300 млн. лева губи хазната всяка година от плащанията кеш

300 млн. лева губи хазната всяка година от плащанията кеш

НАП готви сайт за касовите апарати

Всяка година бюджетът губи по 300 млн. лв. заради неотчетени плащания в кеш. Загубите от недекларирани печалби в електронната търговия са около 170 млн. лв. Така ежегодно хазната е назад с почти половин милиард лева. Това каза шефът на Националната агенция по приходите (НАП) Галя Димитрова по време на изслушване в Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата към НС.

По време на заседанието Димитрова се похвали, че се работи усилено за изчистване на наредбата за касовите апарати. До момента са проведени над 300 срещи с различни браншови организации, а само преди дни стана ясно, че част от исканията на бизнеса са изпълнени. Сега търговците ще разполагат със 72 часа при неработещо фискално устройство, вместо досегашните 24 ч. Ще бъде създаден и авариен режим на работа при прекъснала връзка с НАП.

В момента се работи и по

сайт за касовите апарати,

в който търговците да намират повече информация за изискванията на наредбата. „Очевидно въпросите и отговорите, които публикуваме на нашата страница, не са достатъчни – в сайта ще има отговори по браншове“, поясни Димитрова. Там ще стане ясно какво е софтуер за управление на продажбите и в кои случаи има нужда от него. Сайтът ще заработи след месец. „Разчитаме на бизнеса да даде предложения как да го формулираме“, каза още шефката на НАП като допълни, че се полагат усилия платформата да заработи бързо с прецизна и разбираема за хората информация. На въпрос на „Монитор“ дали търговците ще могат да задава въпроси, Димитрова отговори, че сайтът няма да е интерактивен, а в него единствено ще се качват материали.

Заместник-изпълнителният директор на приходната агенция Пламен Димитров посочи, че се работи по нови софтуерни решения. „Няма как на едно и също място да се работи в реална и във фиктивна среда“, каза Димитров. Той сподели, че в момента се обмисля използването на помещения, в които

да се тестват одобрените софтуери.

По време на заседанието присъстваха представители на бизнеса от Българска стопанска камара (БСК), Българска асоциация за развитие на бизнес софтуер, петролната и газова асоциация и други. Станислав Попдончев от БСК изтъкна, че малкият бизнес е ощетен. “Голяма част от проблемите на по-малкия бизнес останаха нерешени”, каза той. По думите му това се дължи на трудностите при използване на софтуер за управление на продажбите (СУПТО), които идват от различните бизнес модели. От стопанската камара поискаха и формирането на работна група, с която да се преразгледа начинът на

запечатване на търговските обекти от НАП.

„Нелоялната конкуренция при продажбата на горива от нерегламентирани обекти намалява“, каза Светослав Бенчев от Българската петролна и газова асоциация. Той посочи, че не е редно наредбата да бъде отменена. „Тази наредба може да работи, но има неща, които и нас ни затрудняват“, допълни Бенчев.„Наредбата за касовите апарати няма да реши въпроса със сивата икономика – той при нас надхвърля 60-70%“, опълчи се председателят на Съюза на автосервизите в София Емил Германов като допълни, че регистрираните в страната сервизи са 6 900.
"Шансовете за неразбирателство и конфликти са огромни", изтъкна и Ясен Танев от Българската асоциация за развитие на бизнес софтуер. Той увери, че няма да се правят компромиси относно дигиталната и информационна сигурност. „Данните трябва да са защитени и да се предават по сигурни канали“, каза Танев.

Депутатите от комисията обаче изразиха притеснения за сигурността на данните и за това дали дребният бизнес не е ощетен заради големите разходи, които трябва да направи. Според Дора Христова от ВОЛЯ основен проблем е това, че бизнесът не тества одобрените от НАП софтуери. Председателят на комисията Юлиан Ангелов пък изтъкна, че трябва приходната агенция и финансовото министерство да дадат гаранции, че търговската тайна на различни бизнеси няма да изтече. Галя Желязкова от ГЕРБ попита дали оставащите 5 месеца от удължения срок ще са достатъчни. "Надявам се, че ще постигнем разрешаване на всички тези дребни детайли, които в момента притесняват бизнеса", каза Галя Димитрова.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.