Психологът Ани Владимирова има шест години практика като детски психолог, през които създава авторската си програма за промоция на психично здраве при деца от 6 до 11 г., по която и в момента се работи в някои софийски училища.

 

- Г-жо Владимирова, историята на онкоболната Теодора, чието състояние се влоши в Бразилия след алтернативно лечение от медиум, трогна обществото ни. Кажете като психолог какво ни кара да се доверяваме на измислени лечители или врачки?

- Това са легендите за спасение, които се разпространяват между хората, търсещи надежда. Спомнете си разказа за „Бялата лястовица“, който е писан още в началото на миналия век, но е много характерен за народопсихологията ни. Когато хората не могат да намерят рационална надежда, се насочват към ирационалното. А то е свързано с необясними явления. Мисълта, че животът ти може да е към края си, те ужасява. Особено ако си млад. Тогава изпитваш потребност да търсиш нещо, което да отклони вниманието ти от страшната мисъл. Македонците имат един много точен израз - че „страхливецът умира хиляди пъти, а смелият само веднъж“. Мога да я преформулирам по следния начин - младият човек не може да приеме идеята за смъртта, затова се опитва да я отклони по всякакъв начин. Преди години съм имала пациенти с нервна мускулна дистрофия - те имат генетично заболяване с летален изход. С тях работехме по една програма - буквално обсъждахме темата за подготовката за смъртта. Още тогава се сблъсках с идеята за неминуемия изход. Когато знаеш, че смъртта ще настъпи, и то скоро, тази мисъл може да те побърка. Затова човек трябва да бъде подготвен. Религията подготвя хората точно за такива състояния, учи ни на това, че дори след смъртта всичко продължава.

- Но българинът като че ли не прави разлика между религиозност и суеверие, защо?

- Всъщност народът ни е бил много религиозен. Спомням си разказите на моята баба, в миналото хората са носили вярата в сърцето си. Знаели са, че ако живееш праведно, ако си добър човек, имаш алтернатива след смъртта. Но през последните 50 години бяха положени големия усилия тази религиозност да бъде изтръгната и в момента виждаме последствията от това. Но това не е характерно само за нас, а за целия рационален и т.нар. цивилизован свят, в който няма базови ценности. Не можем да си изясним как едно камикадзе взривява някаква сграда. Вярата ти дава сигурността, че смъртта не е краят, и когато хората я носят в сърцето си, не се страхуват от нея.

- Суеверието ни обаче не е ли свързано с липсата на информираност, с отдалечаването ни от църквата? Вярваме, че черната котка носи нещастие, връзваме си червени конци против уроки...

- Много добре си спомням 90-те години в зората на демокрацията, когато хората бързаха да се приберат по-рано вкъщи заради страха, че домът им ще бъде обран или че може да им се случи нещо лошо по улиците. Когато обществото е много изплашено и няма ясни критерии за справедливост, то започва да се опира на такива ирационални ориентири. Ирационалното ни кара да вярваме, че всичко е под контрол. В момента отново сме в дългогодишна криза на ценности, сменят се правителства, станахме свидетели на мигрантска криза, никой не знае какво му предстои. Затова хората започват да вярват в такива неща, това обикновено се случва в момент на кризи. Сега сме в такъв период и е очаквано да се правят подобни грешки. Може би преди десет години хората нямаше да реагират по този начин. В момента се насажда пропаганда за спасители, мрежата е пълна с такива. Който и сайт да отворите, ще видите обяви за чудодейни разкрасявания, за отслабване и какво ли още не.

- Това не се ли дължи и на факта, че донякъде хората се разочароваха от здравната ни система?

- Тези хора не вярват в нищо, не само в здравната ни система. Не вярват най вече в щастливия изход, нито в справедливостта. Това ги кара да търсят чудеса. Чудото идва, когато всички други варианти за решение на проблема и за спасение са изчерпани.

- Казахте, че сте имали тежкоболни пациенти. Лутат ли се между крайностите - например от голям оптимизъм до отчаяние?

