Лъчезар Ненов е основател на Българската федерация по карате през 2005 г., която от 2011 г. е регистрирана като Българска федерация Шотокан Карате До. Сега е неин вицепрезидент и главен инструктор. Притежава 6-и дан на IJKA (Международната японска карате асоциация). Роден е през 1972 г., завършва НСА „Васил Левски“ с образователна степен магистър и специалност „Треньор по карате до“. Притежава отличия и награди от престижни турнири като Световната купа, европейски първенства и др. Преподавател в НСА в периода 2008-2009 г. Бил е треньор в Централната армейска спортна школа (1994 – 1998 г.), главен треньор в ЦСКА „Бойни спортове“, технически директор на JKA за България. Удостоен от президента на Шотокан карате до на Обединените Нации с почетен знак и грамота за специални постижения и принос в развитието на шотокан карате до. Председател на младежката техническа комисия на SKDUN (Shotokan Karate Do of United Nations). Капитан на международния инструкторски курс (Kenshusei) на IJKA (International Japan Karate Association).

 

- Г-н Ненов, България за първи път е домакин на световно първенство по Шотокан карате до. Каква е стойността на това признание за страната ни.

- Световното е от 7 до 9 октомври в Бургас, в зала „Младост“. На шампионата миналата година кандидатствахме за европейско първенство, но ни го взе Германия, а на нас ни дадоха световното. От 3-4 години кандидатстваме за големи турнири и най-после бяхме удостоени с такова домакинство. За първи път участвахме на световно през 2004 г. и взехме трето място при жените. Оттогава не сме пропускали. Първият ни златен медал при децата е през 2007 г., през 2010-а имахме златен медалист при младежите – Александър Стоянов от „Янтра“ (Гб), което беше големият ни пробив. В последните години сме с по 7 златни медала за мъже и жени, само през миналата година имаме 11 отличия от световно първенство. Така че признанието ни не е случайно. Като добавим и организационния ни опит от европейското 2005 г. и става ясно, че изборът е заслужен.

- Какви са цифровите измерения на това първенство?

- Ще участват към 1500 състезатели във всички възрастови групи, а страните участнички са над 40. Имахме проблеми с визите на някои спортисти – от Сирия, откъдето чакахме 26 души, Конго, Пакистан, Алжир, Нигерия. Въпреки че ги познаваме и дадохме гаранции за тях, ситуацията в Европа възпрепятства пристигането им. Понеже има много деца, с тях идват и родители. Отделно са треньорите и техническите лица. Та се събират над 3000 души. Преди първенството станахме нещо като туристическа агенция с настаняване, придвижване на делегациите (някои кацат в София). В зала „Младост“ ще се играе на 7 татамита цели 3 дни.

- А защо избрахте точно Бургас?

- Когато кандидатствахме, у нас имаше само една голяма зала, годна за такова състезание - „Арена Армеец“. След като супервайзърите прегледаха зала „Младост“, я одобриха. Но Бургас не е случаен избор. За него има голяма заслуга и общината, която ни е помагала неведнъж. Местният клуб „Ронин“ е организатор на силен турнир. А и беше важно да има летище наблизо.

- Какви са шансовете ни на това световно първенство и домакинството фактор за успех ли е?

- Ние ще имаме около 100 участници, защото играем във всички възрастови категории. Повечето са деца. Отборите ни са много добре подготвени, имаме много добри инструктори и треньори. Всички минаха през три лагера това лято. Канихме и прочути специалисти и майстори на семинари и лагери, като Садашиге Като, Бруно Колер, Назим Куртович. И срещите бяха много полезни. Шансовете ни за медали на световното са много големи. Повече в кумите, отколкото в ката. И в момента реално сме световна сила. Казват, че у дома и стените помагали, но на това няма да разчитаме. При нас най-важно е, че е изградена основата. И тя се дължи най-вече на работата в клубовете. На национално ниво остава да се уточнят някои детайли в тактиката, да се изпипат подробностите, но там не се учи карате.

Лъчезар Ненов е щастлив, че много деца се обучават в шотокан карате до.

- Каква е разликата между шотокан и другите видове карате?

- В стила на WKF (Световна карате федерация б.р.), който доминира в Европа и стана демонстративен олимпийски спорт, се играе безконтактно. Ударите спират на 5-10 см от главата на противника и се използва специална защитна екипировка. Така се спазват олимпийските правила за безопасност. Но е някак странно. И движенията са някак неестествени. При шотокан ударите в главата са на полуконтакт, а в тялото – на цял. Точкува се на завършващ удар. Например се присъжда ипон (пълна победа), ако изкараш въздуха на противника с удар в тялото. Не се толерира естествено преднамерената грубост. Ние не се борим за олимпийско признание. Така се спазват и традициите.

- А каква е популярността ви на фона на такава конкуренция при бойните изкуства?

