Акулите-праисторически създания, обект на силен интерес от страна на учените, пленени от датиращата им отпреди 400 милиона години еволюция, която все още е обвита в множество въпросителни.

Отговорите вероятно се крият дълбоко на дъното на Океана. Там, където британци откриха неотдавна яйце от акула на 310 милиона години и там, където изследователи се натъкнаха на вкаменелост на най-стария предшественик на тези животни-Кладоселахията (Cladoselachia) на възраст 350 милиона години, т.е. 100 милиона години преди появата на динозаврите (човекът се е появил преди 3.5 милиона години). Някои от представителите на този загадъчен свят живеят в дълбините и срещите им с човека се броят на пръстите на двете ръце.

Сред тях са акулите гоблини-слабо изучен дълбоководен вид с характерна външност-тъпа муцуна с дълъг израстък, силно изнасящи се челюсти с дълги и остри зъби и розова окраска, на която дължат името си (от митичните същества гоблини). 

Възрастните обикновено са с дължина от 3 до 4 метра, но могат да станат и значително по-едри. Различни анатомични особености на акулата гоблин, като отпуснатото тяло и малките перки, подсказват, че тя е бавноподвижна.

Компания в дълбините на гоблините правят светещите акули. Представител на това семейство е Etmopterus splendidus, живееща на дълбочина от 200 метра до 1000 метра. Този вид е открит от учените само преди 28 години. Зоолозите обаче вече са изследвали биолуминисцентните способности на тези риби.

Дълбоководните животни обикновено имат набор от светещи органи-photophores и според учените те могат да служат за различни цели, от примамване на плячката до съблазняване на бъдещия съпруг.

Безспорно страховит, макар и дребен дълбоководен хищник е акулата демон, която си е спечелила прозвището „гризач на китове". Тези мистериозни създания обикновено дебнат в топлите води между 40° северна и 40° южна ширина, което приблизително отговаря на зоната между Бахамите и Мадагаскар.

Смята се, че те идват от дълбочина 1000 метра до 4000 метра, за да ловуват свежо месо, като отхапват цели парчета от китовете, което си е сериозно постижение предвид факта, че те са дълги само около половин метър.

Световният океан е обитаван в наши дни от общо 254 вида акули (поне толкова са известни на науката към момента), регистрирани в списъците на ФАО (Световна организация за хранене и земеделие). Повечето от тях са защитени видове, а някои като акулата чук дори са на ръба на изчезването. Въпреки това стават обект на човешката жестокост и апетит. В Австралия например от няколко години хит в ресторантите е супата от перка от акула. Донякъде плод на невежество, тъй като в перката се натрупват множество токсини и всъщност не само, че не е полезна за човешкото здраве, но е и опасна за него. Жертвите масово са улавяни и пускани обратно във водата, след като тази част от тялото им е отрязана. Резултатът е ясен-очаква ги единствено бавна и мъчителна смърт. Акулата всъщност е хищникът, от който човек се страхува най-много, а в същото време е и един от неговите източници на храна. Статистиката е красноречива-306 125 тона или 10 000 полуремаркета е бил уловът на акули за хранителни цели през 1984 година.
Макар да са на върха на хранителната верига списъкът с враговете на акулите далеч не се изчерпва с хората.

Неотдавна фотографът Андрю Пайс се натъкна на схватка между 5.5-метровия крокодил Брутус и Бича акула в сладките води на австралийската река Аделаида, където тези риби навлизат, за да се размножават.

Дължината на акулите варира в главозамайващ диапазон-от 15 см (Squaliolus laticauclus) до около 15 метра (безобидната Китова акула-Rhiniodon typus). Китовата акула всъщност е не само най-голямата акула, но и най-едрата от живеещите днес риби въобще.

Най-големият уловен и измерен досега екземпляр е с дължина 12,65 метра. Той е хванат през 1949 година в Индийския океан, край бреговете на Пакистан. Тези акули се хранят с планктон, който филтрират от водата и въпреки огромните си размери са напълно безопасни за човека. Хранят се и с малки риби. Устата на китовите акули е широка повече от 2 метра. На цвят те са сиво-синкави, като коремът е по-светъл, а на гърба имат светли петна. Предпочитат температура на водата от 21 до 25°C и са разпространени във всички тропични и субтропични морета. За първи път този вид е идентифициран през 1828 година.

Гигантската акула (Cetorhinus maximus) е втората по големина риба и се явява единствен представител, както на своя род Cetorhinus, така и на семейство Cetorhinidae.

Не рядко може да се види край бреговете на Шотландия. Най-големият измерен екземпляр е хванат в мрежа за херинга през 1851 година в залива Фънди, Канада. Общата му дължина е била 12,27 метра и е тежал около 19 тона. Някои видове все още надхвърлят 10 метра, но след години на мащабен риболов, екземпляри от този размер са станали рядкост.

Хората не бива да забравят, че филето от акула е вкусно за мнозина, но самите те попадат в менюто на тези животни. За 35 вида акули е известно, че са нападали поне веднъж човек и за 12 вида това поведение не е чуждо. Статистиката с нападенията сочи, че най-агресивна е Бичата акула, следвана от Тигровата и Голямата бяла. Според последните изследвания, включващи реакцията на сетивата на тези хищници сигурен метод за предпазване от нападение е правилният избор на бански и най-вече на водолазен костюм или екип за сърф. Той трябва да е шарен, а не черен, или в друг тъмен цвят, за да не обърка акулата човека с любимата си плячка-тюлена. Мътната вода при вълнение също е предпоставка, акулата да нападне, мислейки си, че я чака угощение с далеч по-калоричен тюлен.

