- Доц. Бакрачева, пореден случай на селфи прати дете в болница и има опасност за живота му. Как си обяснявате тази тенденция?

- На първо място със стандартните неща, свързани с възрастта. Тийнейджърите имат необходимостта да получат признание, както и по-висок статус. Също така следват принципа „живей за мига“. Те не разполагат с необходимия социален опит, за да преценят риска, на който се излагат при поредното селфи. Всъщност социалните мрежи и новите технологии улесняват търсенето и достъпа до неща, чрез които подрастващите могат да получат по-високо признание сред връстниците си. Много изследователи вече говорят за „селфизъм“ в различна степен, ако в случая може да има някаква норма докъде това поведение е допустимо. Всичко е свързано с подражание и избора по какъв начин ще получиш необходимите лайкове.

- Може ли тогава вече да говорим за зависимост?

- Границите са прекалено условни, тъй като честотата на престоя в социалните мрежи и качването на снимки там е индивидуално. Много е лесно да преминеш границата на зависимост. Става дума за т.нар. хедонистична мелница - ако днес получавам 10 лайка, то утре ще са ми необходими 20 или 30. Хората неусетно попадат в този механизъм - да искаме все повече и повече като количествен измерител, за да имаме някаква степен на удовлетвореност.

- Толкова ли е важен лайкът, за да бъдем щастливи?

- По-скоро удовлетворени, защото има разлика между двете понятия. Дори при по-високите възрастови групи вече офлайн и онлайн общуването няма как да бъдат разграничени, те се допълват по специфичен начин. Удовлетворяват едни и същи потребности. Всеки иска да се почувства част от дадена група и това става точно чрез лайка.

- Съзнават ли риска младите хора, когато се подават на такова нещо?

- Не. Но те не правят това и в реалния живот. Така че превантивната мярка е информирането за резултата, до който води това поведение. Когато медиите, да речем, отразяват подобни случаи, самите деца започват да си говорят помежду си и по този начин може да се постигне превантивна мярка. Така може да започне промяната и да започнат да си дават сметка за рисковете, до които води това поведение.

- Защо снимката стана толкова важна в живота на младите хора? Какво печелят от това, само популярност ли?

- Първо е популярността, второ е леснотата, която осигуряват информационните технологии. Снимката се възприема директно и веднага предизвиква някаква реакция.

- Каква е ролята на родителя и може ли нещо да направи в такива случаи?

- Все пак трябва да имаме предвид, че при тийнейджърите родителите запазват своето място като ролеви модел. За да споделят децата повече с тях, родителите трябва им покажат, че ги разбират и ги подкрепят. По този начин не се стига до поставянето на бариера и детето е по-склонно да споделя с възрастните. Но обикновено подрастващите търсят себе си в очите на своите връстници. Така че едно демонстриране на разбиране е крачката, която може да доведе до разговори в семейството. Само така родителите ще знаят какво се случва с тяхното дете. Добре е обаче да се обсъждат конкретни случаи от живота, без родителите да посочват на децата си какво трябва и какво не трябва да вършат.

- Можем ли да кажем, че селфито е просто мода сред подрастващите, или е нещо повече?

- Когато се обсъжда тази тема, на мен много ми харесва фразата „Първо снимай, после живей”. Става дума за много бърз начин хората да покажат къде са, и то без големи обяснения. По този начин имат и връзка с околните. Като всяка друга модна тенденция, провокира в известна степен развиването на зависимост, защото хората прекарват много време в социалните мрежи. В един момент те вече го правят автоматично.

- Защо социалните мрежи станаха част от живота ни, превърнаха се в необходимост?

- На първо място те претърпяха доста сериозна трансформация и само за няколко години от средство за поддържане на приятелски връзки започнаха да имат и все по-силно информационно съдържание. Абонирайки се за страници или като следваме определени групи или хора, се информираме. За ограничено време и без влагането на кой знае какви ресурси човек може да се почуства в общност, в която всички са равни. Може да избере дали да бъде анонимен, но в почти реално време може да изрази себе си и да види до какво водят неговите реакции. Паралелно с това пък се информира за случващото се около него. Много фактори се удовлетворяват чрез една социална мрежа и това е причината те да бъдат толкова популярни.

