и племенницата ми бяха силно притеснени как Дядо Коледа ще види точно нашата къща в тази тъмна държава. Палихме свещи. Татко донесе един огромен прожектор от гаража. Аз бях купила един огромен чувал от пазара. От целофан. Ама какъв целофан!!! Само него да получиш за подарък, пак ще си щастлив. Лъскав, целият в звезди и снежинки.

Със сестра ми сложихме подаръците вътре и го завързахме с едни найлонови, също тъй красиви гирлянди. За да е пълен блясъкът, забучих отгоре три дълги пръчки бенгалски огън. Спогледахме се съзаклятнически с майка, татко и сестра ми. Аз излязох тайно, сложих чувала пред вратата, запалих бенгалския огън, звъннах и хуках към децата: „Излизайтееее, сигурно е дядо Коледа”. Децата хукнаха към вратата. Племенницата ми отвори и започна да крещи: „Мамоооо, подаръците горяяяяят!” Боян започна да пляска, защото си помисли, че това е част от шоуто на Дядо Коледа, понеже няма ток! А каките срещу него: „Бояне, що пляскаш, луд ли си? Нашите подаръци горят!" Сестра ми ужасена започна да налага чувала с една хавлия. Месеци беше събирала пари да купи на дъщеря си една много скъпа енциклопедия. Загасихме „фойерверките”. За щастие само опаковките бяха пострадали.

Боян ме погледна тъжно и каза: „Дядо Коледа е пълен тъпанар! Дори аз знам, че найлонът гори!” Съгласих се с него. Има ли човек, който не знае, че бенгалския огън ще подпали найлона?! Само Дядо Коледа не го знае! Тъпанар!


ЧУДНОТО ПРИСТАНИЩЕ

Със Симеон Владов в Карлово


Нямах време за почивка това лято. Два изгрева, две съботи и недели, и три дни на Тасос. Само колкото да се скапя от каране в неистовата нужда да докажа, че и аз мога да почивам.

Обаче един от уикендите планирани в Бургас се очерта невероятно дълъг – още от четвъртък сутрин. За да спестя от пътуване, тръгнах в 22 ч в сряда. Пристигнах в 2 през нощта. Сутринта стремглаво се изстрелях на плажа с пълна чанта плодове, книги, мазила, три хавлии, възглавничка, термус с чай, варена царевица, бележника ми с програмата, сухи кърпички, мокри кърпички, мюсли с кисело мляко, една флашка с уроци по испански да си ги слушам през телефона. И започнах неистово да почивам – пека се отляво, отдясно, с вдигнати ръце, свалени ръце, с капела, без капела. Мазах се – 50ти фактор за лицето и ръцете до китките, 30ти фактор за раменете и глезените, 20ти фактор за цялото тяло. Върху тях какаово масло. Ядох цаца, скариди, пих мартини на плажа, плувах, съхнах, отидох на солниците, омазах се с кал, спекох се, напуках се, киснах сред вълните, купих си сладолед, близнах, хвърлих го (хич не обичам сладолед, ама нали хората си купуват на плажа) Абеее смазах се от почиване. Викам си "Хората що толкова искат да ходят на почивка?! Това е ад!"

На връщане от плажа ми звънна колегата Симеон Владов: „Много е важно да дойдеш на едно благотворително събитие в Карлово. Ще се събират пари за братята Евлоги и Христо Георгиеви. Вилата им се разпада, а знаеш те какво са направили за България!” Веднага казах "Да“, макар че бях тръгнала на плаж само с бански и една рокля. „Кога е? Ами утре, петък!” До тук с дългия уикенд за почивка. Но споко! Ще ида, ще водя и ще се върна. Събота и неделя са мои.

Прибрах се в къщи. То и без това тоя почивен ден ми дойде в повече. Обадих се на дизайнерката Вяра Станчева да ми даде рокля, ако може. Оказа се, че тя вече няма ателие в Бургас. Но в Казанлък има. През там да мина за Карлово.

Вечерта телефонът ми пак звъни. От Варна. „Можеш ли да дойдеш да водиш откриването на най-големия исторически парк на Балканския полуостров? Много е важно! На 40 км от Варна?” - „Мога. Ама ако намерим самолетен билет от Пловдив. че в петък вечер съм в Карлово". Проверихме, няма такъв полет. И казвам „Ами като свърша в Карлово, ще тръгна с колата. Може би са 150-200км.” Оказаха се близо 400 км.

