Иво Прокопиев: Отравянето на Меричлери – капитал и арсен
2

Иво Прокопиев: Отравянето на Меричлери – капитал и арсен

В поредица от статии Агенция "Монитор" ще представи резюмета от шокиращите разкрития на в. "Телеграф" за задкулисието в страната, което фалира КТБ и ограби хората и държавата. Текстовете са от книги, които вече бяха публикувани или предстои да бъдат публикувани от най-тиражния вестник в страната - "Българския Мадоф", "Хищникът от "Капитал" и "Газовия барон". Заради огромния читателски интерес, ви представяме най-любопитните части от книгите, като това е четвъртата част от втората глава от книгата, разказваща с доказателства как Иво Прокопиев и кръгът на Агнешките главички бръкнаха в джоба на всички ни и дори отровиха цял град, а сега се опитват и да лъжат цялото общество посредством Фабриката за фалшиви новини на Хищника от "Капитал".

 

„Каолин“ на разградския олигарх е затрил 2/3 от жителите на градчето Меричлери, намиращо се в близост до Димитровград. Канал 3 представи в навечерието на миналата Коледа документалния филм „Капитал и смърт”, в който се разказва за тежката съдба на едно процъфтяващо до 2009 г. място, превърнало се в призрачен град, след като Иво Прокопиев и брат му Александър минават през него.

Екологът и председател на политически клуб „Екогласност“ инж. Емил Георгиев разказва как водата на Меричлери е замърсена, защото в нея има арсен 3-4 пъти над нормата. От 2010 г. тя е забранена за пиене. Виновник за замърсяването е фирма „Каолин”, която взривява варовиковите находища в близката мина „Великан”. Последиците от взривовете са разместване на земните пластове, при което отровният арсен се влива в питейната вода. Още с придобиването на „Каолин” Прокопиев и част от групата на агнешките главички идват в Меричлери и заграбват наред земите на жителите, някои ги дават доброволно, други – след редица заплахи.

Хората в града разказват как държавата не е застанала зад тях да защити интереса и собствеността им, а е разпънала чадър над незаконната дейност на Прокопиев. „Ако наглостта имаше криле, Прокопиев щеше да кръжи в небето. Меричлери е пример за вандализъм. След Прокопиев остава напълно унищожена природа, отровено с арсен население, болни от левкемия поколения българи”, обяснява Георгиев.

Филмът е на репортера Бисера Илиева. „Отидох там с идеята да попитам как тези хора и в каква обстановка ще посрещнат Коледа", разказва Илиева. "Положението е следното. Мога да го опиша като триъгълник. От едната страна е кариерата на ”Каолин”, от втората е минералният извор с изключително високо ниво на арсен вътре във водата и от трета страна е питейната вода на хората. Вследствие на взривовете по време на добиването на този варовик, земните пластове се разместват, отровната минерална вода се слива с водата, която хората пият, и всъщност почти цялото население там умира от левкемия. Впоследствие се доказва, че "Каолин" в момента, в който Иво Прокопиев е бил неин шеф, е добивала въпросния варовик", продължи с разказа репортерката.

"Държавните институции не са направили нищо. Те са знаели!“, допълва картината Емил Георгиев във филма. Той казва, че те дори са криели информацията от хората и че по същия начин седи и въпросът, че на хората са завзети много земи и съвсем незаконно кариерата се е разраснала в чужди имоти.

Според Георгиев жителите на района са в паника и допълни, че извън официалните данни за вече заболелите все още не се знае дали няма и други. Затова еколозите настояват да се организират безплатни медицински прегледи за жителите на Меричлери. „Без съмнение там става нещо страшно. Близо 2 години 2000 души пият вода от водоноски като по време на чума, защото се доказа, че питейната вода е заразена с арсен”, твърди Емил Георгиев. „Въпреки многократните ни призиви, че е нарушен текст от договора за концесия, има пълно безхаберие от страна на министерствата”, допълва картината Георгиев. Според него компанията е поставила под угроза разрушаването на 8 могили от римо-тракийската епоха. Ограбени и унищожени са над 100 декара земеделска земя частна собственост, без да се промени статутът й.

Танко Русев от Меричлери беше на 52 години. Симпатичен, добре сложен мъж. Когато го видяхме на 7 април 2012 г., ни се стори доста по-млад. Държеше се мъжки, въпреки че седмица по-рано бе чул страшната диагноза левкемия и вече лежеше на системи в отделението по хематология на УМБАЛ „Свети Георги” в Пловдив. Разказа как преди месец-два започнал да се чувства отпаднал, свалил 5-6 килограма. Решил, че е от многото работа, която имал напоследък. Винаги е бил здрав като камък. Но започнали проблеми със зрението, появили се странни обриви по лицето и тялото, разказва вестник “Политика“. Седмичникът алармира още през 2012 г., че Каолин“ трови градчето. „Първото нещо, което ме питаха лекарите, е дали съм работил с радиоактивни материали. Аз не съм, но се сетих, че може да е от питейната вода, в която има арсен. Затова има бум на левкемия в Меричлери, въпреки че това се прикрива. Всичко е заради кариерата на „Каолин” и братята Прокопиеви. Непоклатими са тия. Мафия”, заявява Танко Русев. Признава, че изпаднал в шок, когато му съобщили диагнозата. Очите му се насълзяват, когато заговори за двете си дъщери и тримата внуци. Заради тях вярваше, че ще пребори болестта. А и лекарите му казали, че неговата левкемия е от онзи вид, който се лекува. Русев умира в болницата на 17 април същата година. Случаят му не е първият. В Меричлери по това време са погребали друга жителка на малкото градче - Стоянка Колева, на 65 години, починала от левкемия. Преди нея от същата болест си е отишла и директорката на училището Татяна Тонева. Кълбото започва да се разплита. Жителите на Меричлери изпадат в паника. Твърдят, че има поне още 4-5 души с левкемия, но болните и близките им крият това.

