Проф. Михаил Константинов: 30% от избирателите не са пипали компютър

Проф. Михаил Константинов: 30% от избирателите не са пипали компютър

Поне 25 000 машини ще са нужни, ако изхвърлим хартиените бюлетини

Бунтовете във Франция и Хонконг показаха колко близо до тотален хаос се намират дори материално задоволените общества, коментира в интервю пред "Монитор" експертът по избори

- Проф. Константинов, след година на два избора какви са изводите ви за отминаващата 2019 година?

- Относително спокойна година за България и за съжаление, доста тревожна за света. Бунтовете във Франция и Хонконг показаха (и тепърва ще показват) колко близо до тотален хаос се намират дори материално задоволените западни общества. Това нашите политици, особено управляващите, инстинктивно го чувстват и са избрали реактивна тактика на действие. Тази тактика може и да е успешна за къси интервали от време, но тя не може да се прилага вечно. Реактивната тактика трябва да се редува с проактивни действия. В противен случай и на нас могат да ни пожълтеят жилетките.

Във вътрешен план управляващите спечелиха и европейските, и местните избори и закрепиха положението си, но не без известни щети. Доколко тези щети са съществени, ще видим през следващите две години. На свой ред опозицията в лицето на БСП далеч не постигна най-амбициозните си цели, но пък показа, че още е жива. Във всеки случай отлепи се от дъното, в което се беше забила през катастрофалната за нея 2014 година. От тогава досега имаше 4 национални избора: президентски през 2016 година, парламентарни веднага след това през 2017 година и двата избора тази година. След убедителната победа на г-н Румен Радев през ноември 2016 година социалистите изпаднаха в приятната самозаблуда, че това е чисто тяхна победа. Е, не беше. В най-добрия случай победата на президента Радев беше само на една трета тяхна. Втората третинка беше убедителното представяне на самия кандидат, а последната третинка беше не особено убедителното представяне на кандидатката на ГЕРБ. След тази полупобеда на БСП последваха три последователни загуби на партията на национални избори. Е, тези загуби не бяха унищожителни, но загубата си е загуба. И те държи далеч от центъра на властта, където се разпределят ресурсите. Имам предвид в добрия смисъл на думата.

БСП не изглежда да е в кондиция и за успешно участие на предсрочни парламентарни избори през 2020 година. Най-малкото защото до средата на годината ще е заета с вътрешнопартийни проблеми. След това иде лятото, а да се правят избори в късната есен на 2020 година изглежда глупаво, доколкото редовните избори се очертава да бъдат на 22 или 27 март 2021 година (предишните бяха на 26 март 2017 година). Този дневен ред изглежда разумен, но само при условие, че няма извънредни събития. Да не дава Господ.

- Полезна ли беше дискусията за изборните правила, която се проведе в понеделник? Беше ли акцентирано на някои проблеми в системата?

- Полезна беше. По принцип всяка дискусия е полезна, особено ако замества употребата на груба сила. А иначе основните проблеми в нашата изборна практика са отдавна забелязани, но отговорните фактори отказват да ги разгледат задълбочено и съответно да започнат да ги решават. Проблемите са свързани с многото недействителни гласове и с неизтребимия продаден и купен вот, който е престъпление. Проблем са също корпоративният и етническият вотове, макар че те не са инкриминирани.

- Как ще коментирате изказването на президента Радев, че спасението от невалидните бюлетини е в машинното гласуване?

