- Г-н Щерев, заедно с немските артисти от Ligna ще покажете на 31 август във Франкфурт авторския си проект „Екстаз и гняв. Изследване на авторитарния характер”. Какво представлява: театър или публицистика, произведение с ясен сюжет или колаж от документални фрагменти?

- Драматургия в обичайния смисъл на това понятие няма. Сцените, от които се поражда представлението, са свързани с много неща: от текстове на Брехт до произведения на Теодор Адорно и Ерих Фром – едни от големите немски философи, през документални записки от процеса срещу Георги Димитров в Лайпциг и фалшивите новини в германската преса за него, през съвременни изрезки от вестници, тв репортажи. Всичко е насочено към основната тема, която ни интересува – как се заражда авторитарният характер и как фашистките идеологии все по-приветливо биват приласкани на мястото на съвременната буржоазна западноевропейска демокрация. Защо тук „отглеждани“ младежи отиват на изток, към „Ислямска държава“, от какво са привлечени – обещанията за пари ли, девиците в рая ли, или просто онази неограничена мощ, която им дава идеологията, като им казва „Когато сме заедно, сме силни“. Но не се занимаваме само със спецификите на ИД. В страните в криза винаги има някаква идея, която призовава: да започнем отначало, да се изгори всичко старо и като феникс да възкръснем. Това е общото между фашистките идеологии, вярвания, движения – че нещо може да стане моментално. Решенията, които те предлагат, винаги са лесни: една или друга група да бъде изолирана, затворена, изгонена, унищожена (евреи, комунисти, хомосексуални, емигранти, цветнокожи) и нещата ще се променят.

- Защо според вас авторитарните лидери са зомбиращо привлекателни? Въздействат с личния си магнетизъм, или просто на хората им е писнало от стандартния тип политици?

- Ние, като артисти, не сме последният бастион, който ще отговори на тези въпроси, но чрез нашата театрална практика поне ги задаваме. Всяко време и поколение има своите идоли и разочарования. Например периодът между Първата и Втората световна война е много особен в целия свят. Анархисти, комунисти, леви и десни радикални движения придобиват неистова подкрепа от фанатизирани млади хора. България не прави изключение - да си спомним атентата в храма „Св. Неделя“. Кое е накарало организаторите да кажат, че с терор ще унищожат терора?! Това никога не е работило. Отговорът, който се опитвам да дам, е, че хората не четат история и не се поучават от грешките в нея.

- Или грешките се четат през неправилна призма и политиците се мъчат да ги поправят... с нови грешки.

- Да вземем например Виктор Орбан с неговата крайна, затваряща се политика в Унгария, противоречаща на отвореното общество – изведнъж огромен брой хора казват: съгласни сме да живеем в държава, която ограничава права, за да даде сигурност. Майкъл Мур във филма си „Фаренхайт 9/11“ описва при Буш почти същата ситуация: подслушване, арести, за които обществото не беше готово, но му се вмени: ако не го правим, ще стане по-лошо. Демокрацията се оказва много крехък цвят. Технологиите не са ни променили за добро, социалните мрежи се превръщат в оръжие: чрез тях показват екзекуции, неща, които иначе не биха били достъпни, нормалната филтрация не би ги допуснала. Но те са интересни и от театрална гледна точка, защото всяко тоталитарно движение, което чертае нови правила, винаги започва с големи „театрализирани“ демонстрации.

- Каква опасност съзирате конкретно за българското общество, тук и сега?

- Ние сякаш не си даваме сметка, че нещо вече се е случило – имало е заплаха, едни хора са тръгнали нанякъде. Смятам, че те просто търсят по-добър живот, а стремежът към щастие е неприкосновен. Но голяма част от българското общество не беше окей със заселването на емигранти. А кварталът, в който аз съм расъл - „Гевгелийски“, е квартал на емигранти от Македония, всички улици носят имена на градове и селища, откъдето са хората, избягали от нещо. Тогава държавата, макар и бедна, след национални катастрофи, е давала терени за застрояване, помагала е – значи тогава е могло. Сега като че ли се плашим: възприемането на знаците на другия, облеклото, цветът на кожата, разбиранията му ни плашат. Но това плашене от другия е плашене от самия себе си. Вероятно ни е страх да се видим с други очи, в друга ситуация. Би трябвало нашето емигриране да е навътре в съзнанието, но човек се страхува да промени мисленето си.

- Името ви се асоциира с артинициативи като Нощта на театрите, фестивала за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“ и др., а имате адаш в Сатирата, когото свързваме най вече с лековати комедии. Това съвпадение не води ли до недоразумения понякога?

