„Пръснаха ми задника заради тебе!“ – с този сериозен укор журналистът от авторитетния италиански в. „Ла Стампа“ Джулио Гавино посрещна в 12:39 часа днес позвъняването на пишещия тези редове. Оказа се, че неговото началство го било натирило да спретне късно снощи дописка – опровержение на материал, пуснат по-рано от него в сайта на медията. В тази информация 52-годишен българин бе описан като международен мошеник, който бил търсен под дърво и камък от полицията в Европа. И бил спипан рано сутринта по бели гащи от бдителната италианска полиция, разбира се, в компанията на с четвърт век по-млада от него знойна хубавица.

А вместо с обидния в Италия укор, Джулио можеше да посрещне позвъняването с едно съвсем колегиално извинение. Защото бе сгафил сериозно и след подобни грешки поне навремето в България следваха ако не уволнения, то последни предупреждения за раздяла с работното място. Но за да стане ясен гафът, ще върнем хронологичната лента на заслужилото журналистическото внимание събитие с ден назад. Защото 24 часа по рано Джулио Гавино бе пуснал в сайта на „Ла Стампа“ разказаната накратко по-горе дописка и от нея ставаше ясно, че италианската полиция е закопчала в курортната перла Сан Ремо поредния български бандит. Както си му е редът, позвъних и в тамошното полицейско управление, и в централната редакция на вестника с цел информацията да бъде потвърдена и най-важното – да научи името на нашенския негодник. След близо час телефонни обиколки стана известно, че арестуваното лице се казвало Роберто Понтиджа и било родено в намиращия се източно от Генуа морски курорт Санта Маргерита Лигуре. Джулио обаче настояваше, че мошеникът имал български паспорт и за това го било обявило за жител на Родината ни. Но когато му бе предложено да направим съвместно разследване как така Роберто Понтиджа е успял да се сдобие с тапията, колегата даде на задна. Ами забравил бил да ми каже, че след последния ни разговор се бил свързал пак с полицията и от там му обяснили, че документите на задържания за половин милион евро далавери у нас Роберто Понтиджа са си съвсем италиански! После Джулио обеща да пусне опровержение на сутрешната си дописка в сайта на „Стампа“, за „да изчисти българската вина“, но след като до обяд днес то не се появи, го потърсих отново. И след като обясни какво се било случило със задните му части, колегата каза, че опровержението всъщност било излязло, ама в приложението на всекидневника за Сан Ремо и Империя. А върви да си го купиш на 250 км от Милано, за да му повярваш!

Случката можеше да бъде подмината без горните обяснения, ако тя не е поредното доказателство за пренебрежителното и дори наситено с много омраза отношение на италианските журналисти към всичко що е българско. Ами само защото е извършил престъпното си деяние у нас, сто процентовият италианец Роберто Понтиджа е обявен за българин и десетки хиляди читатели със сигурност са си казали: „Ето ги, пак са те!“ Когато пък търсят метафора за да илюстрират някое вътрешно политическо събитие с отрицателен знак като например недемократични избори, колегите в Рим, Милано или Торино задължително го жигосват като „български“, тоест мръснички. А ако бъдат арестувани за кражби, за палежи и измами роми, без много обяснения те също са обявявани за нашенци. Все в този дух виновни за катастрофите с наши ТИР-ове и камиони са техните BG-шофьори, долните улични проститутки винаги са нашенки и т.н. Да не говорим за безхаберието и пълната липса на елементарни географски и исторически познания у голяма част от италианското пишещо братство, което все още сякаш нарочно бърка не само столицата на България с тази на Румъния, но и важни събития, географски поонятия, имена на държавници и т.н. Без никога, ама никога да каже добра дума за „нашего брата“, който ако не радва италианците с някакъв талант, им слугува съвсем почтено и като наемен работник, и като селскостопански ратай и като гледач на възрастни и болни хора. Сякаш неписаното правило на италианските журналисти, поне през последните 30 години винаги е било: „За българите или лошо, или нищо!“ Въобще май българин е мръсна дума на Ботуша!

За корените на това нелицеприятно и обидно отношение може да бъде написан цял трактат, безспорно за него някаква вина имаме и ние. Но срамното е, че често глашатаи на писаниците на невежите и нехайни италиански репортери са наши достолепни уж професионалисти – журналисти. Които просто превеждат дописките на събратята си по перо от местните медии и даже раздуват споменатото в тях събитие като шумен скандал, разтърсил Апенините. Без да проверят за какво наистина става дума, кой е в дъното на историята, да я „засекат“ чрез собствени източници. Точно това не сториха и сега, когато разтръбиха на бърза ръка арестуването на „български мошеник“ в прекрасния курорт Сан Ремо!

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Истерията около един първолак

Да си първокласник – то не е шега! Да си родител на първокласник пък си е истинско финансово изпитание. Минимум 450 лева струва на едно семейство закупуването на всичко необходимо за бъдещото първолаче. Като се има предвид, че детските надбавки за едно дете са 40 лева, излиза, че цяла година мама не трябва да ги пипа и да ги къта за първия учебен ден.

Дигитални консули – да, ама надали

Трябва да е тренди, да не го е направил никой още масово и да прави добро впечатление на хората. Това е рецептата за успех за всеки начинаещ специалист по „връзки с обществеността“, давана от известни и не толкова свестни експерти по темата. Така звучи и идеята българите по света да се свързват с нашите консулски служители, ако изпаднат в беда чрез мобилните си телефони.

Възход и падение на българския джендър

Решение № 13 по дело 3/2018 на Конституционния съд на Република България от 27 юли 2018 година ще заеме специално място в историята на страната, а вероятно и в историята на Европа и света. С него по аргументиран и категоричен начин беше посочено, че т.нар. „Истанбулска конвенция” (по-нататък само „Конвенцията”) противоречи на духа и буквата на българската Конституция. Този документ, прочие, носи претенциозното наименование „Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие”.