- Има такава надежда, а именно, че машинното гласуване ще елиминира недействителния вот. И на пръв поглед това е така. На втори обаче не е. Защото се създават други проблеми. Тук ще припомня забележителния анимационен филм на Доньо Донев „Умно село“. Та в умното село се завъдиха змии, умните селяни докараха таралежи да изядат змиите, после докараха лисици да изядат таралежите, после докараха ловци да застрелят лисиците и накрая върнаха змиите да изгонят ловците. А в самия край на филма изпуснаха водата от язовира (явно тогава в язовирите е имало вода за разлика от сега) и направиха наводнение, за да издавят змиите. Но за съжаление, самите те се издавиха. Тук авторите показват една от особеностите на българския бит и душевност. А именно упоритостта, с която борим проблемите, които сами си създаваме. А сега по-сериозно за машините. При условие че 30% от избирателите не са пипали компютър, се страхувам да не би по този начин да въведем компютърно-образователен ценз. Според някои скептици това може би няма да е лошо. Няма обаче да е в унисон с парадигмата на всеобщото избирателно право. Не знам дали в другите държави от Европейския съюз има филми от типа на „Умно село“, но там от 515 милиона население, някъде около 5 милиона (половин Белгия около Брюксел) гласуват с машини. Това е 1% от населението на ЕС. И що така само 1 процент? Ми, така. Пише го в мрежата, за когото не го мързи да прочете. Тоталното въвеждане на машини и съответно изхвърлянето на хартиените бюлетини ще означава да закупим поне 25 хиляди машини (75 милиона лева по цени от 2017 година). И съответно да ги съхраняваме някъде между изборите, за да не ги окрадат и да не ги налази влагата в мазето. И ред други неща означава, от които на много хора косите им се изправят като при контакт с високо напрежение. Абе не е зле да изгледаме отново филма „Умно село“. Има го в мрежата.

- На какво изобщо се дължи проблемът с недействителните бюлетини, може ли наистина да се стигне до там, че ЦИК да отвори чувалите с бюлетини?

- Както вече отбелязах, на срещата при президента недействителният вот при местни избори у нас има доста особена структура. За всички видове кметове (общински, районни и на кметства) той е горе-долу в нормата и е 4-5%. За общински съветници обаче е 14-15%, което е недопустимо много. През 2007 и 2011 година той за всички видове избори беше до 6%. И изведнъж през 2015-а и 2019-а скочи повече от двойно. Това съвпадна с въвеждането на преференциите. За да разберем дали те са виновни, и за да определим какъв точно е недействителният вот при избори за съветници, трябва да отворим чувалите с бюлетини, например в някои секции с висок процент недействителни гласове. Това може да стане с разрешение на местните административни съдилища, но само след като приключат делата с искане за касиране на местния вот на няколко места в България. В различните райони на страната недействителният вот за съветници е доста различен. За страната средно той е 15%, за Видин е над 23%, за София е малко над 5%. Според теста на PISA около половината от 15-годишните българчета са функционално неграмотни. Меко казано. Защо тогава очакваме по-възрастните им сънародници да са тотално грамотни? Ми, не са. Гласуването с до 4 бюлетини и с до 5 вида избор не е лесна работа. Казвам го без ирония. А как баба Гинка от Гинци ще върти съответните екрани и ще упражнява машинен вот, не ми се мисли. Дано пък практиката й от работата с банкомат помогне. У нас обаче има хора, които и с банкомат не работят. Е, вярно е, че тези хора и с хартиени бюлетини не могат да гласуват особено грамотно.

- А доколко е реалистично да говорим за въвеждането на дистанционно електронно гласуване, за което се спомена по време на дискусията?

- Дистанционното електронно гласуване, или интернет гласуването, е стара тема и то изглежда много привлекателно. В частност, то силно ще улесни гласуването на българските избиратели в чужбина, а те са около един милион. В политически план някои партии много се страхуват от тези един милион потенциални гласа. Те, разбира се, няма да бъдат толкова, но биха могли да достигнат до 400-500 хиляди. Има обаче обективни пречки пред този вид гласуване и не напразно в Европа интернет гласуване има само в Естония и част от Швейцария. Естонците например гласуват така с умни карти. През 2017 година обаче беше открит сериозен алгоритмичен пропуск в системата за сигурност на тези карти (така наречената „атака на Копърсмит“). А смисълът на изборите е да се осигури доверие в резултатите от гласуването. Няма доверие без сигурност.

