Снимки

- Проф. Пимпирев, на 21 ноември заминава първата група от 25-ата българска антарктическа експедиция. С какво тя ще бъде по-различна от предходните?

- Става дума за юбилейна експедиция, която ще отбележим с доста събития. Искаме да покажем, че вече четвърт век България е уважавана полярна нация. Все пак сме единствената страна на Балканите, която има станция на Ледения континент и е член на Антарктическия договор. Тази година в нашата експедиция ще бъдат включени и двама учени от Турция. Миналата година съседите ни организираха първата турска антарктическа експедиция с помощта на украинската Антарктическа програма. Така че може да се види колко сме напред в това отношение. Затова се опитваме да помагаме на съседите си. На базата ще работи и португалски геофизик, който ще си сътрудничи с млада българка геоложка по съвместен проект за изследване на замръзналата почва. По този начин ще се определи и как се изменя климатът. По проекта е включен и млад перуански учен, така че ще имаме силно международно участие. Към научната програма много важен ще бъде и проектът на двама млади български учени геолози, асистенти в Софийския университет „Климент Охридски“, които ще изследват слабо изучени скали в природен резерват на п-в Байърс. Той се намира доста далече от п-в Хърд на остров Ливингстън, където се намира българската база. Те ще работят там на палатка близо месец. Тяхната работа предразполага много добри научни резултати, тъй като това е много слабо изследвана територия. На нея българин е работил преди близо четвърт век. Колкото и да звучи нескромно, това бях аз. През 1993 година бяхме на палатъчен лагер на това място заедно с аржентински геолози. Сега изследванията продължават. Там има скали от периодите, когато господстват динозаврите. Засега обаче има само една находка. Затова се надяваме, че нашите учени могат да попаднат на находки от динозаври. Това ще бъде сензация в световната наука. Така че имаме доста амбициозна програма.

- Всъщност в екипа ви ще се включат и двама световноизвестни български алпинисти, нали така?

- Точно така. Става дума за научно-спортен проект. Това е инж. Николай Петков, два пъти покорител на Еверест, както и Дойчин Боянов, който е единственият българин, изкачил Еверест без кислородна маска. Тяхната задача е да покорят върховете на една много българска планина Тангра, която се намира на 13 000 км от България. Най-значимият е връх Левски, който не е изкачван досега, и е редно първият човешки крак да е български. Покоряването му ще бъде посветено на 25-годишнината на експедиция. По време на изкачванията ще бъдат измерени съвсем точно с GPS устройства височините на тези върхове. Досега това не е правено. Ще продължи и изследването на сеизмичността на района. В непосредствена близост се намира действащ вулкан, който изригна за последен път 1965 година, но много често има земетресения. Затова е важно измерването на сеизмичността. То ще бъде извършено от учени от Софийския университет и от Геофизичния институт на БАН.

- А вие кога ще се включите в експедицията?

- Планирам да тръгна в началото на януари и до края на февруари да бъда на о-в Ливингстън. Очаквам най-сетне да бъде завършена и акцията по свалянето на една високопроходима машина, която ще ни помогне много. От една година е на чилийската база, тъй като не може да бъде вкарана в нашия бряг. Все пак става дума за сложна логистика. За целта морето трябва да е много тихо, да няма ледени блокове, което се случва доста рядко.

- Кажете обаче какво се промени за толкова години и какво постигнахме на Ледения континент?

- За 25 години Антарктида се промени изключително много, до неузнаваемост. Първите години на нашата база имахме две съвсем малки къщички, да не кажа бараки. В тях едва се побираха осем души. Сега разполагаме с цяло селище, в което спокойно могат да живеят и да работят над 20 души. Вече имаме четири къщи, постоянно течаща вода, електричество от слънчеви панели и др. източници.

- А самият континент? Отново бяха публикувани данни, че ни предстои най-топлата зима и че глобалното затопляне не е мит.

- Самият континент се пренасели, а глобалното затопляне е факт. Учените ни ще изследват точно това. Вече е видимо топенето на ледниците, което повишава морското ниво. Това е най-голямата заплаха за бъдещето на човечеството. Сега изникнаха много нови бази, техниката напредна. Преди 15 години имахме връзка с България само два пъти в седмицата чрез радиовръзка. През лятото не само учени, но и хора на изкуството, оператори могат нормално да живеят и творят на Антарктида. Така че континентът е много по-достъпен. Неминуемо това е най-чистото място на планетата. Но все пак има строги мерки в това отношение и не се позволява и най-малкото строителство, има ограничения за използването на дронове.

- Бяхте в Благоевград, където изнесохте лекция пред млади хора за Антарктида. Кажете интересуват ли се от темата студентите?

- Бях много приятно изненадан, защото залата беше пълна и на лекцията присъстваха много млади хора не само от България, но и от Шри Ланка, Украйна, Русия, Македония. Представихме фотоизложба и филм, в който представихме Антарктида такава, каквато е, дискутирахме какво да направим, за да я запазим за бъдещите поколения. Радвам се, че младите имат желание да работят там. Питаха ни как може да се отиде там, с какво могат да бъдат полезни. Ако искат да са членове на полярна експедиция обаче, трябва да имат определени задачи. Факт е, че желаят да работят в тези трудни условия. Не е замрял стремежът за нови открития.

- Как се стигна до валидиране на марката с Антарктида?

- Решихме по някакъв начин да отбележим юбилейната експедиция. Какво по-значимо от изработването на една марка, тъй като знаете, че имаме пощенска станция на Ледения континент. По този начин ние показваме, че България заема достойно място на Антарктида. А забележете, че не можем да открием пощенска станция в САЩ, където има много българи. Освен това любители от цял свят се интересуват от тези марки, те са с ограничен тираж и след десетина години ще са доста скъпи. Марката за първи път показва как ние, българите, се борим с тази сурова природа. Все пак се иска силна воля за това.

- Ако трябва накратко да завършите изречението каква е Антарктида днес, какво ще добавите?

- Това е единственият континент, който тепърва ще се отплаща на тези, които го изследват. Това е бъдещето на човечеството, друга планета.

 

Визитка:

Проф. Христо Пимпирев е български учен-геолог и антарктически изследовател, пръв забил българския флаг на Южния полюс на 8 януари 2013 г.

Професор по геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“

Получава магистърска степен по геология през 1978 г.

Директор на Националния център за полярни изследвания от 2007 г.

Автор e на 5 книги, 6 документални филма и над 150 публикации в реномирани български и чужди списания

Изнасял е лекции в САЩ, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Испания, Аржентина, Канада, Южна Корея и др.

 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.