Рекордният брой атаки за дадено място е отбелязан в Дърбан, Южна Африка, през 1957 година със 7 нападения за 107 дни, от които 5 са предизвикали смърт. През август 1960 година при преобръщането на един кораб в устието на река Комати край бреговете на Мозамбик пък стадо акули е нападнало оцелелите корабокрушенци, като е осакатило 46 души от всички 49.

През 2015 година професионалният сърфист Мик Фанинг бе нападнат край бреговете на ЮАР от Голяма бяла акула и се спаси от тежки наранявания по чудо.


Друг сърфист пък бе заснет на гребена на вълната при безпрецедентен опит на две акули от този вид да го „уловят“ едновременно.

Безспорно най-известният представител на акулите е именно Голямата бяла акула. Освен с впечатляващите си размери и хищнически нюх, подкрепен от 300 зъба, тя се слави с голямата си интелигентност, въпреки че има един от най-малките мозъци спрямо своите роднини. За нея се знае, че е сред малкото видове, които показват главите си над водата, изучавайки обстановката наоколо и подбирайки си потенциална жертва. Силно развитото й обоняние й позволява да надуши кръв на разстояние над 4 км. Мощността на челюстите й също е изключителна. Най-голямата регистрирана със специално създаден уред е 3.75 т/см² за екземпляр с дължина 3 метра. Тази на една бяла акула, дълга 6 метра, със сигурност би била много по-голяма, но никога не е измервана.

Най-едрата уловена Голяма бяла акула е женска. Дължината й е била 6.4 метра. Тя е хваната във водите край Куба през 1945 година. Теглото и е било цели 3312 кг, а обиколката й 4.5 метра. Необходими са били няколко камиона, за да бъде натоварена и превозена. Говори се и за уловен екземпляр с дължина 10 метра, но не съществуват нито снимки, нито доклад от експерти, а само субективни свидетелства. Най-голямата риба, която е била уловена някога със спортна въдица е именно Голяма бяла акула, тежаща 1221 кг. Това е станало край бреговете на Австралия с въдица от 60 кг (по данни на Международната асоциация за спортен риболов). При акулите женските са с по-големи размери, отколкото мъжките.
Изследователи от групата за опазване на морските обитатели Pelagios Kakunja, начело с Маурисио Падила публикува през 2015 година видео на друг претендент за рекорда за големина. Огромното морско чудовище, което учените наричат Deep Blue (Тъмно синя), е дълго над 6 метра и е на поне 50 години. Кадрите, направени през 2013 година показват как акулата плува сред пасаж от по-малки риби и в непосредствена близост до клетките с изследователите. Според учените страховитият хищник е очаквал по онова време поколение. Акулите плуват по-близо до бреговете преди да родят, а според екипа именно това е била целта на неочакваното посещение на Deep Blue край бреговете на мексиканския остров Гуадалупе.


Голямата бяла безспорно е машина за убиване, но не и най-бързата акула. Нейната роднина Мако може да развие 50 км/ч под водата, но е регистриран и случай, при който е достигната скорост от 97 км/ч. Което далеч не я прави рекордьор сред спринтьорите под повърхността. Рибата Платно достига 113 км/ч, а рибата Меч 95 км/ч.
Въпреки многото въпросителни, все пак към днешна дата учените са събрали не малко данни за акулите. Растежът им например зависи от вида, възрастта и зрелостта им, като варира от 33 мм до 30 см годишно. Скоростта, с която се възстановяват зъбите на месоядните акули пък е от порядъка на 7-8 дни за най-малките от тях и от 6 до 12 месеца за най-големите видове, но тяхното заместване по време на нападение става незабавно. Освен това акулата може да усети разреждане на кръв от порядъка на една част кръв на петстотин милиона части вода и присъствието на месо от рибата Меру-от порядъка на една от десет милиарда части вода. Друг любопитен факт е, че при някои големи акули всеки семенен мехур може да съдържа от 20 литра до 25 литра семенна течност или 40 до 50 литра сперма за един голям мъжки екземпляр. А между осеменяването и появата на новородената акула изтичат от 10 месеца до 22 месеца, което е една от най-дългите бременности в животинското царство. Изследователите са доказали също така, че всички акули могат да останат поне 6 седмици без храна, а рекордът който е наблюдаван в аквариум, е 15 месеца (Подуваща се акула).

Улавянето и по-специално опръстеняването върху гръбната перка е един от методите за изучаване на акулите. Така за 23 години в Калифорния са били уловени и опръстенени 60 000 екземпляра от 47 различни вида. 1900 от тях са били намерени отново, от които една – на 6500 км от Калифорния, а друга-след 19,5 години.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Карантината в София: Витошка претъпкана, полицаите - по градинките (ГАЛЕРИЯ)

Въпреки карантината, забраната за събиране на повече от двама души на открито и всички възможни ограничения, пешеходната зона на столичния бул. "Витоша" беше буквално препълнена от хора днес все едно, че е нормален почивен ден. В същото време се оказа, че полицаите са главно по градинките, където дебнат кой какво разхожда и дали има право да е навън. Предлагаме ви галерия от снимки, показващи в реалност как и дали изобщо действат ограниченията. Снимки: Крум Стоев