И още нещо. Дори ако няма реална атака срещу интернет вота, достатъчно е да се внуши на хората, че такава атака е имало и тя е изкривила резултатите от изборите. Щетите върху демократичния процес ще бъдат огромни. Аз лично смятам, че интернет гласуване у нас рано или късно ще има. В момента обаче Европа и светът не са готови да го приложат масово. За България специално въвеждането на този вид гласуване се усложнява поради възможното нарушаване на тайната на вота, а у нас тази тайна е конституционно дефинирана и със статут на свещена крава. И правилно е с такъв статут, защото така се осигурява свободното волеизявление на избирателя. Когато в системата се получи дистанционно подаден електронен глас, тя няма как да разбере дали на другия край на линията избирателят не е гласувал под натиск или под контрол. В България, ако си покажете бюлетината с вота в избирателната секция, вашият глас ще бъде анулиран, защото е нарушена тайната на вота. А тук масово ще бъде нарушавана тази тайна. И как ще протече интернет гласуването на някои места? Ами тарторът ще прибере умните карти на избирателите и две грамотни момчета от етноса ще гласуват правилно с всичките тези карти. В момента на Запад (там са побъркани на тема политическа коректност и други подобни лъжи) на това му викат „семейно гласуване“. Как работи то? Главата на семейството строява цялата фамилия вкъщи 5 минути преди края на изборния ден и под контрола на големия син всички „гласуват“ правилно. Така нямат време да изтичат до интернет кафето на улицата и да си сменят вота. В такива семейства главата на фамилията казва за кого ще се ожениш и ако не го послушаш, ти реже главата, та няма да ти каже за кого ще гласуваш! Абе, измислили са го хората. А и нашите умници по места ще приложат и свои иновативни практики в това отношение. Изобщо няма система, измислена от човек, дето друг човек да не може да я пробие.

- Притесняват ли ви данните, които бяха изнесени по време на дискусията, че купеният вот е между 4-8%? И как може да се реши този проблем?

- Колко процента е купеният вот аз лично не знам, щото не съм го мерил лично, но не е малко. Особено на местни избори. На президентски избори обаче е доста по-ограничено това уродливо явление. Между другото, това не сме го измислили ние. В Италия, САЩ и много други държави, особено в периода непосредствено след Втората световна война, масово са се купували гласове и се е гласувало под натиск. Ама какъв само натиск! Всеки може да намери данни за това в мрежата.

- Как ще коментирате решението партийната субсидия да стане 8 лева, очаквахте ли го?

- Не ми е работа да коментирам партийни субсидии, има си европейски практики, но те пък са доста различни. Някога у нас субсидията беше 1% от минималната работна заплата и никой не пискаше. Ми да я направят пак толкова, това значи 6 лева на глас. А това е и средното аритметично на 1 и 11, колкото бяха предишните субсидии.

- Очаква се следващите редовни избори да са пред 2021 година. Възможна ли е друга хипотеза и можем ли да кажем, че хората се измориха да ходят до урните?

- Вече коментирах сценариите за 2020 година и те не предвиждат предсрочни избори. Разбира се, възможно е всичко, което не противоречи на законите на физиката. Ако има извънредна политическа ситуация, ще има и извънредни политически действия. Предсрочните избори са едно такова действие. Има обаче и други, да не дава Господ. Така че нека всички да сме живи и здрави, да посрещнем с надежда предстоящите новогодишни празници, пък след това все някак ще се преборим с дивотиите, които неизбежно ще продължаваме да правим.


Визитка:

Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София

През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към БАН

Автор на близо 600 научни труда, включително десетки книги

Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 г.

Член на централните избирателни комисии (ЦИК) за парламентарни, европейски, президентски и местни избори от 1991 до 2011 г.

Заместник-председател на ЦИК за парламентарни, европейски и местни избори от 2003 до 2009 г.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.