30 000 лв. струва минута анимация на БГ студиата

30 000 лв. струва минута анимация на БГ студиата

Представяме се достойно по фестивали, липсва широко разпространение в киносалоните

Между 7000 и 30 хиляди лв. струва на българските студиа създаването на една минута от завършен анимационен продукт. Цифрата зависи от стила и нуждите на проекта, като в нея са включени както самото анимиране, така и съпътстващите разходи като дизайн, визуален стил, сценарий, музика, диалог, продуцентство и т.н.

Дори минималната „цена“ за 60 секунди рисувано съдържание е почти двойна в сравнение с тази за реализирането на същото време от игрален филм, за който средната стойност на бюджета по нашите ширини достига до 300 000 лв. Скъпата стойност и липсата на широко разпространение за повечето от анимационните ни филми пък слагат прът в развитието на комерсиалната индустрия на рисуваното кино в България.

Едва около 40 000 зрители са посетили киносалон, за да изгледат родна анимация през последните девет години, показва справка в обобщените данни за родния боксофис на Националния филмов център и базата с данни „Люмиер“, черпеща информация от Европейската аудиовизуална обсерватория и други национални програми, свързани със сектора. За сравнение само в рамките на една година трите най-гледани игрални български заглавия „Привличане“ (112 934), „Революция Х“ (54 575) и „Нокаут, или всичко, което тя написа“ (41 836) привлякоха повече зрители всяко поотделно, отколкото всичките ни анимационни ленти, взети заедно, за девет години. Числеността на аудиторията за рисуваното ни кино всъщност е дори по-шокираща, имайки предвид, че над 35 000 от хората, посетили прожекциите, са платили билет само за едно-единствено заглавие – „Българ – Филмът“ (2014 г.) на Неделчо Богданов. Освен като първия 3D филм родно производство продукцията се отличава и с това, че е изцяло частно финансирана. Нещо повече, това е един от първите български пълнометражни анимационни филми след 90-те години на миналия век. Въпреки че е най-добре представилият се в боксофиса анимационен проект, създателите му решават, че втората част няма да се ротира по киносалоните, а само онлайн. Причината – разпространението е немалко перо в бюджета на една филмова продукция, независимо дали е игрална или анимационна. В същото време намирането на финансиране за реализацията на рисуван проект е трудно.

За да отидеш при някой спонсор и да му поискаш пари, трябва да можеш да докажеш, че ще има някаква възвръщаемост

коментира пред „Монитор“ аниматорът Георги Захариев. Струва си да се отбележи, че Националният филмов център е заделил над 1 милион лева за анимационно кино тази година. Твърде често получилите средства от държавния фонд ленти имат своя фестивален (нерядко успешен) живот, но така и не достигат до широката публика. Не само в киносалона, но и по телевизията.

Нямаме изградена инфраструктура за финансиране, разпространение и реализиране на анимационни проекти.

Преди години, когато водихме първите преговори за „Златната ябълка“, отговорът на българските телевизионни канали беше: „Никой не гледа анимация в България“. Това е много странен отговор, защото ако се гледа статистика от посещенията в киносалоните, всъщност много хора в България гледат анимация независимо от страната на производство“, каза за „Монитор“ Димитър Петров, съосновател на студио „Змей“, което работи по първия български анимационен сериал, вдъхновен от родния фолклор – „Златната ябълка“. Въпреки че екипът на продукцията е кандидатствал за редица държавни фондове – като НФЦ за реализирането на късометражния филм „Легенда за първия кукер“, европроекти на местно ниво, водили са преговори и с всички телевизии, те получават финансова подкрепа единствено от БНТ, и то само за един епизод – пилотния, на който националната телевизия е миноритарен копродуцент (с 20%). Въпреки това получи силна подкрепа от бъдещите си зрители, които дариха общо над 30 000 лв. в краудфъднинг платформа за целите на проекта. Именно тази публична подкрепа даде възможност на студио „Змей“ да започне да води преговори с международни компании, като към момента интерес към сериала проявяват продуценти от Франция, САЩ и Канада.

Един от основните проблеми в сектора според родните аниматори е липсата на държавна политика относно изграждането на анимационна индустрия. За добър пример те посочват системата във Франция – една от страните, в които този сектор е най-развит. Френските аниматори имат три опции за получаване на финансиране за проекта си – чрез Националния център за кино и движещи се изображения (CNC), чрез местни фондове и чрез финансови стимули, които се получават при условието, че въпросният проект ще бъде извършен на конкретна територия. Средствата, които студиата там могат да получат при реализирането на анимационния си продукт, варират между 30 и 70 на сто от общия бюджет. Към момента у нас финансиране се дава от Националния филмов център. Тази година държавно подпомагане са спечелили 8 рисувани заглавия, всички късометражни (най-дългият е с продължителност от 24 минути – б.а.). От около година все по-усилено се говори и за въвеждането на финансов стимул, според който при изпълнени определени условия филмовият продуцент ще може да си върне до 25% от изразходените в България средства. Анимационните студиа, независимо дали развиват собствени проекти, или действат на принципа на аутсорсинга, също биха спечелили от въвеждането на такъв механизъм. „В момента ние не можем да бъдем конкурентоспособни за дълго време, защото навсякъде вече има такъв финансов стимул. Ако вземем например, че производството при нас – в българско студио, струва 40% по-евтино. Във Франция цената пада с 30% заради механизмите за финансово подпомагане.

И съответно насреща имаш хора, които ти казват, че реално производството в България им излиза не с 40, а с 10 на сто по-евтино, като такъв риск за тях може да не си заслужава.

Важно е да се разбере, че с въвеждането на такъв тип финансиране се привлича работа, която иначе няма да дойде тук“, коментира още Петров.

Липсата на мащабни български проекти води и до изтичане на кадри. Причината – в създаването на по-малките продукции участват средно до 10 специалисти, на фона на над 60, които са необходими за по-големи филми и сериали. Трудностите около финансирането и разпространението на рисуваните заглавия води и до това, че се създават малко работни места, като наши добри аниматори често намират поле за изява в чужбина. Не са единични и случаите, в които наши аниматори намират място дори в компании от ранга на Cartoon Network и Disney.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.