Ако бъде направен конкурс за емблема на пладнешкия обир, замаскиран под формата на приватизация по времето на кабинета „Костов”, кандидатите безспорно ще се много. Но винпром „Дамяница” със сигурност ще е сред фаворитите. Предприятието е и първият удар на кръга „Капитал” и по-конкретно на съратниците на Иво Прокопиев Филип Харманджиев и изпълнителния директор на „Булброкърс” и обвиняем в момента за злоупотреба с доверие при продажбата на остатъчния държавен дял от капитала на „ЕВН България Електроразпределение” и „ЕВН България Електроснабдяване” Радослав Рачев.


„Дамяница” е сложена на тезгяха от Министерството на промишлеността през есента на 1997 г., като за продажба са обявени 78% от капитала на винпрома. Сделката е под личната опека на тогавашния заместник на покойния вече министър Александър Божков Едит Гетова (виж стр. 22-23). Дружеството е със сигурни пазари както в Европа, така и в Азия, а само бутилките, които държи на склад, са за 3,5 млн. долара. Въпреки това на 16.12.1997 г. е подписан договор с РМД „Изба Дамяница”, според който държавата се прощава с мажоритарния дял във фирмата срещу 3 млн. долара. Интересен и суперважен факт за събитията в следващите месеци е, че малко преди сформирането на РМД-то на работа в маркетинговия отдел на завода се озовава Филип Харманджиев. Целта е ясна – като служител на винпрома той може да участва в учредяването на работническо-мениджърското дружество и да вземе акции (ход, който е приложен две години по-късно от ортака му Иво Прокопиев (виж стр. 7). Тъй като приватизацията се прави чрез работническо-мениджърско дружество, само 10% от цената са платими от купувача в деня на сключване на договора. Останалите 90% трябва да бъдат погасени на 9 равни вноски с едногодишен гратисен период. Както може да се очаква, 80% от сумата – според записаното в договора, може да бъде платена с компенсаторки. Оттук насетне започват и изненадите, довели в началото на 21 век до разследвания и дела и срещу Божков, и срещу Харманджиев, които обаче приключват с оневиняването им.
Изненада

Ортакът Филип  Харманджиев


На 27 март 1998 е вписана промяна в борда на директорите на „Дамяница”. Мотивът е, че решението за това е взето на общо събрание през февруари, за което работниците от РМД-то са категорични, че не е било провеждано. Така в Съвета на директорите влиза „Англо-бългериън винтнърс” на триото Филип Харманджиев, Радослав Рачев и главния редактор на „Капитал” Петко Шишков, а през април Харманджиев става и представител на фирмата в борда на „Дамяница”. На т.нар. общо събрание е взето и решение за увеличение с 9 пъти на капитала на дружеството. Според версията на работници, участващи в РМД-то, до идването на изненадващия „партньор” се стига, след като банката, от която са теглили кредит, за да платят първите 10% от покупката (заем, срещу който са заложени акции на дружеството), дава правомощия на „Англо-бългериън винтнърс” да влезе в управлението на завода. Аргументът – не е извършено първото плащане към трезора. Работниците подават поредица от сигнали в прокуратурата, че реално е извършен преврат в дружеството, тъй като не е провеждано общо събрание, което да е одобрило промени в борда на фирмата, както и увеличение на капитала є. Те твърдят също, че са били подведени и от тогавашния изпълнителен директор Атанас Щурков, който е действал в ущърб на интересите им – техните и на РМД-то. Въпреки всичките им опити да спрат процесите обаче следващата година капиталът на дружеството е увеличен и „Англо-бългериън винтнърс” налага пълен контрол върху винпрома, изтиквайки в ъгъла напълно работниците. С тази стъпка всъщност се заобикаля и тригодишна забрана, наложена от продавача в лицето на държавата с приватизационния договор. Условието, изрично записано в контракта, е във въпросния срок купувачът да не прехвърля акции от приватизираното дружество в размер, който би намалил мнозинството на РМД-то при вземане на решения. Въпреки това държавата бездейства. Или по-точно продължава да действа в ущърб на самата себе си и вместо да развали договора, продължава с подаръците към кръга „Капитал”.