- Ние с Чечо сме добри другари още от 94-та. Знаех за неговото съществуване, той за моето - също. Веднъж се срещнахме в старото кафе на „Сфумато“ на „Цар Освободител“. Седнахме на по чаша мента с мляко. И си казахме: „Значи и ти си Стефан?“ - „Така е.“ „Значи и ти си Щерев?“ - „Така е.“ Поговорихме си и се разбрахме, че всеки ще си ползва името, само че той ще пише Чечо накрая, а аз ще се пиша Стефан А. - по името на моя баща Антони. Случвало се е да ме викат погрешка в „Ню Бояна“, да ми звънят за кастинги и за подписване на договори, за които нищо не знам. Той ми е казвал, че него също са го търсили, мислейки, че съм аз. Понякога сме празнували заедно именните си дни. Големите купони за Стефановден са на две места – при Вълдобрев, Командарев и Китанов, както и при адаша ни Денолюбов. С всички Стефановци в съсловието имам весели случки. С Вълдобрев преди години се засякохме на кинофестивала в Сараево. След събитието натиснахме газта и беж към София, когато той каза: „Една кола май ни преследва.“ Спряха ни полицаи. Заради някакви нарушения ни заплашиха с бързо полицейско производство. Тогава – аз говоря сръбски – казах: „Пред вас е композиторът на филма с Мики Манойлович „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“. Човекът бърза да записва за нов филм.“ Оказа се, че са го гледали, и ни се размина с малка глоба. Подарихме им дискове със „Светът е голям...“. Разделихме се с добро, даже ни предупредиха къде напред има постове, за да внимаваме.

- Като актьор май ви познават по-добре в Сърбия, отколкото у нас...

- Играл съм и в Сърбия, и в Словения, и в Босна съм се появявал. Имаше период, в който живеех в Сърбия, там ми беше базата. Не съм избирал това, то ме избра. Така се случи, беше заради жена. Пак беше свързано с международен проект - „Раната“, който правехме с „Театър-студио 4 х С“ на експерименталните театрални класове в 22-ра гимназия. Тя беше дошла у нас, тръгнахме от тук и обиколихме с проекта 5 - 6 държави. И после аз просто продължих да уча в Белград. Всичко започна от една любов. С тая жена и до ден днешен работим, тя все още говори прекрасно български. Почти всички мои колеги знаят коя е.

- Защо рядко участвате в български спектакли? Ще ви видим ли скоро в роля, различна от тази на водещ в някой тв формат?

- Правя неща, в които вярвам и които искам да правя, избирам си. Последно получих предложение да участвам в „Оркестър без име“ – голяма продукция, която ще има премиера в „Арена Армеец“ на 1 на ноември. Това е мюзикъл по филма, откупени са съвсем официално правата от наследниците на Станислав Стратиев. За мен би било чест да изиграя ролята на Велко Кънев. Много го харесвах. Аз бях кавалер на неговата дъщеря на абитуриентския ни бал, с нея сме учили в едно училище, така че нищо не е случайно. Никога няма да го забравя във „Великденско вино“, останало е в съзнанието ми като голямо театрално постижение. Помня го с много любов и в „Да обичаш на инат“.

 

ВИЗИТКА:

* Стефан А. Щерев е роден е на 10 декември 1974 г. в София

* Завършил е специалност „Синтетично сценично изкуство“ в Пловдивския университет

* Учил е и в Amsterdam-Maastricht Summer University, International School of Theatre Anthroplogy, Академия за изкуства - Нови Сад, danceWeb – Виена

* От 2000 г. работи главно на сцени в чужбина с режисьори и хореографи от ранга на Алън Гуд, Ксавие ле Роа, Нандан Кирко, Томи Янежич, Далия Ачин

* Снимал се е във филмите „Прогноза“, „Мисия Лондон“, „Джулай“, „Живи легенди“, „Събирач на трупове“, „Пеещите обувки“ и др.

* Бил е водещ на различни тв предавания, сред които „Лачените обувки на българското кино“ по БНТ

* Авторският му проект „Екстаз и гняв“ ще открие театралния сезон във Франкфурт, след което ще бъде показан и у нас

 

 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Двоен аксел на леда

Напоследък се е надигнало едно движение, което като нищо ще стане всенародно. За половин година в медиите бяха показани поне пет случая, в които хората грабват гребла, резачки и варели с битум и... сами си пълнят дупките на пътя. Е, в последния репортаж кметът на малко населено място даже им осигурил необходимата техника. Пък местните ентусиасти и без това си работели на пътните ремонти в държавата. Та така с дружни усилия шосето било закърпено.

Археологът доц. д-р Крум Бъчваров: Находките ни променят разбирането за мореплаването в древността

- Д-р Бъчваров, бяхте в екипа на най-мащабната научна експедиция по морска археология в света, по време на която откривахте кораби от Античността във водите на Черно море. Защо се включихте в това предизвикателство?

Включих се в тази експедиция независимо от работата ми в Тобаго над останките от морска битка от 1677 заради професор Джон Адамс.