Н ад 350 000 щурци отглежда във ферма в бургаския град Българово дипломираният инжинер по автоматика и електроника Стоян Вълев.
Инвестицията до сега е 200 хил. лв. и очакването е тя да бъде възвърната до 4-5 години.
Пеещите насекоми към момента се използват за храна на домашни любимци – игуани, гекони и други видове влечуги. Амбицията на инж. Вълев е обаче от щурците да се прави протеин на прах, който да се влага в продукти за човешка консумация. Например, в протеинови барчета за спортисти и фитнес маниаци.
Над 350 000 щурци отглежда във ферма в бургаския град Българово дипломираният инжинер по автоматика и електроника Стоян Вълев.
Инвестицията до сега е 200 хил. лв. и очакването е тя да бъде възвърната до 4-5 години.
Пеещите насекоми към момента се използват за храна на домашни любимци – игуани, гекони и други видове влечуги. Амбицията на инж. Вълев е обаче от щурците да се прави протеин на прах, който да се влага в продукти за човешка консумация. Например, в протеинови барчета за спортисти и фитнес маниаци.
Регистрация
Първото зареждане с щурци във фермата се е случило през януари миналата година. А от юни 2019-а фермата е вече регистриран животновъден обект в Българската агенция по безопасност на храните. Той е единственият от този род на територията на България.
В момента семейството на Вълев изпробва технологията, по която може да произвежда щурци за човешка консумация. Пробват различни рецепти, изсушават ги, обработват и...хапват. Според Вълев щурците са вкусни и наподобяват ядки. Дават и на приятели, които научили с какво се занимава фамилията и също поискали да пробват вкуса на необичайната за европейците храна.
Меню
Около 2 милиарда души в света, основно в Азия, са включили насекомите в менюто си. Някои европейци обаче, които са отворени към нови вкусове, също са склонни да консумират храна с хитинова обвивка. Според Вълев хората в Северната част на Стария континент, в страни като Дания, Холандия и Финландия, вече не възприемат насекомите като екзотична храна. В Германия дори можете да си купите чипс от щурци в големите вериги магазини. Те са изсушени, овкусени и опаковани подходящо. Така, вместо традиционния картофен чипс, можете да разнообразите менюто си с щурци с вкус на барбекю.
В същото време обаче Европейската комисия е приела регулации, които забраняват използването на насекоми за човешка консумация на Стария континент. Инж. Вълев обаче вижда светлинка в тунела. Преди няколко години Белгия е подала необходимите документи в Европейския орган по безопасност на храните, с които иска одобрение за няколко вида насекоми за човешка консумация, в това число и щурците, които се отглеждат във фермата в Българово. Ако получи одобрение, от него ще могат да се възползват и останалите страни от ЕС. Решение се очаква до края на годината или през 2021-а. Ако този пробив стане факт, Вълев планира само част от продукцията да остане за българския пазар. Смята да изнася по-голямо количество за страните в Северна Европа. А защо не и в САЩ и Канада, където регулациите не са толкова рестриктивни и отдавна се произвежда протеин от насекоми, а пазарът е на стойност милиони долари.
Планове
Амбицията на Вълев е фермата му да произвежда около тон и половин протеинов прах на месец. Един щурец тежи между 250 и 400 милиграма. Когато се изсуши, остава една трета от живото тегло. Така, за тон и половина протеинов прах реално ще са необходими милиони насекоми, изчислява Вълев.
Влечуги
В момента обаче фермата отглежда щурците единствено за храна на влечуги. Доставя ги живи на клиентите, защото така ги обичат игуаните и геконите. Мърдащата плячка в терариума провокира ловният им инстинкт. Има обаче и изключения. Клиентка се обадила във фермата и казала, че нейният гекон предпочита щурците замразени. Затова фермата й ги доставя специално за нейния домашен любимец в замразено състояние.
Предимства
Инж. Вълев е убеден, че щурците могат да бъдат пълноценна храна за хората и изтъква предимството им пред говеждото. Производството пък напълно се вписвало в концепцията на ЕС за кръгова икономика, защото било далеч по-екологично от говедовъдството например.
Един щурец например се храни с около 10-12 пъти по-малко фураж в сравнение с количеството, което изяжда едно говедо. Тоест, на килограм протеин от щурци ще са необходими около 10-12 пъти по-малко фураж отколкото за телешката пържола. Вълев изброява и другите предимства на щурците пред говедата. Съдържанието на протеин в единица обем на брашното от щурци е два пъти по-голямо отколкото на говеждото. Щурците отделят само един грам метан за единица произведено количество протеин. Говедата отделят 2850 грама. За един грам протеин от щурци са необходими само три литра вода. За същото количество говеждо са нужни 60 литра, за свинско 21 литра, а за пилешко 6 литра.
По-полезни са от сьомгата
В брашното от щурци има 68% протеин, 19 процента мазнини, 9 процента хитин и 4 процента витамини и минерали.
Щурците са пълни с витамини от групата B, по-специално B1, B 2 и B12.
В щурците има много повече желязо, отколкото в спанака. Съотношението между мастните киселини Омега-6 и Омега-3 е 3:1 – по-добро, отколкото в сьомгата. Освен това протеинът от насекоми е много по-лесно усвоим от човешкия организъм, в сравнение с протеина, извлечен от ориз, грах и овес.
Монитор