Петък. Минах през Казанлък, взех рокля. Събитието в Карлово свърши в полунощ. Преоблякох се. Тръгнах. Всичко е супер. 1 часа - пея в колата, щастливо ми е - събрахме близо 23 хиляди лв. 2 часа - карам и танцувам, нощем по станциите пускат всички хитове, спирам, зареждам - пушка съм. 3 часа - що започна да ми се доспива не знам, толкова свежарска музика. 4 часа - карам си. По едно време гледам величествени светлини. Викам си „Еха, влизам във Варна! Гледай колко им е тържествено пристанището". Обхвана ме отровна завист и съмнение. Дали и нашето в Бургас така искри. По едно време чувам и свирка на параход. Внезапно отварям очи и виждам как съм се насочила към един ТИР! За щастие възхищението пред вида на истинския параход (с два комина), може би е помогнало да отпусна крака от педала с газта, за да му се възхитя. И кротко, с 30 км в час карам право към ТИР-а. А той спрял на място и свири като обезумял, защото няма къде да се дене.

Спирам, прималя ми! Едва се изсипвам от колата. Срещу мен тича шофьорът. „Заспа ли бе, мойто момиче?!” Казвам: Не! В пристанището ли сме?" Той ме запръска с едно шише вода и каза „Веднага обръщай колата и идвай с мен. На 3 км назад има бензиностанция. Имам дъщеря на твоите години. Няма да те пусна докато не ти повярвам, че си в състояние да караш." Постояхме половин час. Той благодари на Бог, аз на него и си тръгнахме. Пристигнах във Варна в 5.30. В 8 станах. В 9 ме искаха на терен. Продължи до 23ч. Легнах в полунощ и в 5ч станах и тръгнах за София. В 11 изникна друга работа... Чуден уикенд стана. С параход. Казах си, че няма да правя повече така. До следващия път.

С проф. Сейкова на море

Проф. Сейкова

Завърших ВИТИЗ при проф. Надежда Сейкова. Викаме й Маминка. До ден днешен! Вече е на 88 години и продължава да се интересува от студентите си. Помни всичко за всеки.

Родени сме на една дата – 28 февруари. И тя като мен обожава морето. Когато беше на около 70 години я поканих на гости в Бургас. Отидохме на плажа, тя пусна хавлията и тръгна към морето: „Аз, Герганче, малко ще поплувам”. Мина час. Два. Отидох до най-близкия пост и казах на един от спасителите, че професорът плува вече два часа. Той: „Спокойно! Това е професор! Те могат да плуват по два часа!” Мина и трети час. Аз пак отивам на поста. Спасителят: „Ама колко е годишна професорката Ви?” Казвам: „Около 70”. Очите му се разшириха, скочи, свирна на двата поста отляво и отдясно, и хукнаха с една лодка в морето да я търсят. Никаква я няма. Само си представих как се прибирам в София и казвам на колегите „Хора, аз удавих професор Сейкова...”. Минаха още 30 мин. и гледам тя се задава по сушата към мен. Тръска русата коса и се усмихва: "Ох, Гергана, как хубаво поплувах." Казах й, че три поста спасители я търсят в морето. Тя просто забравила да ми каже, че е страхотна плувкиня и може да стои цял ден във водата.

Преди година разбрах, че са я сполетели поредица нещастия. Умира и втората й дъщеря (първата почина преди време), блъска я кола и чупи крака й, диагностицират я с рак на гърдата и се подлага на две операции... Видях я, не беше загубила самообладание. Тъжно и достойно разказа за „Черната серия”. Реших, че отново трябва да я заведа на море. Нейното: „Не мога повече, сбогувала съм се с морето” не можа да я спаси от настойчивата ми покана, натоварих я в колата и пристигнахме. Бях й подготвила програма. Заведох я на остров Света Анастасия. Ходихме на цирк. На разходка в морската градина. И разбира се на плаж. По-точно – посрещнахме изгрева на брега. В 5:17 сутринта .Помогнахме й с мама да стигне до брега. Донесохме й стол. Тя се изправи пред морето и започна да крещи: „Мореееееее ето мееееее! Туууууук съъъъъъъм! Гергана ме доведеееееееее! ОБИЧААААМТЕЕЕЕЕЕЕМОООРЕЕЕЕЕЕЕЕ!“

Наизлязоха осъмнали клиенти от двете заведения на плажа. Тичащите по брега спряха кроса си. Играещите йога също. Всички гледахме НЕЯ. Седна пред морето и стоя така 3 часа.

Аз я снимах и направих пост във Фейсбук. И стана чудо! От цял свят започнаха да пишат нейни студенти, да я поздравяват. Това се превърна в най-вълнуващия ден от нейната морска екскурзия...и от моята също. В този ден се роди идеята да напишем книга с писма до Сейкова. Да я прочете, докато все още е сред нас! Да знае колко лудо я обичаме! Книгата се подготвя в момента!

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Веселка проля кръв за 100 000 лв във „Фермата“

Веселка Маринова е големият победител в петия сезон на „Фермата“. Тя си заслужи любовта на зрителите и чек за 100 000 лв.

Последните двама оцелели блеснаха в лицето на 22-годишната многодетна майка от с. Борима  и автомонтьорът с постоянен адрес в Испания Красимир Джунов.