Снимки

Диагнозата е дефицит на лекари. Заболяването е хронично - съвсем не от днес, но напомня за себе си на моменти като стар ревматизъм. Все още няма лек за него. Само от време на време се изписват някакви обезболяващи, колкото да не е нетърпимо положението. Когато симптомите се изострят, се повдигат дискусии в публичното пространство, търсят се решения, чуваме предложения. След това отново всичко затихва. Така до поредния случай, в който не стане непоправимото. Статистиката е отчайваща. Цели области у нас са без специалисти - няма кардиолози, онколози. В същото време сме на второ място в Европа по онкологични заболявания. Български селища пък нямат изобщо медицински специалисти. Спомнете си за д-р Абидин, която гази с часове из преспите, за да спаси бебе. Сигурно много от нас веднага ще си кажат, че такива като нея са малко. Може би е така, но истината е, че професията на лекаря е сред най-хулените и неблагодарните у нас. На медиците не им остана дори усмивката от благодарността на пациента. Напротив, вместо нея вече дори се сблъскват с агресията на хората и то когато лекарят им се е притекъл на помощ. И в такива случаи се сещаме за онези невъзможни вече истории от книги като „Болница на края на града“.

Причина за изтичането на белите престилки обаче съвсем не се крие само в ниското заплащане, както смятат някои. Факторите, които провокират подобно решение, са много, като се започне от лошите условия на труд, старата техника или изобщо липсата на такава, и накрая грубото и арогантно отношение на пациенти към тях. Всъщност решилите да останат и да се борят у нас са нещо като съвременни донкихотовци, които преследват вятърни мелници. И предвид недоверието, което цари към здравеопазването, медиците не могат да се надяват дори на едничката благодарност на хората. Това отношение рефлектира върху цялата система. Лекарите, от една страна, се чувстват недооценени, дори унижени, а пациентите - пренебрегнати.

Наскоро пък бе изречена и притеснителната прогноза, че през 2020 година на континента ще има недостиг от 1,5 млн. лекари. След всичко казано дотук, логично мнозина биха си помислили, че едва ли може да се намери лек за изтичането на кадри. Ако погледнем и справките, ще останем изумени от разликите в стартовите заплати на медиците у нас и в други европейски страни. Германия и Белгия са доста показателни в това отношение. Двете страни са предпочитани дестинации за реализация от наши специалисти. Затова, ако продължаваме само да се възмущаваме, да цъкаме с език от яд и не променим нищо в системата, дефицитът на кадри в системата ще продължава да си е хронично заболяване, което да облекчаваме с обезболяващи. Ще продължаваме и да наблюдаваме феномена млади лекари да учат тук, но да работят в ЕС. И накрая от всичко това ще страдат най вече пациентите.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.

Вечната сила на пазарлъка

 Промениха се светът, хората и техните нрави. Няма го умилителния пазарлък от времето на Любен-Каравеловите герои. Дигиталната епоха иска своето.