Още когато Гергана Плетньова кандидатства в НАТФИЗ, бъдещата й преподавателка Ана Вълчанова забелязва, че момичето с огнени коси напомня за Изабел Юпер. Навярно не е случайно, че младата актриса наскоро спечели втория „Икар“ в кариерата си за поддържащо изпълнение във френска драматургия – като Дорина от „Тартюф“ на Молиер. Своя светъл ген Гери всъщност дължи на белогвардейските си корени. Сигурно не е случайност и това, че първата награда „Икар“ през 2013 г. - за водеща женска роля, дойде при нея за превъплъщението й като Чеховата Соня от „Вуйчо Ваньо“. А може би просто Плетньова е универсален боец на сцената.

Нетипичната за нашите географски ширини „боя“ е наследена от предците й по бащина линия, емигрирали навремето от Воронеж в България. Прадядото

Сергей Плетньов, художник, бил риж и с лунички

В предчувствие за бъдещето, той сякаш е нарисувал Гергана, без да е доживял раждането й. „Пазя един портрет вкъщи, на който...съм аз. Разказвали са ми, че е имал две сестри, едната от които е приличала на мене. Може би е изобразил нея, но аз съм същата“, обяснява нежната актриса от театър „Българска армия“, която през лятото не излиза от къщи без крем със слънцезащитен фактор 50+ и шапка.

Тази година Гергана - възпитаничка на проф. Здравко Митков, и неговата асистентка Ана Вълчанова бяха номинирани в една и съща категория за отличията на Съюза на артистите. Статуетката се падна на Гери. „Привилегия е ученикът да достигне учителя. Ани присъства на всяко мое представление и не ми спестява нищо – откровена е г-ца Плетньова. - Рядко се намират хора, които умеят да критикуват градивно“. Стоян Радев и Веселина Михалкова от Варненския театър са също от доверениците, на чието мнение разчита. „След като завърших Академията, аз се влюбих в тяхната трупа, защото имаме еднакво мислене за професията като отговорност, почтеност и чистота. Когато срещнеш такива приятели, те са завинаги“, категорична е Гергана. Тя и досега пътува до морската столица за представленията, в които е била разпределена като щатна актриса там: „Кавказкият тебеширен кръг“ от Брехт под режисурата на проф. Маргарита Младенова и „Паметта на водата“ от Шийла Стивънсън, поставена от Стоян Радев, още са в програмата. „Паметта на водата“ е като терапия за всички, които участваме - влизаме като в изповедалня и накрая сме като изпрано, изгладено и подредено пране“, картинно описва усещанията си.

Със Стоян Радев в

Гергана Плетньова е родена в Свищов и няма връзка с Варна, освен че неин роднина, Валентин Плетньов, е директор на Археологическия музей там. Преди 7 години режисьорката Лилия Абаджиева я кани да изиграе Гретхен в суперпродукцията „Фауст“, която поставя в театър „Стоян Бъчваров“, и момичето попада в окото на бурята – трупата преживява труден период, вдига се срещу тогавашния директор и назряват промени. Гергана приема каузата и като своя и остава: „Реших, че искам да съм сред тези хора в този момент и за нататък, без да си определям за колко време. Не може да си кажеш: сега ще поработя малко там, докато задобрея, пък после ще дойда в София. Това не е честно влизане в трупа“. Напуска, когато усеща, че прекалено дълго се е задържала в зоната на комфорта, от която винаги е бягала, за да поддържа живец в работата си. Учителят й проф. Здравко Митков отваря пред нея вратите на Сатиричния театър, но Плетньова не пуска корени там – и двамата явно виждат, че стихията й е другаде, и по взаимно съгласие се разделят. Преди премиерата на спектакъла „Жената от морето“ на Ибсен в театъра на Армията режисьорката Василена Попилиева предлага нордическата принцеса Гергана

да замести напускащата Йоана Буковска

За Гери, която изглежда като вълшебно създание от скандинавския епос, драматургията на Ибсен, Стриндберг, Бергман винаги е била магнит и с радост приема. Следват „В полите на Витоша“, „Тартюф“ и назначение във военната трупа. Хитроумната прислужница Дорина – първата й комедийна роля изобщо, освен „Икар“ й донася и възхищението на режисьора проф. Красимир Спасов. А той има особен сантимент към тази Молиерова героиня, защото някога майка му е играла ролята във Варненския театър...

