37 г. от първото българско изкачване на Еверест

37 г. от първото българско изкачване на Еверест

Христо Проданов остава под върха

Първото българско изкачване на Еверест става факт на днешната дата през 1984 г. Случва се в рамките на Националната експедиция в състав от 18 души, която е ръководена от Аврам Аврамов и атакува Западния гребен, или т. нар. Жесток път. Пръв на Покрива на света (8848 м) стъпва Проданов, който през 1981 г. е и първият българин на осемхилядник – четвъртия по височина Лхотце (8516 м).

„След успеха на Лхотце нашата общественост и ръководството на държавата промениха отношението си към алпинизма – разказа пред БНТ участникът в експедицията Дойчин Василев. - Нямаше обаче как да се вредим за Еверест по нормалния път заради опшката от чакащи. Така се нагърбихме с тази много тежка задача по Западния гребен и за наша чест излязохме с достойнство от нея. Но ние вече си знаехме силата, подготвяхме се година и 8 месеца, минахме 17 лагера. България изпрати перфектни алпинисти на Еверест, Дрийм тийм, начело с Христо Проданов, който бе най-добрият от нас – отличен катерач и с добра поносимост към височините. Нямаше идея обаче колко души точно трябва да се качат и националната експедиция се превърна в индивидуална за Христо”.

Опитвайки да изпревари очаквана тежка буря, в 18,15 часа на 20 април Христо се изкачва на Еверест – сам и без кислород, след като шерпът му Джоуанг Ринджи решава да се върне. "Аз съм на върха, на върха съм — Христо!", се чува по радиостанцията, а цяла България празнува. Проданов е първият човек в света, който стига до Еверест по западната стена - най-дългият маршрут, без да ползва кислороден апарат. Той е и първият, който го изкачва през април. На най-високата точка той остава 33 минути, а след това слиза по тъмно, по собствените си стъпки. Извилата се буря принуждава Проданов да бивакува на открито, на около 8700 м. В „Зоната на смъртта“, без кислород остава на 20 април, 21 април и до последния си дъх на 22 април. По радиостанцията за последно с него говори Георги Имов, който му казва: „Ице, ти си голям българин. Не заспивай. Хора тичат към теб”.

„Направихме преждевременна атака на върха и това усложни много нещата. Беше необосновано, защото не бяхме изградили веригата от височинни лагери и не бяхме осигурили пътя за връщане от върха. Христо напираше и постави в рискова ситуация 10 души, Людмил Янков жертва ръцете си (преодолява 1330 м денивелация на един дъх, за да окаже помощ – б.р.). Бяхме безсилни да предотвратим тази драма. Ръководителят е имал интуиция, че предстои трудно изкачване и на сбогуване каза на Христо: „Знам, че ще се изкачиш, но не знам дали ще се върнеш”. Ако Аврам Аврамов беше влязъл в ролята си и му беше забранил да тръгне, сега Христо нямаше да е герой и пример за всички. Христо Проданов искаше да е пръв и единствен. Аз още в София знаех, че трагедията ще започне, когато тръгне към върха, така и се случи. Исках да предотвратя катастрофата, която назряваше”, добави Василев, който не стига до Еверест зарази снежна слепота, но се реваншира с успех през 1997 г.

На 8 май 1984 г. Еверест е изкачен от Иван Вълчев и Методи Савов, а на 9 май – от Кирил Досков и Николай Петков, също по Западния гребен.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.