Над 300 експоната от 26 археологически обекта в страната представя 13-ата национална изложба „Българска археология 2019“, която се открива днес в 18 ч. навръх професионалния празник на съсловието 14 февруари.

Директорът на НАИМ към БАН доц. д-р Христо Попов обяви отминалия археологически сезон, продължил почти до края на декември, като един от най-активните и натоварени в последните 20-25 години. Находките от него обхващат целия исторически диапазон от ранната праистория – палеолита (200-100 000 г. пр. Хр.) до Средновековието (14 век).

За миналата година от Министерството на културата са издадени около 520 разрешения за археологически проучвания, като близо 100 от тях са за спасителни проучвания. „Работихме по спасителни разкопки, по нови обекти по протежението на строящи се пътища, жп линии, тръбопроводи, както и в слабо изследвани райони на България и значително повишихме познанието за културно-историческото ни наследство“, сподели доц. Христо Попов. В списъка са продължаващите проучвания на пещерите Козарника и Бачо Киро, неолитното селище Слатина в София, праисторическите селищни могили Юнаците и Козарева могила, къснобронзовият некропол при Балей, гръцката колония Аполония (Созопол), средновековните градове Велико Търново, Калиакра и Перперикон. В експозицията са представени и обекти от спасителните археологически

разкопки по газопровода „Балкански поток“

интерконекторната връзка Стара Загора-Комотини и автомагистрала „Хемус“, от слабо проучени или неизследвани обекти в Северозападна България. Сред тях впечатляват Грамада, Видинско; Владиня, Ловешко; Стамболийски и Орлово, Хасковско. Изследвани са интересни многослойни обекти, обитавани през различни епохи. Пример за такъв обект е Грамада, която обхваща праисторически селища от неолита и бронзовата епоха, римска вила и некропол към нея, средновековно селище и некропол.

Директорът на НАИМ констатира обръщане на тенденцията в локациите на откритията. Докато преди повечето обекти са били в южната част на страната заради изграждането на инфраструктурата там, то сега на археологическата карта по същата причина изпъкват Северна и Северозападна България, но пък там и иманярските набези са най-варварски и агресивни, отбеляза доц. Попов с надеждата тези територии все пак да бъдат отвоювани от разрушителите.

Между акцентите в изложбата са златният пръстен печат, намерен от екипа на доц. Бони Петрунова в крепостта Калиакра – толкова прецизно изработен, сякаш е образец на съвременна дизайнерска бижутерия, и златна фалера (диск с диаметър около 3,5 см) от Алмус, сребърна торква (украшение за шия), нагръдник и халка от Владиня, бронзова статуетка на стилизирана глава на овен от Аполония,

служила в древността за теглилка

и бронзов колан от Големанци... Но има още много предмети, макар и не от благороден метал, даващи богата информация за живота по нашите земи, което учените особено ценят. Сред най-впечатляващите от тях са редки антропоморфни (с човешки фигурки) глинени съдове от Стамболийски и Орлово в Хасковско, костена игла с глава на животно от Слатина, украсена статуетка от некропола в Балей, фиала (плоска чинийка) от Владиня от сива на цвят керамика, имитираща сребро, гердан от няколко реда стъклени мъниста в синьо-зелената гама от средновековната крепост Хоталич, Севлиевско. Интерес будят неразградените и до днес елементи от текстил – останки от брокатена дамаска и везба от Калиакра. „Макар че съм проучвал златен рудник (Ада тепе), не съм привърженик на фаворизирането на златните находки. От чисто информативна гледна точка други находки са много по-важни“, обобщава Христо Попов.

Изложбата „Българска археология 2019” ще бъде отворена за посетители до 26 април в залата за временни експозиции на Археологическия музей на пл. „Атанас Буров“ 1.

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Михаил Билалов се завръща като мафиот

След култовата си роля на мафиота Джаро в сериала „Под прикритие“ Михаил Билалов влиза в костюма на нов герой от ъндърграунда. Актьорът ще го играе ексцентричен подземен бос в първия си комедиен моноспектакъл „Бум-бум. Малка нощна музика за мафиот и оркестър“. Премиерата е на 15 май в зала 3 на НДК от 20.00 часа.

Ученик на Гюзелев дебютира в „Цигански барон“

Оперният певец Добромир Момеков ще дебютира в оперетата на Щраус „Цигански барон” на 27 февруари като Граф Хомонай. Това е втора роля за Момеков на сцената на Музикалния театър след Фалке в нашумялата със своята ексцентричност постановка на „Прилепът” на режисьора Марияна Арсенова.

„Квадрат 500“ с първа изложба графити у нас

Националната художествена галерия „Квадрат 500“ ще представи за първи път у нас изложба графити. Едни от най-добрите български стрийт артисти – Nasimo, Sve, Esteo, Arsek & Erase, ще покажат творбите си в откриващата се утре в 18.30 ч. експозиция „Прозорец към детството“, посветена на малчуганите и тяхното всекидневие, изпълнено с игри и забавления.