- Много е индивидуално, а и зависи от фазата на заболяването. Някои идват още когато научат диагнозата. Тогава са в шок, преживяват стрес. Не могат да повярват какво им се случва. Други пък се консултират с мен, когато са отчаяни и са преминали другите фази на приемането. Някои са загубили вяра. Идват и техни близки, за които това също е тежък период. Затова и има една приказка - „болен ли си, или болен гледаш?”. Знаете, че близките на пациента се съсипват, те буквално „умират“ с него всеки ден в безсилието и страховете си. Затова се работи на много нива. В началото, за да се запази духът на човека и да издържи в този труден път, след това - да не се откаже да се бори.

- Заговорихте за промяната на ценностите, на какво се дължи това?

- Причината е, че нямаме еднозначни отговори за правилност и за щастие. Преди години беше ясно, че трябва да си трудолюбив, почтен, че не бива да лъжеш - общо взето, това са десетте Божи заповеди. В момента всичко това е разчетено по друг начин. Ако работиш, си глупак, защото не си хитър. Ако си почтен, не си креативен. Не знаем кое е добро и кое лошо. Това означава загуба на ценности. Когато не знаеш кое е правилно е кое не, не можеш да вземаш решения. Тогава не можеш да излезеш от дадена ситуация, отчайваш се и започваш да търсиш външни спасители. Причината е, че нямаш център.

- Това объркване ли е причината за ширещата се агресия?

- Една от причините, защото това са първични човешки реакции. Ние или изпадаме в депресии и чакаме външен спасител, или се увълчваме и нападаме хората. Всъщност агресията е псевдоактивност, в която искаш да изхвърлиш всичко, което ти пречи, за да се успокоиш.

- Учудва ли ви агресията сред младите хора, случаите на насилие в училище?

- Не ме учудва. Тези деца гледат своите родители, които крещят и псуват в колата, докато ги карат до училище. Това е един модел на подражание, който не им показва друг тип решение на проблема. Агресията се насажда и от филмите, от интернет. Децата нямат добрия пример и не знаят как да се справят с проблемите.

- Защо семейството обаче загуби устоите си?

- Спойката на едно семейство е в ясната мъжка и женска роля. В миналото жените не можеха да са домакини, те трябваше да са труженички или т.нар. ударнички. Тогава трябваше да работят и да отговарят на очакванията на обществото. Живеейки по този начин, те не можеха да отделят време на децата си. Всъщност семейството се разби в момента, в който се загуби логиката на мъжката и женската роля. След 90-те години, в зората на демокрацията, децата започнаха да се отглеждат само от майки героини, които наслагваха у синовете си чувството на вина, че живеят заради тях. Съответно израсна едно голямо поколение момчета без мъжки пример. Затова и ще чуете, че днешните момичета често казват, че днес няма истински мъже. В същото време имаме момичета, които искат да правят кариера, не могат да готвят и да гледат деца.

- Доколко погрешен се оказа този модел на майката героиня?

- Вие сами виждате колко грешен се оказа. Днес имаме жени, които не знаят как да бъдат жени. И не знаят как да научат дъщерите си да бъдат жени. Мъжете пък са още по-слаби от нас. Те имат нужда непрекъснато някой да ги обича. Не е толкова просто това, което се случва днес, и то е заложено много отдавна. Причината е, че живеем в консуматорско общество. Азиатските и ориенталските общества нямат този проблем, защото ролите там са ясни. Справят се по техен начин, не казвам дали е добър или лош, но истината е, че там има деца, а тук не. 

Визитка:

Родена е на 6 април 1967 г.
Завършила е две висши образования в СУ “Св. Кл. Охридски” - психология и педагогика, с втора специалност история
С над 10-годишна практика в областта на практическата психология

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Седмичен мониtоринг (6 - 10 май)

След всички таланти, избуявали през годините, българинът доказа, че е достигнал до съвършенството и покрива напълно идеала за многостранно развитата личност. Потвърждението за това дойде в дните, в които даже пълните атеисти се развихриха по темата за папското посещение и религиите.

Седмичен мониtоринг (22 – 26 април)

30 милиона яйца няма да изкукуригат и изкудкудякат по Великден. Тъжна новина и не съвсем. Всяка уважаваща себе си кокошка е наясно, че е важно не снасянето на яйцето, а откудкудякването му. Едни „репортери без граници“ вече се отчетоха предвеликденски с мощно кудкудякане, след като снесоха поредната кошница запъртъци, вапцани с черна боя.