Драмата им започва на 22 февруари 2008 г., когато на „Каолин” е предоставена концесия за добив на варовик в землището на Меричлери. Тя е за срок от 35 години, с обща площ 814,227 дка и включва запаси за около 22 милиона тона. На 17 юли същата година фирмата подава в РИОСВ-Хасково уведомление за инвестиционно предложение за разкриване на кариера, което предвижда добив на 100 000 тона варовик годишно върху площ от едва 180 дка и срок на експлоатация 26 години. Голямо разминаване в цифрите? Няма грешка. Напротив, концесионерът добре си е направил сметката.

По закон, за да се добиват подземни богатства на площ над 250 дка, задължително трябва да се направи оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). За тази оценка дори има и обществено обсъждане. Номерът на Прокопиев обаче минава. На 20 август директорът на РИОСВ-Хасково Димитър Илиев подписва решение, че няма нужда от ОВОС. Така година по-късно кариерата започва работа. Без подробен устройствен план на площадката, без промяна на статута на земята. Останалите нарушения на законите в държавата са само подробности от пейзажа. По документи кариерата се казва „Великан”. Така е името на близкото до Меричлери село. „Оттам тръгна лъжата. Когато питахме тогавашната кметица Ваня Славова какво става, тя ни каза, че нищо не знае. Това било в друго землище, не я интересувало, не й било удобно да пита”, разказва друг жител на градчето Генчо Загоров.

Хората от Меричлери разбират, че са измамени едва когато решават да нагледат лозята и имотите си в землището на града. Оказва се, че нямат право. Районът е отцепен заради кариерата и се охранява строго. Беззаконието с имотите отстъпва на втори план. Сега всички в Меричлери говорят за арсена във водата, който сее смърт.

Първи сигнал за отровата подава Петко Стайков. Той стопанисва минералния извор. В края на април 2010 г., когато „Каолин” взривява кариерата с по 5 тона взрив, Стайков забелязва, че нивото на водата ту се качва, ту спада, в каптажа се отделят някакви газове и целият каптаж се тресе. В Меричлери се говори, че това му е причинило доста неприятности, в крайна сметка фатални. Непрекъснато бил заплашван да си мълчи. През юли същата година получил инфаркт и умрял. Следват нови жалби, сигнали, протести. В резултат са взети проби от питейната вода в региона. Те отчитат шока - нивото на арсен е 25,5 микрограма на литър при норма 10 микрограма на литър.

Някога минералната вода на Меричлери е била лековита и известна в цял свят, разказва в книгата си краеведът Георги Янев. Никой не знае кога точно се е появил изворът, но от археологически разкопки и сондажи е известно, че той се е използвал от най-стари времена. Траките са имали там нещо като басейн. Римляните също са го използвали. През 1884 г. медицинският съвет на Източнорумелийското санитарно дружество натоварило известния химик Александър Найденович да анализира минералната вода, пише Георги Янев. Резултатът показал поразително сходство с прочутата вода в Карлови Вари, Чехия.

Двадесет години по-късно, през 1907 г., проба от минералната вода на Меричлери получава златен медал на международна изложба в Лондон. След голямото Чирпанско земетресение през 1928 г. изворът пресъхва. Нови сондажи след 1932 г. откриват подобна вода близо до същото място. През 1965 г. започва бутилирането на над 1800 тона вода годишно, а от лугата се прави прочутата паста за зъби Meri.

Цинизмът на фабрика за фалшиви новини на Прокопиев обаче няма граници. В началото на април т.г. присъдружният сайт „Медиапул“ на бившето пресаташе на Иван Костов Стояна Георгиева се хвърля да чисти отровата от „Каолин“ . Сайтът пусна обширен материал от Меричлери, в който жители на загробеното от „Каолин“ на Прокопиев курортно градче твърдели: „Живи сме, не умираме от рак и не пием отровна вода“. И – видите ли, се удивлявали на твърденията, че мината, която предприятието получава на концесия през 2009 г., е отровила с арсен водата на Меричлери. За да е ясно доколко подобни репортажи са истина, припомняме факти, дадени не от друг, а от здравните институции. Според данни на Регионалната здравна инспекция, публикувани през 2012 г., 903 от всичките 1381 пълнолетни към онзи момент жители на града (в момента те са по-малко), са със заболявания. От тях 24-ма са били с „новообразувания“ - тумори, 9 със заболяване на кръвта – левкемия, а 130 имат проблеми със сърцето. Според Специализираната болница за активно лечение по онкология в Хасково за 2011 г. новорегистрираните заболели от левкемия за областта са били 12, за 2010 г. са били 22-ма, а за 2009 г. – 20 души. Към 2012 г. коварната болест е взела 3 жертви, а от 2010 г. водата на Меричлери е забранена за пиене заради – забележете – наличието на арсен 3 до 4 пъти над нормата. Изводите оставяме за вас.

 
 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.