Ден след трети март е. Вече 139 години и един ден сме свободни. Много хора са загинали за този един ден. 24 часа след 3 март (или 19 февруари по стар стил). Много са станали курбан, за имаме ние този един ден. Почивен петък, в който да заведем децата си на някой паметник. Да ги научим на родолюбие. Да им покажем нещо от историята. Историята, която всеки прочита по свой начин. Ден, в който да развеем един трибагреник. Ден, в който да се радваме, че сме българи. За този ден са умрели хората. За този ден преди 139 години и един ден са ликували стотици хиляди. Непрекланяли глава пред сабята и пред поробителите. Така ни учи историята. И без значение различните съвременни упражнения на тема прочит, ние трябва да учим нашите деца, че са потомци на герои. Да ги караме да се гордеят, че са българчета. Да ги учим, да говорят с необходимия патос. Особено когато става въпрос за трети март. Най-големият ни национален празник. Трябва да ги научим на познатата ни история. Историята, в която няма „фили“ и „фоби“. Историята, която ни кара да се бием в гърдите и да почитаме героите си. И нашите, и чуждите. Дано един ден тези деца да предадат на техните наученото. Защото една част от днешните „родолюбци“ са скъсали нишката с историята. Те си я представят като холивудски филм, който са гледали в новооткритото в града им кино. Те виждат вчерашния ден като премиера. Изяждат си пуканките, хвърлят си боклука и си тръгват. А на следващия ден дори не разказват какво са преживели. На паметника „Шипка“ вчера имаше над 50 хил. души. Радост за окото на всеки родолюбец. Млади хора. Българчета, българки и българи. Но каква част от тях почувстваха духа на празника в сърцата си? Никога не можем да разберем. Виждаме само, че един не малък процент отиде там, за да си направи снимка за Фейсбук. Ами ако нямаше Фейсбук? Сигурно нямаше да има и чак толкова много родолюбци. Дано да греша. Дано родолюбците не са просто хора, които харесват да ги лайкват. Дано родолюбието е в сърцата им, а не в телефоните им. Именно за да нямаме такива съмнения трябва да представяме историята и фактите на децата ни. Още от ранна възраст. Още, докато не са станали „фили“ или „фоби“. Защото тогава вече ще е късно. Те ще са се продали на евтината манипулация. На купешкия патриотизъм. На евтините знаменца и на фалшивите факти. На снимките в социалните мрежи. На почивния ден. На разнообразието да не са си вкъщи. На измислената от някого история. На фалшивата новина. Ще бъдат причислени към филите и фобите, а не към родолюбците. Не към информираните хора. Не към мислещите и знаещите.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.

Вечната сила на пазарлъка

 Промениха се светът, хората и техните нрави. Няма го умилителния пазарлък от времето на Любен-Каравеловите герои. Дигиталната епоха иска своето.