Снимки

История с продължение. За някои може би като филм на ужасите, за други - просто кримка. Развръзката предстои. Героите - подрастващи крадци, проститутки, неудачници. Или поне така ги наричат местните в Драгоданово. Нищо, че става дума за деца. Нищо, че са на някои други родители, те са и наши. За съжаление без бъдеще. Или по-скоро опропастено такова. Когато ги гледаш, в някои ще предизвикат гняв, в други - отвращение, а в трети - съжаление. Става дума за случващото се зад стените на такива „възпитателни“ училища. Доколко възпитават, не знам. И къде са понятия като ценности, морал, съвест. Местните в Драгоданово отново се вдигнаха на протест и поискаха интернатът в селото да бъде закрит. Децата са обичайните заподозряни - общо взето за всяко престъпление, което се случва там. В същото време наскоро се оказа, че много от местните си плащат за сексуслуги със същите тези деца, оставени на произвола. Защото те са точно на произвола на съдбата - без някой да го е грижа за тях, със загубени детски години, които никога няма да се върнат, и без бъдеще. А това оставя траен отпечатък в съзнанието на подрастващата главица точно тогава, когато се оформя като личност. Защото точно тези момчета и момичета не са видяли нищо от живота. За тях е празник, ако опитат вафла или пък имат някакви джобни. Сега жителите на Драгоданово искат закриване на интерната, но не питат какво ще стане с тези деца след това. Защо не си задават въпроса дали това е решението. Типично по сталински - няма човек, няма проблем. Защо вместо това не се предприемат мерки, които да бъдат насочени към спасяването на тези деца, в духовното им израстване, в изграждането на ценности. Защо някой не се постара да им създаде критерии за добро и зло, да им обясни какво е истинска любов, кое е правилно. Все пак едно дете не се ражда престъпник, то става такова впоследствие. И то благодарение на нашето отношение. Защото ние направихме от подрастващите агресивни и сърдити човечета. Та по този начин те изразяват протеста си срещу нас, срещу заобикалящия ги свят. Защото точно тези деца, които наричаме престъпници и на които лепваме прекалено лесно етикети, не са получили шанс и достатъчно любов. Те имат нужда от истински семейства. Дали проблемът ще бъде решен и ако бъдат преместени на друго място? Едва ли. Интернатът в Драгоданово е поредната червена лампичка, която свети и трябва да сигнализира обществото ни. Защото Драгоданово е симптом, язва, която трябва да бъде лекувана. Иначе утре ще лепим етикети и на деца от други интернати. Нищо че вече са малко на брой. Тогава ще преместим и тях ли? Просто за да няма проблем. Та нали тези деца са и наши!

 

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.

Вечната сила на пазарлъка

 Промениха се светът, хората и техните нрави. Няма го умилителния пазарлък от времето на Любен-Каравеловите герои. Дигиталната епоха иска своето.