Като Дорина в

„За пръв път стъпих на сцената, когато се записах в актьорската школа за деца, водена от Илия Добрев, светла му памет, и Росица Обрешкова. Те поставиха с нас „Малкия принц“ - тогава някак си усетих, че това е, което искам да правя и в бъдеще. Дали ставам, въобще не бях наясно“, спомня си Гери. Още преди да се пробва в НАТФИЗ, младата Ема Константинова я взема в дипломния си филм „Индийско орехче“, където дебютантката си партнира с Ирмена Чичикова и Яна Титова. Малко по-късно кинорежисьорът Светослав Овчаров, който е ментор на Константинова, привиква Гергана на кастинг за филма си „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа“. Така, за разлика от повечето си колеги, първокурсничката пробива с главна роля в седмото изкуство много преди да е играла на професионална сцена. Но бързо наваксва. „За тия 7 години, откакто завърших, имам удоволствието да работя много в театъра, не съм спряла да репетирам, докато в киното нещата ми се случват през по-голям период от време, на две-три-четири години. Не съм от комерсиалните актриси, които участват в повечето заглавия. Много се притеснявам във всеки филм - точно заради това, че не съм толкова свикнала да съм пред камера. Снимала съм, не е като да не съм, но като има такава дълга пауза, в следващия филм ми трябва

време, в което да спра да се притеснявам

А това най-често става чак на последния кадър“, изповядва се миловидната Дева, която познавачите смятат за явление на българския екран. Странно, и в това Гергана е различна - мнозинството от колегите й говорят за сценична треска. А тя: „Има я, разбира се, преди всяко представление, но е много овладяна и нямам време за губене с нея. Тя е усещане, което по-скоро повдига и зарежда, а не пречи“. Светлокосата красавица не държи на всяка цена да влиза от филм във филм или от пиеса в пиеса, напротив - обича да има дистанция между ангажиментите, която да използва за пътувания, за книги, за гледане на филми. „Уважавам свободното си време и мисля, че то е нужно на всеки човек, който твори, за да може да проветри съзнанието си от предишни неща и да влезе по нов начин в следващите“, казва Гергана Плетньова.

С кучето Роузи сред природата.

Актрисата живее с приятеля си, който е с професия извън обсега на прожекторите и действа като балансьор в тяхната връзка. Отскоро е и щастлива собственичка на куче. Тримата вече нямат търпение да се запролети истински и да поемат към планината, която Гери обожава дори повече от морето, нищо че е „Жената от морето“ в афиша на Армията. Тя често пътува и до Берлин, където се е установила по-голямата й сестра Рада, задава се воаяж и до Париж, където ще бъде представен филмът „Никой“ с нейно участие. За дебютната лента на Андрей Андонов Гергана Плетньова и състудентката й Силвия Петкова бяха удостоени с обща награда за водеща женска роля на фестивала „Любовта е лудост“, а Гери получи за изпълнението си в нея и

приза за актьорска смелост

на независимите журналисти във Варна. Предстои за нея да се завърти камерата и за мащабна чужда продукция с известен режисьор и още по-известни партньори. Скоро ще разберем и подробности за проекта.

„Май е моят сезон, сега имам време да ходя на театър и съм си насрочила тая седмица да гледам три представления“, зарича се Гергана, която иначе почти всяка вечер е заета на сцената. Иска й се днешните родители да водят децата си, дори и порасналите, по-често на театър - така както нея са я водили и както смята да постъпва със своите деца един ден. За да не бъде изпуснато духовното им възпитание. „Тийнейджърите сега са вглъбени в устройствата си и не могат да се изразяват и общуват по друг начин освен „чатейки“, „шервайки“ и с други подобни термини, повечето от които не разбирам“, със съжаление отбелязва актрисата. Що се отнася до нея, тя още изпраща на сестра си в Германия истински картички. И мечтае да изиграе Зелда, съпругата на Скот Фицджералд, в късната пиеса на Тенеси Уилямс „Облекла за летен хотел“. Този текст изобщо не е поставян в България и Гери плахо се надява да се намери режисьор, за когото говоренето за чувства не е демоде в нашето време, препускащо все по-забързано.

 
 
 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Сандра Бълок дари $100 000 за животни

Холивудската актриса Сандра Бълок дари 100 000 долара в помощ на животни, които бяха евакуирани по време на опустошителните пожари в Калифорния.

„Да бъдеш Владо Пенев“ в 400 секунди

Какво е да бъдеш Владо Пенев? Върху този въпрос размишляваха негови колеги и приятели, сред които Марта Вачкова, Димитър Стоянович, Ованес Торосян и Дарин Ангелов, в навечерието на Нощта на театрите.