- Но не забравихме ли така за общуването лице в лице?

- Определено. В зората на нахлуването на информационните технологии се отчитаха по-скоро негативните влияния от социалните мрежи. Сега това се превърна в стил на живот и все по-малко се говори за негативите. Според мен обаче вече се забелязва тенденция в мрежите да се качват повече положителни неща.

- Навлизането на социалните мрежи в живота ни обаче не повлия ли негативно на отношенията родители-деца? Обръщаме ли се към семейството и успяваме ли да съхраняваме ценностите?

- Семейството и чувството на загриженост към децата са едни от малкото ценности, които успяхме да съхраним с годините. Вярно е, че комуникацията родители-деца малко се пропука, но това е по обективни причини. Знаете, че възрастните са притиснати от времето. От друга страна, през последните години се наблюдава липсата на достатъчно добра комуникация училище-родители-общество. Докато няма такава, едва ли нещата ще се подобрят. Така че определено нишката е скъсана някъде.

- Затова ли и днешните деца споделят все по-малко с родителите си?

- Това е особеност в тийнейджърските години. Като по-малки децата спазват модела на родителите, но после той остава някъде на заден план. Причината е, че искат да се социализират в обществото и да отговарят на неговите изисквания. Те трябва да намерят своето място в групата на връстниците си, така че споделянето на проблемите, търсенето на решения са нещата, които по принцип стават в приятелския кръг. Това е причината като етап на развитието на тийнейджърите, да подбират най-добре с кого да споделят общите си тревоги.

- Вече наближават коледните празници. Какво е настроението на българите, когато идва това време на годината - повече се депресираме и анализираме живота си, или по-скоро се мотивираме?

- Зависи от личната ситуация. От депресия са застрашени предимно хората без партньор или които нямат добри семейни отношения. Проблемът при останалите пък е, че се стресират около голямата организация по самия празник, от избора на подаръци. По този начин не обръщат достатъчно внимание на взаимоотношенията. Тъй като в началото стана дума за щастието, искам да споделя нещо от многото изследвания, които сме правили за щастието и удовлетвореността от живота, а това са две различни неща. Щастието е усмивката на хората около нас, това не е нещо материално. Добрите отношения между хората, не само в интимен план, е нещото, което кара хората да се чувстват щастливи.

- Тоест трябва да забравим за суетата около организирането на празниците и да обърнем внимание на отношенията?

- Точно така. Трябва да вършим нещата заедно. Това важи и за организирането на празниците. Това е идеален вариант - да бъдат ангажирани всички.

 

Визитка:

 

Доц. Маргарита Бакрачева е завършила Първа английска езикова гимназия в София през 1994 г.

През 1999 г. завършва магистратура по „Социална педагогика“, а през 2003 г. защитава дисертация за докторска степен на тема „Психосоциална идентичност и субективно психично благополучие в юношеска възраст“

През 2005 г. става н.с. I ст. в Института по психология при БАН. През 2006 г. получава награда на БАН за млад учен "Марин Дринов". Член e на Международната асоциация за психоаналитична аз-психология, на Съюза на учените, EFPA, Асоциация за психично здраве и дружеството на психолозите в България

 

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Седмичен мониtоринг (6 - 10 май)

След всички таланти, избуявали през годините, българинът доказа, че е достигнал до съвършенството и покрива напълно идеала за многостранно развитата личност. Потвърждението за това дойде в дните, в които даже пълните атеисти се развихриха по темата за папското посещение и религиите.

Седмичен мониtоринг (22 – 26 април)

30 милиона яйца няма да изкукуригат и изкудкудякат по Великден. Тъжна новина и не съвсем. Всяка уважаваща себе си кокошка е наясно, че е важно не снасянето на яйцето, а откудкудякването му. Едни „репортери без граници“ вече се отчетоха предвеликденски с мощно кудкудякане, след като снесоха поредната кошница запъртъци, вапцани с черна боя.