Снимки

Оказва се, че българинът трябва да разчита на късмета си дори когато е спестявал от джобните си месеци наред, за да види друг свят. Онзи друг свят, за който мечтаеше десетилетия наред, допреди 28 години. Оказва се, че не само парното, а и доверието може да му струва твърде скъпо. Толкова скъпо, че дългоочакваната екскурзия до оня друг свят да се окаже невъзможна.

Уверих се в това преди броени дни. За щастие, за разлика от поредната група опарени от туроператорите кандидат-туристи, аз не пих чаша студена вода, вместо да се кача на върха на Айфеловата кула. Въпрос на шанс и на някакви си часове, в които успях да си взема обратно предплатената от джобните си солидна сума за отменената екскурзия.

Но проблемът не опира само до парите, а до типично българския антибизнес подход към клиента, чиито оплаквания от подобни агенции ни заливат ежедневно от интернет, страниците на вестниците и малкия екран. От подхода „Ние веднъж да вземем парите, пък после не ни интересува“.

В случая не ме интересува кой крив - кой прав! Интересува ме, че разбрах за отмяната на екскурзията едва ден преди виртуалното всъщност отпътуване от летище София! При това случайно, от електронната поща. Понеже БГ търговецът се сеща за телефона само когато жадува да изкопчи парите, но не и когато трябва да ги връща или да си ги изработи.

С предплатени билети за не един или два обекта в Париж бях принуден да тръгна дори без пукнат грош, досущ като Бай Ганьо из Европата. Барабар с цялата челяд...

Е, дори да преглътнем финансовите препятствия, фалиралата фирма, която сега препраща пострадалите кандидат-туристи към застрахователи, ще възстанови ли времето и огромното количество нерви, които изхаби семейството ми в рамките на ден, за да организира само пътуването си и да съумее да направи екскурзията от невъзможна възможна?! А другите агенции, поради чиито неразбории хора оставаха блокирани в чужбина дни наред, как ще компенсират тези несгоди?! Безценни или безплатни все още са времето и нервите на клиентите в България?! Въпросът за съжаление комай е риторичен. И опира до респекта към закона и спазването на нормативните и моралните правила в иначе правовата ни държава.

То в крайна сметка заради тези правила и ред и онзи обратен на нашия стандарт на живот всички мечтаехме да видим как се случват нещата в оня друг свят допреди 1989 година. И май заради тях все още мнозина се сещат за онази актуална и до ден днешен песен от зората на т.нар. БГ демокрация „Как ще ги стигнем американците“!

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.

Вечната сила на пазарлъка

 Промениха се светът, хората и техните нрави. Няма го умилителния пазарлък от времето на Любен-Каравеловите герои. Дигиталната епоха иска своето.