 


Анекс
На 20.12.1999 г. се сключва допълнително споразумение №2 към първоначалния договор за продажба на 78% акции от капитала на винпром „Дамяница”, с което цената на приватизационната сделка е редуцирана наполовина. Това става чрез клауза, гласяща: „Ако в срок до 31.12.2000 г. купувачът заяви писмено на продавача, че е готов да извърши предсрочно плащане на целия неплатен дотогава размер на цената по договора и я плати в 14-дневен срок от получаването от продавача на това заявление, цената по настоящия договор ще се счита в размер на левовата равностойност на 1 500 000 долара по централния курс на БНБ в деня на сключване на настоящия договор, като в този случай плащането на неплатената към датата на предсрочното плащане може да се извърши с всички платежни инструменти, допустими от българското законодателство за плащане на приватизационни сделки”.

Филип Харманджиев  “сготви” РМД-то  в “Дамяница


Дела
През 2002 г. Върховната касационна прокуратура иска от Министерството на икономиката да бъдат развалени три приватизационни сделки на кръга „Капитал”. Сред тях е и тази за „Дамяница”. Останалите са „Каолин” и „Диамант”-Разград. Министерството обаче не открива основания да се съобрази с искането на прокуратурата. Междувременно са стартирани дела, от една страна, срещу Александър Божков, от друга – срещу бившия вече директор на „Дамяница” Атанас Щурков, наследника му на поста и двигател на цялата афера Филип Харманджиев и двама от акционерите в РМД-то Стойчо Стоев и Валентин Каладжян. Божков е даден на съд за това, че е ощетил интересите на държавата, сключвайки неизгоден приватизационен договор, с който е причинил вреди в размер на 2,9 млн. лева. През 2005 година е оправдан по обвинението.
Харманджиев, Щурков, Стоев и Каладжян пък са изправени пред Темида за нарушение за клаузи в приватизационния договор, като аверът на Прокопиев сяда на подсъдимата скамейка и по обвинение, че е ползвал документ с невярно съдържание с цел измама. Според прокуратурата той е прибегнал до подправен трудов договор, за да бъде назначен за експерт по маркетинга във винзавода и така да участва в РМД-то, приватизирало „Дамяница”. Щурков пък е подведен под отговорност, защото го е назначил, както и защото без решение на общото събрание на РМД-то е внесъл в съда документи за промени в устава на дружеството, свързани с акционерното участие. През 2006 г. всичките шестима подсъдими са оправдани. Така една от най-грандиозните афери в приватизационната история на страната приключва с ужилване за милиони на държавата и без каквото и да било възмездие за участниците в далаверата.

 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Командира подмени прехода, инсталира ченгета на всички ключови позиции и раздаде държавата на „синовете” си. След двата му бизнеспроекта и политическият  фалира, сега готви нов.

Лаборантът Костов и неговите чудовища

Командира подмени прехода, инсталира ченгета на всички ключови позиции и раздаде държавата на „синовете” си. След двата му бизнеспроекта и политическият фалира, сега готви нов.

„9 милиона мишлета, изкарват се взаимно ченгета, а котараците подхвърлят досиета и си пият кафето.” 27 години след като трио „Спешен случай” озвучава зората на демокрацията с този рефрен, мишлетата вече са 7 млн., но иначе нещата не са се променили кой знае колко.
С разликата, че котараците са осребрили досиетата и използвали кеша, за да наврат мустаците си във всички отрасли на икономиката. Някои от тях просто ги топнаха и облизаха.

Срещу това  в хазната влязоха  само 2 млрд. лева. Запазената  марка на грабежа  му беше РМД. Почти всички  сделки вонят  на клиентелизъм.

Костов разпродаде 20 млрд. активи за жълти стотинки

Срещу това в хазната влязоха само 2 млрд. лева. Запазената марка на грабежа му беше РМД. Почти всички сделки вонят на клиентелизъм.

Г
рабежът на България стана при управлението на Иван Костов, а запазената му марка беше приватизацията с работническо-мениджърски дружества (РДМ).
За периода на управлението му от 21.5.1997 г до 24.7.2001 г. са раздържавени изцяло или отчасти 3000 предприятия. Експертната оценка на стойността на тези приватизирани активи е била близо 20 000 000 000 лв. За въпросната собственост в държавната хазна са постъпили малко над 2 000 000 000 лв.

Предприятието оценено на 30 млн. лева,  но продадено за 7,5 млн. лева

Златният пай Каолин

Предприятието оценено на 30 млн. лева, но продадено за 7,5 млн. лева

Годината е 1999 г., а раздаването на огромни късове от икономиката на страната под благовидния предлог, че Костов и глутницата около него прави приватизация на държавните активи, за да ги върне в ръцете на гражданите, върви с пълна сила.
Но не на пазарен принцип, а на същия, с който са били раздавани легендарните червени куфарчета в зората на демокрацията ­ получават ги само верни синове на партията и нейния Командир.