Ара Маликян: Цигулката ми взе детството, но ми даде прекрасен живот

Ара Маликян: Цигулката ми взе детството, но ми даде прекрасен живот

Преди концерт гледам само ципът на панталона ми да е закопчан, казва виртуозът

Първата асоциация, която лицето му извиква в съзнанието на непросветения меломан, е, че той прилича на хибрид между Лудия шапкар от „Алиса в страната на чудесата” и дяволит двойник на герой от „Тролчетата” (заради буреносния вид на косата). Ара Маликян е далеч от клишето за класическия цигулар, който излиза опакован във фрак и папийонка, а темпераментът му се измерва с количеството брилянтин върху прилежно вчесания му бретон. Майсторът на тънката струна с арменски корен и испанско гражданство е като емоционален ураган във викинг-пънк опаковка, а атмосферата на концертите му се доближава максимално до рокендрола. Маликян ще разкаже „Невероятната история на една цигулка” на 28 февруари в зала 1 на НДК и по покана на „БГ Саунд Стейдж”. Билети за шоуто се продават в eventim.bg на цена от 40 до 100 лв. С какво свързва Ара страната ни и какъв коз ще извади от тясната си жилетка като репертоар – четете сега.

-Ара, предстои ви концерт в България. Какво знаете за нашата страна? Има ли музиканти, спортисти или конкретни вкусове, с които я свързвате?

- Имам много приятели от света на класическата музика. Имах честта да познавам Алексис Вайсенберг. От фолклорните музиканти, така да се каже, познавам Теодосий Спасов. Ако си говорим за спорт, разбира се, в Испания всички знаем кой е Стоичков, а от 90-те години си спомням сестрите Малееви.

- Какво да очакваме от шоуто в края на февруари? С какъв сетлист ще изненадате публиката?

- Концертът, който ще чуете, е един вид пътуване, в което изпълняваме музика от различни страни, различни култури, стилове и музикални епохи. Ще свирим от барокова до съвсем модерна музика – от Бах до Led Zeppelin, Radiohead и Дейвид Бауи, както и авторски композиции.

- В биографията ви има много допирни точки с един от най-добрите ни цигулари – Васко Василев. Той е най-младият концертмайстор в историята на Ковънт гардън и има огромен сантимент към Испания. Освен това води мастър клас във Валенсия. Срещали ли сте се?

- Дали сме се срещали?! Васко е сред най-добрите ми приятели и един от най-добрите цигулари, които някога са се раждали на тази земя! Имаме много общи спомени и много общи концерти. Докато учихме заедно в Англия, дори споделяхме една стая.

- Получавате първата си цигулка на 3 г. Колко бързо дойде любовта ви към този инструмент през следващите години?

- Нещата се случиха много естествено при мен. Баща ми беше влюбен в музиката и много лесно ми предаде това чувство. Бях запленен от нея и не ми се наложи да вземам решение за бъдещето си. Вече знаех с какво искам да се занимавам. Музиката ме е съпровождала през целия ми живот.

- Много музиканти се оплакват, че заради изтощителните репетиции са пропуснали голяма част от детството си. Избрали са сцената пред детската площадка и не са имали свободата да играят до късно с приятели, да тичат след топката. Как се стекоха обстоятелствата при вас?

- Да си професионален цигулар и да обречеш живота си на музиката, изисква много жертви. Когато бях тийнейджър, та дори на 20 години, репетирах непрекъснато, часове наред. Това, разбира се, не е обичайно за един млад човек. Да, може да се каже, че съм изгубил част от детството и юношеството си. Но това днес няма значение, защото получих прекрасен живот.

- Помните ли музикалния си дебют? Успяхте ли да се преборите с вълнението и да се справите както трябва?

- Първото ми сериозно участие беше в Бейрут. Тогава бях на 12. Дете на такава възраст не е особено подвластно на стреса и напрежението, което изпълнителите обикновено изпитват на сцената. Така че си спомням този момент с голямо удоволствие. До ден днешен предпочитам сцената. Обичам да споделям страстта си с публиката.

- Мой приятел, диригент, ми е споделял, че по време на концерт губи няколко килограма от теглото си. Казва, че това е неотменна част от професията му. Така ли е и при вас?

- Така е! На сцената човек влага цялата си енергия и изстисква цялата си физическа сила. Аз самият също губя част от теглото си по време на концерт... После имам страхотен апетит и се старая да наваксам изгубеното.

- Имате ли специален ритуал, преди да се качите на сцената, или начин, по който се успокоявате – медитация, разходка?

- Не, нямам някакъв специален ритуал. Единственото нещо, което задължително правя, е да се уверя, че ципът на панталона ми е затворен, преди да се кача на сцената (смее се)!

- Разкажете повече за личния си живот – какви качества трябва да притежава една жена, за да се класира за втора среща с вас? Имате ли човек до себе си?

- Трудно ми е да дефинирам определени качества. Работя много и често отсъствам от вкъщи. Жената до мен трябва да е готова на тези жертви. За щастие имам партньорка до себе си, която споделя всички тези предизвикателства.

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.