„Пожар в операта. Пратете веднага коли!“. Лаконичният сигнал е приет точно в 00,04 часа на 5 октомври 1991 година от дежурния в пожарната служба на Стара Загора, според експертите огънят е тръгнал поне 30 минути преди обаждането-на 4 октомври /петък/.

„Пожар в операта. Пратете веднага коли!“. Лаконичният сигнал е приет точно в 00,04 часа на 5 октомври 1991 година от дежурния в пожарната служба на Стара Загора, според експертите огънят е тръгнал поне 30 минути преди обаждането-на 4 октомври /петък/. Към местопроизшествието се отправят два специализирани автомобила:“Татра“ с 8 куб м вода в цистерната и „Мерцедес“ с 1 200 л,   връща лентата на спомените си към кошмарната нощ Петко Белчев, по него време старши лейтенант и дежурен на смяна. Минути преди това екипът му се завърнал от гасене на пожар в местност край село Борилово, където горяла вилата на тамошния кмет. На път към местопроизшествието дошъл сигнал за пожар в село Бъдеще, където пламнала селскостопанска постройка и имало опасност огънят да обхване и съседна къща. Духал вятър със скорост от над 40 м /секунда.

„Бяхме в изключително намален състав. Поради неплащане на заплати, които трябваше дa осигуряват големите предприятия от общината в продължение на 2 месеца в неплатен отпуск бяха пуснати 17 колеги от съществуващото тогава звено ЕПС.От моята смяна липсваха петима  и на практика в първите 10-15 минути от гасенето срещу пламъците застанахме 4 души плюс колегата Слави Господинов, който ни чакаше при служебния вход на сградата.

 Все още имаше осветление и успяхме да стигнем до металните врати към сцената. При отварянето им  в краката ни рухна металната конструкция с двигателите, които се използват за вдигане и спускане на завесата. Вероятно заради късо съединение осветлението изгасна. Всичко беше в дим, виждаха се пламъци, ползвахме ръчните си фенерчета, за да добием минимална ориентация. Успяхме с колегата Васил Аргиров да пуснем две линии като целта ни беше да не дадем на  огъня да прескочи към зрителната зала.Едно от момчетата ми се втурна да помага за евакуиране  на хората от работещия тогава във фоайето на втория етаж нощен бар. В последствие разбрах ,че там е имало над 200 души – мъже и  жени,четири балерини от Русия…. Малко преди пристигането ни са си тръгнали временният кмет Стоян Стоянов, който бил с посланика на Финландия на опера. По-късно научих, че в сградата е имало среща на Александър Лилов, тогава лидер на БСП с писатели, певци, музиканти и художници. Тя обаче приключила преди сигнала за пожар…“, намества парченцата от пъзела Белчев, за когото това е било първия пожар от подобни страховити мащаби.

Според предварителния план за действие при гасенето на сградата е трябвало да участват поне 40 огнеборци с 10 специализирани машини. Трябвало…

Оказало се, че заради действащия в онези времена „воден режим“ намиращите се в близките улици пожарни хидранти са сухи.

В специално направения резервоар, от който трябвало да бъде захранвана водната завеса над сцената имало едва 3 кубика, които били изсмукани за секунди.

Самата водна завеса не можела да се задейства защото пускането й ставало от място, където вече бушували пламъци. Заради лошо изпълнено строителство /това ще го констатират в последствие експертите/ огънят за минути достигнал окачения таван над  зрителната зала и започнал да „диша“ буквално в лицата на все още неразбиращите какво точно става посетители на бара.

С трясък навътре във фоайето се сгромолясали огромните стъкла от южната и западна фасади.Междувременно пристигнали на помощ още две коли от ведомствените служби на тогавашното АТЗ и ЗЗУ, започнали да карат вода с цистерни от канала, преминаващ по улица „Братя Жекови“.

След час и половина дошли пожарникари от Казанлък и Чирпан, призори пристигнали няколко екипа от Пловдив.Гасенето продължило до към 6,30 часа, тогава парче от окачения таван рухнало върху Белчев и само двете бутилки със сгъстен въздух на  гърба му  го спасили. Откарали го до болницата, направили рентгенова снимка и въпреки болката се върнал обратно.

Гледката била ужасяваща: сцената и залата били опустошени, по мрамора във фоайетата хрущели парчета от чешките кристални стъкла и останки от полилеите, доставени  през 1970 година преди официалното откриване на специално проектираната за оперни спектакли сграда.

В експертизата, направена във връзка с бъдещия процес срещу дежурния в нощта на пожара огнеборец Слави Христов и подписана от трима най-добри специалисти по онова време, е записано: „Може да се направи заключение, че първоначалното огнище на пожара е в помещението, западно от оркестрината, а най-вероятната причина за възникване на пожара е хвърлена незагасена цигара,  попаднала върху горимите материали не по-късно от 23,00 ч.на 4 октомври.“.

Единият от авторите й, доц.д-р Стефан Димитров ще допълни в последствие:“ По време на провеждане на огледа (5-6.10.1991 г.) в РПУ – Стара Загора се предаде доброволно млад мъж, на около 25 години, който твърдял, че е подпалил операта. В следващите дни, същият, вече като арестант, отвеждан на обяд, успя да избяга. Полицейските и следствени органи така и не го намериха до началото на съдебното дело, което се провеждаше от военен съд (защото, едва ли не, за основен виновник беше визиран служителя от обектната служба за ПБС).