- Когато се регистрирахме през 2011 г. в Министерство на спорта, бяхме 15 клуба, а сега сме 34. При нас са картотекирани около 2000 души. В други стилове залагат само на високото спортно майсторство – при мъже и жени. При нас обаче работим много с децата. Един състезател във WKF се създава за 1-2 години, а в шотокан – за десет.

- Как работите с малките. Продължава ли азиатската тенденция с безкрайни повтаряния на упражненията а неизпълненията да се наказват с лицеви опори?

- Манталитетът у нас е много различен. Вярно, не сме японци. Но един от моите японски майстори казваше, че трябва да се опитаме да пречупим всичко през нашата култура. При малките, в детските градини и в училищата, всичко започва под формата на игра. Изграждането на система за самоконтрол чрез наказания не винаги е най-добрият подход. Дори при японците нещата се променят. Наскоро четох, че треньорът на японските джудистки обявил, че вече няма да налага състезателките си с шинай (бамбуков меч в спортното кендо б.р.), когато не е доволен от тях. Но после се оплака, че без шинай резултатите паднали доста. При нашите деца ние в крайна сметка целим да започнем вътрешното им изграждане като личности, което е много по-трудно и по-ценно от спортните умения.

- Не зависи ли това от манталитета им?

- Във всяка група от детската градина още има едни по-палави деца и работата на треньора е да ги разпознае. И ги прави свои помощници, отговорници на групата. Отговорността ги кара да престанат да се правят на клоуни. А после постепенно се превръщат във водачи.

- Вие не сте голям любител на спортните аспекти на карате. Къде всъщност е истината?

- До 1993 г. тренирах у нас, но реших да опитам нещо по-различно, нещо, което бях чел в книгите за карате. Тогава дойдоха за първи път японски майстори покрай празниците на японската култура. Тейджи Касе, над 70-годишен ме впечатли с техниката, силата, характера си. През 1995-а отидох на семинар в Охрид със сенсей Садашиге Като, сега 9-и дан. Участвах в занятията на черните колани, но поисках да тренирам и с „цветните“ - с малките. Човекът обясняваше най-детайлно техниките, как работи тялото при тях. И представите ми се обърнаха на 180 градуса. Оказа се, че съм се занимавал с глупости и трябва да започна всичко отначало. Тренирали сме на базата на имитации, които не разбираме.

- Е, какво пречи спортът на карате?

- Организационно у нас то може да съществува като спорт, с регистрация в Министерство на спорта, със състезания и подготовка на спортуващи, за които се отпускат някакви средства. В Япония обаче е регистрирано в Министерството на образованието. Защото го смятат за наука и образователна дисциплина. В спорта целта е да побеждаваш противника, после следващия. Накрая ставаш световен шампион. И това е върхът. Нататък няма къде да се развиваш, освен ако не започнеш да работиш върху себе си. Да ставаш всеки ден по-добър от предишния. Тогава няма край – пътят няма граници. Самоусъвършенстването на тялото и характера е истинската цел на карате до. Но малцина са тези, които тръгват по този път. Карате шотокоан става спорт едва след смъртта на създателя му Гичин Фунакоши през 1957 г. Тогава е първото състезание. Той не е позволявал да има такива. Защото всеки спортен регламент ограничава силно всяко бойно изкуство и го прави елементарно. Например сега над 90% от техниките не влизат в спортната версия на карате. На практика там се прилагат 5-6 техники. Е, аз винаги казвам на моите ученици: „Хубаво е да се посъстезавате. Да опознаете непознати противници, да проверите психическата си устойчивост, но успехът на състезание не трябва да става самоцел.“

- Е, как в живота може да помогне пък тръгването „по пътя“?

- Имах един много добър приятел, музикантът Васил Генов, за съжаление вече покойник. Той вървеше по този път. Преди години изнесе концерт в НДК, като свири 3 часа Шопен без да погледне една нота. Питах го как се постига това. Каза, че с 11 часа работа на ден. Каквато е една от максимите в шотокан. Концертът обаче не беше посетен от много зрители и мина без особен медиен шум. И тогава Васил ми каза: „Шопен и Шотокан са елитарни неща. Не всеки може да ги разбере.“

- Затова ли девизът на всички бойни изкуства е „Пътят – не целта?

- Да. Усъвършенствайки себе си, ти имаш шанс да усъвършенстваш света. А начинът да го правиш е: „Работа, работа и така всеки ден.“

 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Треньорите очакват тежки мачове от Лигата в Русе

Треньорите на женските волейболни отбори на България, Япония, САЩ и Белгия очакват тежки мачове в първия кръг от Лигата на нациите в русенската зала "Арена Монбат". Това обявиха единодушно Иван Петков, Куми Накада, Карч Кирали и Герт Ван де Брьок на пресконференцията преди турнира, който е от 21 до 23 май.

Ноле: Рафа е фаворит №1 за „Ролан Гарос“

Световният номер 1 Новак Джокович сподели, че Рафаел Надал си остава най-големият фаворит за предстоящия “Ролан Гарос”. Двамата играха финал на мастърса в Рим, в който испанецът се наложи с 6:0, 4:6, 6:1.