Фирми за бързи кредити масово мамят клиентите си с незаконни лихви и такси, както и с договори, при които без основание заемът става предсрочно изискуем. Това заяви председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в ефира на Нова телевизия.

Проверка на КЗП показа, че този тип фирми постоянно търсят вратички, за да увеличат стойността на този тип кредити, тъй като са високорискови. При почти всички проверени договори са открити неравноправни клаузи, допълни Маргаритов, а именно текстове, които поставят

 

потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора

 

Една такава нелоялна практика е да се въвеждат такси за управлението и ползването на кредита. Например, ако клиентът не предостави в определен срок гарант, който да отговаря на конкретни условия, се предвижда финансовата институция да го направи срещу солидно възнаграждение. Председателят обясни, че са се натъквали на случай, в който клиент тегли заем от 300 лева, а плаща за гарант 500 лева.

Той каза още, че има и случаи, в които при основателно обявяване на кредита за предсрочно изискуем в разрез със закона дружеството изисква

 

лихвите за целия период на заема

 

а не само за времето, в което е ползван.

„Взели сте кредита за половин или за една година, на втория месец настъпва обстоятелство, поради което е основателно да го върнете предсрочно, но изискват от вас лихвата за целия период напред, независимо от това, че сте го ползвали само два месеца. Това също е съществено нарушение, защото поначало лихвите по тези кредити са значително по-високи, отколкото по другите”, поясни шефа на КЗП.

Инспекторите установили, че на потребителите се предлагат договори с липсващи параметри. Това означава, че клиентът подписва едно заявление с липсващи полета, в което липсва както самата сума, която ще бъде получена, така и тази, която трябва да бъде върната. Накрая се оказва, че заявлението, върху което сме се подписали, е всъщност договор за заем.

Често дори небанковите финансови институции ни товарели и с такси за това, че ни уведомяват по телефона дни преди падежа на вноската. Маргаритов допълни, че тази такса варира

 

между 5 и 10 лв.

 

Към момента след изпратени препоръки от контролния орган по-голямата част от фирмите за бързи заеми са премахнали установените неравноправни клаузи. Едва девет отказват да го направят и срещу тях КЗП води колективни искове за прогласяването от съда на проблемните клаузи за нищожни. ”Когато съдът се произнесе, всички засегнати от действието на тези клаузи потребители имат право да търсят обезщетение”, добави Маргаритов.

Наблюдава се значително успокояване на пазара на бързите кредити след законодателните промени и направения от КЗП мащабен преглед на общите условия на всички регистрирани дружества, които могат да осъществяват тази дейност, категоричен e шефът на комисията.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Motorola One вече се продава в магазините на VIVACOM

Motorola One вече е налична във VIVACOM на впечатляващата цена от 309,98 лв. в брой или 16,98 лв. на месец с план Smart L+. Смартфонът се отличава с високо качество, модерен дизайн и отлична функционалност.

Менда Стоянова настоява: Нужен е таван на обезщетенията при смърт на пътя

Ако се оттегли предложението ми, „гражданска отговорност“ ще скочи два пъти, а не обратното, обясни председателят на бюджетната комисия в НС Менда Стоянова. Тя поясни, че чрез въвеждането на таван върху обезщетенията при смърт на пътя за широк кръг близки, застрахователите няма да повишат стойността на застраховката „гражданска отговорност“, с която да поемат допълнителния финансов товар при подобни обезщетения.

Оборотът от производството на дрехи и обувки мина 3 млрд. лева

Оборотът на предприятията в обувната промишленост и производството на облекло надхвърля 3 млрд. лв. през 2017 г. Миналата година браншът формира близо 8% от общия износ на страната, съобщи зам.-министърът на икономиката Александър Манолев по време на семинар по темата.