Младшият инспектор – пожарникар, който е бил на дежурство, беше веднага уволнен дисциплинарно, каквато беше практиката на всяко ръководство – имаш ли пожар в обекта или района си – виновен си. Впоследствие бе осъден условно (за неизпълнение на служебните задължения), а виновникът за подпалването на операта,  който след години “бил заловен, но съдебният състав отказал да се занимава с него поради давност и приключване на делото” (по думите на следовател занимаващ се със следствието), остана неизвестен, ненаказан.“.

Първоначално започнатото следствено дело за пожара в Стара Загора е поето от тогавашното Главно следствено управление, припомня си тогавашният шеф на специализирания отдел  за разследване на особено тежки престъпления по всички видове транспортни, трудови злополуки, умишлени и непредпазливи взривове и пожари Христо Мишев. Било възложено на съфамилника му, Петър Мишев. Разследването продължило три месеца, но било извършено „отгоре – отгоре“. „Още като го предаде му казах, че нещата са оплескани и че няма да издържи в съда…“, коментира ексследователят с уговорката , че колегата му е вече покойник.

Веднага след потушаването на пламъците началникът на дежурната смяна Петко Белчев и останалите му колеги наместо да чуят думи на благодарност са закарани в  класното помещение на РС ПАБ – Стара Загора и накарани да пишат обяснения.

„Седем пъти писах обяснения, седем пъти ме връщаха обратно, следователят дори ми се смееше, че съм научил всичко наизуст…“, отбелязва Белчев, който е бил и сред свидетелите по делото, от което станало ясно, че  пожарът е извършен от …неизвестно лице.

Дни след първия оглед започнало разчистването на сградата, извършила го лицензирана фирма, избрана от Министерството на културата. Тогава  заедно с остатъците от мебелите били изнесени шест уникални гоблена, тъкани в казанлъшкия комбинат „Димитър Благоев“ от чиста вълна по проекти на проф. Марин Върбанов и  съпругата му ,китайката Сун. За тези  произведения на изкуството държавата платила през 1969-1970 година 49 000 лв хонорар. Пак тогава „крачета хванали“  изработените по проекти на  скулптурите Валентин Старчев, Крум Дамянов и Галентин Малакчиев фасадна украса и декоративни парадни врати на обща стойност 34 000 лв.За да бъдело оправдано ползването на външна за Стара Загора фирма казали, че в помещенията има опасност от радиация заради датчиците от пожароизвестителната инсталация в които имало плутоний.Отнесени към София били 74 датчика,

А когато започнали ремонтно-възстановителните работи в  мазето намерили сандък с така и неразопаковани още 200 прибора.

„Кражба на гоблени и други произведения на изкуството от изгорялата опера не са били обект на следствието, ако е имало сигнал за това е трябвало да бъде образувано друго дело, но поне аз не съм чувал за него…“, категоричен е Христо Мишев. Той е скептик и относно версията за „самопредалия се и избягал от ареста 25-годишен подпалвач“.

 Възстановяването на сградата се точи до 5 октомври 2010 година, похарчени са над 12 млн лв, така и през това време никой не прави нищо за откриването на ценностите. Познавачи са на мнение, че гоблените са изкарани извън страната и са продадени на ценител. Лирата на проф. Старчев и ажурните портални врати най-вероятно са заминали за …скрап.

24 месеца след пожара, на 17 ноември 1993 година, състав на Пловдивския военен съд започва гледането на дело N 425, по което единствен обвиняем за трагедията е Слави Христов Господинов, дежурен огнеборец в сградата. Повдигнато му е било  обвинение за длъжностно престъпление.Поискана е била  присъда от 5 години затвор и 15 милиона лева глоба. Разпитани са над 80 свидетели, представени са многобройни експертизи.След три заседания Господинов е оневинен,материалите са върнати обратно в следствието и то е преобразувано срещу неизвестен извършител. Една от свидетелките, чистачка в операта в прав текст ще каже в залата, че всяка заран измитала „кофа фасове и презервативи“.

Междувременно, месеци след пожара в оцелялото фоайе е настане …бинго, собственост на тогавашния президент на ФК „Берое“ Атанас Атанасов –Кеби.

По ирония на съдбата 20 дни след пожара в Стара Загора пламва театър „Петручели“ в италианския град Бари.Възстановяването му завършва година преди операта в Града на липите да отвори отново вратите си за меломаните.

Поради липса на достатъчно средства изчезналите гоблени са заменени с евтина бутафорна мазилка, след време е върнато към нов живот останалото незабелязано от „ценителите“ керамично пано на академик Дечко Узунов.

По темата: пожар мистерия
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

В зала Байер подредиха 140 детски творби

140 рисунки, дело на 140 деца от цялата страна са подредени на финала на националния конкурс „Моят празник“ в култовата старозагорска изложбена зала „Байер“.

Пивовари „засадиха“ стъклена елха за Коледа

13-етажна  стъклена елха „засадиха“ в центъра на старозагорския парк „5 октомври“ пивоварите от „Загорка“, която ще грейне в светлини заедно с оригиналното дърво пред общината.  За направата на „дръвчето“ са използвани над 600 бутилки, идеята е всеки който по празниците реши да върне използвания в дома му амбалаж да получи 500-милилитрова пълна „Загорка специално“ с персонализиран етикет.

Старозагорски актьори посветиха премиера на Ламбо

Премиерата на най-новия си спектакъла „Мерак“ по три емблематични произведение на Николай Хайтов /Мъжки времена, Мерак и Дервишово семе/ посветиха актьорите от старозагорския драматичен театър „Гео Милев“ на Стефан Данаилов. Представлението се игра часове след изпращането на големия Актьор  в понеделник.